Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Етажната собственост на жилищна сграда в град София, ж. к. „Лозенец“, бул. „Д. Б“, бл. 122, представлявана от членовете на управителния съвет, подадена чрез процесуалния представител адв. Д.С, срещу решение № 13443 от 09 октомври 2019 година, постановено по адм. дело № 810/2018 година по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на второ отделение, с което е отхвърлена жалбата на Етажната собственост срещу заповед № ЗС-344/12 декември 2017 година на министъра на отбраната на Р. Б.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът – министърът на отбраната на Р. Б, с постъпил писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Ц.В, излага съображения за нейната неоснователност.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Върховния административен съд, тричленен състав е образувано по жалба на Етажната собственост на жилищна сграда в град София, ж. к. „Лозенец“, бул. „Д. Б“, бл. 122 срещу заповед № ЗС-344/12 декември 2017 година на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС) е разпоредено изземване на имот - частна държавна собственост, предоставен към момента на издаване на заповедта в управление на Министерство на отбраната: самостоятелен обект в сграда - портиерско жилище със застроена площ от 29, 88 кв. м., находящо се в град София, ж. к. „Лозенец“, бул. „Д. Б“, бл. 122, ет. 1, ведно с 0, 467% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, поради това, че Етажната собственост владее имота без правно основание.
Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. Решението е правилно.
От данните по делото безспорно е установено, че портиерското жилище, съгласно приложения АЧДС № 03344/18. 02. 2013 година, е частна държавна собственост с предоставени права на Министерство на отбраната – Изпълнителна агенция „Управление на частната държавна собственост на Министерството на отбраната“, предоставен в управление на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“, съгласно т. 98 от Приложение № 2 към чл. 7, т. 2 от ПМС № 54 от 01. 04. 2010 година. Установено е също, че имотът се държи без правно основание от Етажната собственост, поради което е прието, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изземване при условията на чл. 80а от ЗДС. Съобразно писмо, изх. № 17238/21. 11. 2017 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ членовете на Управителния съвет са уведомени, че следва в 7-дневен срок да освободят заемания от Етажната собственост без правно основание недвижим имот. Писмото е връчено чрез залепване на входната врата на жилището и на информационното табло на входа на блока, удостоверено с протокол № 17642/24. 11. 2017 година. Съгласно ПМС № 123/2015 година имотът е в управление на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“. Етажната собственост на жилищната сграда, представлявана от членовете на Управителния й съвет не представя доказателства, от които да е видно, че владее имота на валидно правно основание.
При тези данни правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че спрямо оспорения административен акт не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК.
Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани правни изводи.
Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Решаващият съд е обосновал своите изводи след точен анализ на приложимата нормативна уредба. Правилно тричленният съдебен състав е приел, че обжалваната заповед съответства на изискванията на материалния закон. Съгласно чл. 80а, ал. 1 от ЗДС държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. С посочената разпоредба законодателят е предвидил способ за защита на държавната недвижима собственост, предоставена на Министерството на отбраната и Българската армия, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие за издаването на заповед за изземване на недвижим имот е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1) имотът, предмет на заповедта, да съставлява държавна собственост; 2) същият имот да се владее или държи от адресата на заповедта и 3) това действие да е без правно основание.
В конкретния случай правилно е приетото, че са налице кумулативно предвидени по закон предпоставки за издаване на обжалваната заповед. Както се посочи по-горе имотът, предмет на заповедта е частна държавна собственост, съгласно приложения АЧДС № 03344/18. 02. 2013 година, с предоставени права на Министерство на отбраната – Изпълнителна агенция „Управление на частната държавна собственост на Министерството на отбраната“, предоставен в управление на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“, владее се от Етажната собственост на жилищната сграда, като последната не представя никакви доказателства, от които да е видно, че владее имота на валидно правно основание.
При тези данни изводът на първоинстанционния съдебен състав за материалната законосъобразност на заповедта, издадена на основание чл. 80а от ЗДС, е правилен.
Наведените от касатора оплаквания относно допуснати административнопроизводствени нарушения при издаването на заповедта са направени и пред първата съдебна инстанция, като правилно същите са приети за неоснователни. Изложените мотиви в тази връзка се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни. От твърденията в касационната жалба се формира извод, че между страните е налице спор за материално право, който следва да бъде решен по общия ред, а не в рамките на настоящото производство. Настоящият съд решава спора при наличните доказателства.
Следва да се добави, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Разпоредбата на чл. 80а ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост. В случая оспорената заповед е издадена в изпълнение на тази цел, след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания.
С оглед изложеното, като е отхвърлил жалбата срещу заповедта на министъра на отбраната като неоснователна, тричленният състав на Върховния административен съд, второ отделение е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания ще следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав – ІІ колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13443 от 09 октомври 2019 година, постановено по адм. дело № 810/2018 година по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение. Решението е окончателно.