Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Н.К от [населено място], Обл. Шумен, подадена чрез процесуалния представител адв. Е.Е срещу решение № 127 от 03. 07. 2019г., постановено по адм. дело № 184/2019г. по описа на Административен съд – Шумен в частта, в която е отхвърлена жалбата ѝ.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречащо на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага и развива подробни съображения в подкрепа на оплакванията си. Претендира отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното решение АС - Шумен е отменил Ревизионен акт № Р-03002718004360-091-001/28. 12. 2018г., издаден от началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-гр. В. и главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. В., в частта му досежно установено задължение за лихви за сумата над 6781, 66 лева лихви до пълния претендиран размер от 6807, 07 лева лихви и е отхвърлил жалбата на

Н.К в останалата му обжалвана част, с която е установено задължение на за Данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер над 11487, 42 лева до пълния претендиран размер от 47558, 42 лева и...