Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 211 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) /ЗМВР/.
Образувано е по касационна жалба на А.Д от [населено място], обл [област] чрез адв. Д.Р от АК – Бургас срещу решение № 12176/10. 09. 2019 г., постановено по адм. дело № 8320/2018 г на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121К-6147/09. 05. 2018 г. на министъра на вътрешните работи относно наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.
С касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения от съда, неправилно приложение на закона и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че тричленният състав в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил и преценил възраженията на жалбоподателя за липсата на описание на конкретно действие или бездействие на касатора, което да е извършено в нарушение на ЗМВР. Изтъква се, че според касатора той е санкциониран за извършване на престъпление, което е било разследвано, но е издадено постановление за спиране на разследването, поради липса на годни доказателства за ангажиране на отговорността му и следователно не може да се направи извод, че той е осъществил престъпен състав и следователно няма как за същото поведение да се ангажира дисциплинарната му отговорност. Сочи се още, че мотивите на решаващия съд са вътрешно противоречиви, като от една страна приема, че престъпления и престъпни обстоятелства се установяват само от Наказателен съд или по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК в изрично обявените хипотези, а по нататък в решението установява „връзка на лицето с намерените наркотични вещества“, което е престъпление. Оспорва се изводът на съда за доказаност на дисциплинарното нарушение.
Касаторът – редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – Министъра на вътрешните работи, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Пиперкова. Счита касационната жалба за неоснователна, като в писмена защита обосновава, че мотивите на съда са подробни, а фактическите основания за издаване на заповедта са потвърдени с множество доказателства, които подробно са обсъдени от съда и налагат извод за извършено дисциплинарно нарушение, което законосъобразно е санкционирано с наложеното наказание – „уволнение“. Намира оспореното съдебно решение за валидно допустимо и правилно, поради което иска да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Обоснова законосъобразност на производството по установяване и налагане на дисциплинарното наказание и правилност на извода на съда, че фактите и обстоятелства, за които е ангажирана отговорността на касатора са извън кръга на тези по наказателното производство. Събраните по делото доказателства установят, че с действията си касаторът е показал незачитане на закона и уронване на престижа на полицейската институция, като това е станало известно на широк кръг служители и граждани. Заключава, че дисциплинирано наказващия орган правилно е определил вида и размера на наказание, поради което изводите на съда за точно издирен и приложен материален закона са правилни и съответни на доказателствата по делото. Предлага на съда съдебното решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Втора колегия приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Като обсъди твърденията на страните и доказателствата по делото, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС е заповед № 8121К-6147/09. 05. 2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13, вр. чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, ал 1, т. 8 ЗМВР, за извършени нарушения на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на старши инспектор А.Д – началник група „Криминална полиция“ към Районно управление Айтос при Областна дирекция на МВР-Бургас. Ф.те основания за издаване на административния акт се съдържат в заповедта и в обобщена справка рег. № 251р-9985/26. 03. 2018 г. за извършени от служителя деяния, представляващи нарушения на цитираните правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Решаващият състав на ВАС е приел, че актът на министъра е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 204, т. 1, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР, в установената форма и при спазване на процедурата в ЗМВР за налагане на дисциплинарни наказания. Въз основа на представените документи, установяващи датата на извършеното от държавния служител деяние, за което му е наложено наказанието и датата, на която материалите от дисциплинарното производство са достигнали до дисциплинарнонаказващия орган, съдът е приел, че процесуалните срокове по чл. 195, ал. 2 ЗМВР за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител са спазени.
На санкционираното лице е предоставена възможност да се запознае с материалите по преписката на няколко пъти в различни етапи на производството. Заявил е своето становище в писмено обяснение преди да му бъде наложено наказанието. Следователно на държавния служител е било осигурено реално право на защита. Тричленният състав е анализирал поотделно и в съвкупност доказателствата, приобщени към административната преписка, както и тези, събрани в образуваното срещу служителя наказателно производство, вследствие на което е счел, че изложените в оспорената заповед фактически и правни основания са налице. Съдът не е възприел тезата на жалбоподателя за липса на описание на вмененото му дисциплинарно нарушение, като изрично е посочил, че описаното от фактическа и правна страна деяние на лицето не е мотивирано от дисциплинарно наказващия орган с доводи за извършено престъпление, както и че посочването в обстоятелствената част на заповедна на факта на образувано наказателно производство не следва да се тълкува като презюмиране от страна на санкциониращия орган, като извършено от служителя престъпление. Изрично е отбелязано, че въпросът дали обективираното от г-н деяние осъществява и състав на престъпление е предмет на отделно производство, подчинено на специфичен ред и правила за доказване.
Според тричленният състав на ВАС, фактическата обстановка, обосноваваща ангажирането на дисциплинарната отговорност на лицето е доказана по несъмнен начин чрез всички събрани доказателства, вкл. факти и обстоятелства, посочени от бащата на настоящия касатор и самият него, като съдът ги е кредитирал, но в анализа си е отчел роднинската връзка между лицата.
Съдът е посочил, че констатациите на дисциплинарноразследващия орган са подкрепени с достатъчно доказателства, от които се установяват деянията, описани в оспорената заповед, като те не съвпадат със състав на престъпление по НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС). Описаното поведение правилно е оценено от органа като нарушение на т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, вследствие на което тричленният състав на ВАС е формирал краен извод, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна, поради което е отхвърлил последната. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Правилни за изводите на първоинстанционния съд, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР и в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити съобразно изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Дисциплинарното производство е образувано със заповед на дисциплинарнонаказващия орган /л. 65-67 от делото/, съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като касаторът е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представя доказателства, с което е спазена нормата на чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Спазено е и изискването на чл. 207, ал. 10 ЗМВР като на служителя е осигурена възможност след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни възражения или обяснения. В съответствие с правилото на чл. 207, ал. 12 от закона, дисциплинарното производство е приключило в определения срок, удължен със Заповед № 8121К-8597/06. 12. 2017 г, като е изготвено становище за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. На настоящият касатор е била осигурена възможност да даде допълнителни писмени обяснения, възражения и да представи доказателства /покана на л. 244 от делото/, той не е ползвал това си право. Дисциплинарно наказващия орган е взел предвид, дадените от лицето обяснения на по-ранен етап на производството /обяснение на л. 249 от делото/. Следователно санкциониращия орган е издал оспорената заповед при спазване на процесуалните срокове по чл. 195, вр. чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, след внимателен и задълбочен анализ на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство, включително материалите по образуваното сл. дело № 92/2017 г. по описа на Окръжен следствен отдел ори Окръжна прокуратура – Бургас, вземайки предвид тежестта на нарушението и вредните му последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата.
В съответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон първоинстанционният съд е направил верен и обоснован извод за законосъобразност на заповед № 8121К-6147/09. 05. 2018 г. на министъра на вътрешните работи.
С последната, настоящият касатор е санкциониран за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение. Във връзка с правната квалификация на дисциплинарното поведение на служителя, обсъдено от дисциплинарно-разследващия орган в обобщената справка, то е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган в акта, издаден на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 като неспазване на правилата на Етичния кодекс (т. 15, т. 19 и т. 20), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 – деяния, несъвместими с етичните правила и уронващи престижа на службата.
Нарушенията на Етичния кодекс са цитирани в заповедта, както следва: т. 15 – "Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме"; т. 19 - "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява"; т. 20 – "Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си", като органът е посочил в скоби конкретното поведение, което обоснова фактически нарушението по всяка точка.
С оглед посоченото, неоснователно е възражението на касатора, че липсва описание на конкретното деяние, което е основание на налагането на дисциплинарното наказание и мотивите на решаващия съд в тази връзка са правилни и съответни на събраните доказателства и закона, поради което настоящия състав няма да ги преповтаря.
Деянието на Димитров води до загубване на доверие в полицейската институция, станало е достояние и на други лица извън МВР /прокурори и следователи от Окръжна прокуратура – Бургас, ОСлО – Бургас, граждани по повод публикации в медиите, приложени по делото/. С това е уронен авторитета и престижа на МВР, с оглед на по-високите морални изисквания към служителите в МВР и задълженията им за осъществяване на дейността на МВР за защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, които следва да се спазват в работно и извънработно време.
Споделя се изводът на тричленния състав на ВАС, че дисциплинарната отговорност на лицето е ангажирана на фактически основания различни от тези, за които е водено наказателното производство. Двете производства се развиват по самостоятелен ред и правила, като за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя е без значение резултатът от провежданото спрямо него наказателно разследване. Само в условията на пълно тъждество във фактическите основания, с които е мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарното наказание от една страна, и деянието, предмет на оправдателната присъда, с която е приключило наказателното производство от друга, следва да се държи сметка за императивното правило на чл. 300 от ГПК. Съгласно последната разпоредба, влязлата в сила присъда на Наказателен съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Правилото намира приложение в административния процес съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК и административния съд ще е обвързан с мотивите на присъдата относно посочените въпроси за деянието, противоправността му и вината на дееца. В случая обаче, наказателно производство е спряно и нито дисциплинарно наказващия орган, нито административният съд е обвързан от неговия резултат. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ЗМВР изрично предвижда, че държавните служители от МВР носят дисциплинарна отговорност независимо, че деянията им могат да бъдат основание за търсене и на друг вид отговорност. Още повече, че както беше изтъкнато по-горе, в случая не е налице тъждество на фактическите основания, с които е мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и тези, във връзка с които е воденото наказателно производство за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. От значение е единствено фактът, че предмет на разследване е било неправомерно поведението на полицейски служител и то е станало достояние на широк кръг хора. Дали това поведение покрива състава на престъпление и дали то се доказва по строго формалния начин, предвиден в Наказателен процес, но не завършен такъв, е ирелеватно за дисциплинарното производство.
Налага се извод, че тричленния състав на ВАС, правилно е заключил, че описаните в заповедта и обобщената справка фактическа обстановка и поведение на санкционираното лице сочат категорично на извършено от него нарушение на императивните правила, регламентирани в т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавния служител утвърден със заповед № 8121з-348 от 25. 07. 2014 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 12. 08. 2014 г.) и законосъобразно е ангажирана неговата дисциплинирана отговорност.
Неоснователно е и възражението на касатора, че изложените в оспорвания съдебен акт мотиви са вътрешно противоречиви. Решаващият съд е изложил мотиви по всички значими въпроси от значение за извода му законосъобразен ли е индивидуалния административен акт, предмет на съдебен контрол. Съдът е отговорил, на направените с жалбата възражения. Мотивите са пълни, последователни и кореспондират с изведения краен извод и диспозитив на съдебното решение. Мотивите са съответни на събраните по делото доказателства и закона.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12176 от 10. 09. 2019 г. по адм. дело № 8320/2018 г. на Върховния административен съд на Р. Б, тричленен състав на пето отделение.
Решението е окончателно.