Производство по реда на чл. 208-228 от АПК.

Образувано е по жалба на М. Б. И. от [населено място] срещу решение №6846 от 09. 11. 2015 г. по адм. д.№7383/2015 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отхвърлена като неоснователна жалбата на И. срещу заповед № ВП-0069/ 12. 06. 2015 г., издадена от длъжностно лице, упълномощено от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В., с която й е отказано отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 от Правилник за прилагане на Закон за социалното подпомагане (ППЗСП), потвърдена с решение № РД-01-328 от 16. 07. 2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – [населено място]. Моли за отмяна на решението на Административен съд София град като незаконосъобразно, като не посочва конкретни съображения.

Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – В., се представлява от юрк.. Л със становище за неоснователност на касационната жалба. Твърдението на касаторката, че доходът на детето от пенсия не следва да бъде вземано предвид, не е съобразено с легалната дефиниция на „семейство“, която е съобразена от АССГ.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Съдебният акт, постановен в производство по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 13 от ЗСП не е засегнат от пороци. При извършената проверка по чл. 168 вр. чл. 146 от АПК, въз основа на безспорно установени факти не са констатирани отклонения от критериите за валидност и законосъобразност на оспорения акт. Съдът е обсъдил и аргументирано наличието на фактическия състав на чл. 9 ППЗСП вр. §1 от ДР на същия правилник, която посочва лицата, формиращи семейство за целите на социалното подпомагане. Несъмнено въведените изисквания за минимален диференциран доход са твърде ниски, но съдът прилага точно волята на законодателя.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално...