Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационнна жалба на [фирма], представено от адв. Г. С, срещу решение № 5784/30. 09. 2015 г., постановено от Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 795 по описа за 2015г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 291300448 от 30. 06. 2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С.. Оплакванията на касатора за неправилност поради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Касационният жалбоподател обосновава обратното проявление в данъчен период 2008 г. на данъчните временни разлики, възникнали в предходната година, както и предпоставките за корекция на грешки при данъчния контрол със сумата по обратното проявление на данъчните временни разлики. Оспорва изводите на съда за размера на основата, върху която е изчислено задължението за лихви за 2008 г., а съответно и за правомерното определяне с РА на размера на лихвите. Изразява несъгласие с решението по въпроса за съществуването на основанията по чл. 89, ал. 1 ЗКПО за установяване за 2010 г. на задължение за лихви при намаляване на авансовите вноски над допустимото. Настоява на пропуск на съда да възприеме като основание за нищожност на РА липсата на мотиви за определяне на задължения за лихви за 2008, 2009 и 2010 г. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА. Претендира деловодни разноски. В писмени бележки навежда и довод за нищожност на РА заради издаването му от некомпетентен орган по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното производство. С молба от 02. 11. 2016 г. е поискано спиране на делото...