Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. Х. Р, срещу решение № 1569/28. 07. 2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3531 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161302397/30. 07. 2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П. и е осъден жалбоподателя да плати на ответника деловодни разноски. Доводите на касатора са относими към трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Като противоречащ на материалния закон определя отказът на съда да му признае правото на приспадане на данъчен кредит за начисления с РА ДДС по вътреобщностни придобивания. Позовава се на принципа на данъчен неутралитет. Определя за несправедливо двукратното начисляване на ДДС – при ВОП и при последващата реализация на стоките на територията на страната без да е приспаднат начисления при ВОП данък. Възразява против начина на определяне на основата за облагане с ДДС и с корпоративен данък и по специално използването на критерия по чл. 122, ал 2, т. 12 ДОПК. Общо е несъгласието му с предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124 ДОПК. Настоява, че е доказал осъществяването на пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав за отреченото с РА данъчно предимство и се противопоставя на данъчната практика за формиране на изводи в негова вреда от неизпълнението от доставчиците му на задължението за представяне на документи и писмени обяснения. Иска отмяна на първоинстанционното решение /включително в частта му за разноските/ и на РА. Претендираделоводни разноски.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението...