Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Д. ЧЛЕНОВЕ:Г. Х. А. Р. при секретар С. М. и с участието

на прокурора Цветанка Бориловаизслуша докладваното от съдиятаГ. Х. по адм. дело № 6657/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ гр. Благоевград към Министерство на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Е. Г., против Решение № 2550 от 16.04.2021 г., постановено по адм. дело № 10957/2020 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Моли да бъде отменен обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си адв. Г. Г. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на оспорения съдебен акт. Претендира разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

Производството пред първостепенния съд се е развило по жалбата на „Напоителни системи“ ЕАД против Решение № ПО-01-126 от 19.10.2020 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район (БД „ЗБР“), гр. Благоевград, в което е обективиран отказ за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект „Р. Р. по заявление с вх. № РР-02-8/09.07.2020 г.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил оспорвания административен акт, върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания за приложение на закона и е осъдил Басейновата дирекция на заплати разноски в размер на 2 050 лв. на „Напоителни системи“ ЕАД.

За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало с подаване на заявление с вх. № РР-02-8 от 09.07.2020 г., в което е обективирано искане за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект – „Р. Р. , с цел на ползването - напояване на земеделски земи, като към заявлението са приложени документи. Във връзка със задължението си по чл. 60, ал. 13, т. 4 от Закона за водите, при провеждането на процедурата по издаване на разрешително по чл. 44, преди изготвянето на съобщението по чл. 62а, ал. 1 и по чл. 52, ал. 1 служебно е изискана информация, чрез запитвания: по електронен път - от Националната агенция за приходите и Столична община; от А. М. и от общините Кочериново, Рила, Бобошево и Благоевград за наличие или липса на задължения на „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК[ЕИК]. От получената информация е установено, че молителят, има задължения за публични вземания по чл. 162, ал. 2 ДОПК и неплатени изискуеми задължения за местни данъци и такси към Столична община, О. Б. О. К. О. Р. и БД „ЗБР“. Въз основа на тази информация административният орган е приел, че са налице условия за постановяване на отказ за издаване на разрешително.

При тази фактическа установеност съдът от първата инстанция е направил извод, че Решение № ПО-01-126 от 19.10.2020 г. на директора на БД „Западнобеломорски район, гр. Благоевград, в което е обективиран отказ за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект „Р. Р. по заявление с вх. № РР-02-8 от 09.07.2020 г., е издадено от компетентния административен орган, в кръга на неговата компетентност, в предписаната от закона форма, но при допуснато съществено противоречие с административно производствените правила, поради което е незаконосъобразно – постановено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 61, ал. 3 ЗВ.

Административният орган не е уведомил дружеството–заявител за установените несъответствия и за правото в двумесечен срок да отстрани същите, като по този начин е препятствал правно-регламентираната възможност за изпълнение на изискванията на закона и за заплащане на дължимите задължения или за разсрочването им, което е напълно допустимо и достатъчно от гледна точка на фиска. Направил е извод, че не е извършено дължимото по чл. 35 АПК разследване на спорните факти и обстоятелства и съответно - мотивиране на административния акт при точното им изясняване. Заключил е, че това нарушение на производствените правила от административния орган налага отмяна на процесното решение и връщането на делото като административната преписка за ново произнасяне, при изпълнение на законовата процедура, вкл. разпоредбата на чл. 61, ал. 3 ЗВ, като е дал указания след изтичане на предвидения двумесечен срок да се прецени изпълнението на законовите изисквания за издаване на разрешително по реда на чл. 44 ЗВ. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно.

Съдът е тълкувал неправилно приложимия материален закон и събраните по делото доказателства, вследствие на което е направил необосновани и незаконосъобразни правни изводи, които не се споделят от настоящата инстанция.

Спор от фактическа страна не е налице. Преди откриване на процедурата за издаване на исканото разрешително и преди изготвянето на съобщение пои чл. 62а, ал. 1 от същия закон административният орган е извършил проверка на подаденото заявление на основание чл. 60, ал. 13, т. 4 ЗВ и е изискал служебно от Националната агенция за приходите, А. М. и общините информация за наличие или липса на публични задължения на молителя. Безспорно е установено наличието на такива, при което и на осн. чл. 68, т. 10, б.„а“ ЗВ е отказал издаването на исканото разрешително.

Доказателствата по делото, подкрепящи изводите на административния орган са официални удостоверителни документи, от чието съдържание е видно, че към датата на подаване на заявлението Напоителни системи ЕАД има неизплатени задължения: към Столична община общо в размер на 62 087. 17 лв. (разсрочени, съгласно Заповед № СОА20-РД09-1613 от 06.04.2020 г. на Кмета на Столична община за срок от 1 година), към О. Б. (28 855. 65 лв.), към О. Р. (924. 93 лв.) и към О. К. (822. 04 лв.), както и неплатени задължения в размер на 2 000 лв. по влязло в сила Наказателно постановление на Директора на БД „ЗБР“ (Решение № 185 от 28.08.2020 г., постановено по КНАХД № 164/2020 г. по описа на АС – Кюстендил).

Молителят не се е справил с доказателствената тежест и не е установил, с допустимите по АПК доказателства, наличието на изключенията, визирани от нормата на чл. 68, т. 10, б. „а“ от специалния закон (ЗВ), а именно публичните му задължения да са разсрочени, отсрочени или обезпечени или да са дължими по невлезли в сила актове. При тази фактическа установеност заключението на съда, че решението на административния орган е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 3 ЗВ е необосновано и неправилно.

Съгласно чл. 68, т. 10, б. „а“ от Закона за водите, органът по чл. 52, ал. 1 от с. з. отказва издаване на разрешително, когато заявителят има задължения за публични вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Съгласно чл. 61, ал. 5 от с. з. ако при преценката по чл. 62, ал. 1, извършена в срока по ал. 2, се установи, че искането не съответства на изискванията на чл. 62, ал. 1 и са налице условията по чл. 68, органът по чл. 52, ал. 1 издава решение с мотивиран отказ за издаване на разрешително. В този случай, ако несъответствията в приложените документи по чл. 60 не влияят върху преценката по чл. 62, органът издава решението за отказ, без да изисква отстраняване на несъответствията по ал. 3. Разпоредбата е императивна, не подлежи на преценка и задължава административния орган при наличие на установени публични задължения, вкл. разсрочени, да откаже издаването на разрешително.

След като доказателствата по делото, установяващи безспорно наличието на неизплатени задължения на дружеството за публични вземания, а именно за местни данъци и такси (ТБО), не са оборени, то изводите на административния орган, че не са налице основанията за издаване на разрешително, се явяват законосъобразни.

При така изложените мотиви акта на административния орган се преценява за законосъобразен, издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което жалбата на „Напоителни системи“ ЕАД срещу Решение № ПО-01-126 от 19.10.2020 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район, гр. Благоевград, в което е обективиран отказ за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект „Р. Р. по заявление с вх. № РР-02-8/09.07.2020 г., да бъде отхвърлена.

При този изход на правния спор претенцията на пълномощника на БД ЗБР за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2550 от 16.04.2021 г., постановено по адм. дело № 10957/2020 г. по описа на Административен съд София-град и вместо това ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цар Б. III, № 136, ет. 3 представлявано от изпълнителния директор С. Д. срещу Решение № ПО-01-126 от 19.10.2020 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район, гр. Благоевград, в което е обективиран отказ за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект „Р. Р. по заявление с вх. № РР-02-8/09.07.2020 г..

ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цар Б. III, № 136, ет. 3 представлявано от изпълнителния директор С. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ гр. Благоевград към Министерство на околната среда и водите сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Марио Димитров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Галина Христова

/п/ Албена Радославова