Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане”- [населено място], подадена чрез юрисконсулт С. И против решение № 85/16. 12. 2015 г. по адм. дело № 175/2015 г. на Административен съд Разград.
Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД в редакцията след изменението на ЗСПД-– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването на заповедта.
Ответната по касационната жалба страна - М. Й. Р.-А. е изразила становище за неоснователност на касационните оплаквания.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.
С решение № 85/16. 12. 2015 г. по адм. дело № 175/2015 г. Административен съд Разград е отменил заповед № 2786 от 02. 09. 2015 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” [населено място], потвърдена с Решение № РД-18-32 от 29. 09. 2015 год. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – [населено място], с която на А. е отказана еднократна парична помощ за отглеждане на дете от майка студентка, учаща редовна форма на обучение на основание чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД, и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този съдебен акт административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни разпоредби. Приел е, че към момента на подаването на молбата за отпускане на еднократна помощ за дете по чл. 8в от ЗСПД майката е отговаряла на условията за получаването на такава помощ и измененията в разпоредбата на чл. 8в/ ДВ бр. 57/2015 г., в сила от 28. 07. 2015 г./ нямат обратно действие. Решението е правилно.
По делото е установено, че с молба-декларация вх. № 2786 от 27. 07. 2015 год. М. А. е направила искане за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, като майка - студентка, учаща в редовна форма на обучение. Към заявлението е приложила удостоверение за раждане № 382 от 17. 07. 2015 год., издадено от [община], и Уверение № 181 от 27. 07. 2015 год., издадено от Русенски университет „А. К” – филиал [населено място]. От удостоверението за раждане се установява, че детето А. Л. А. е [дата на раждане], а от Уверението - че А. е записана през 2015/2016 учебна година, в зимен семестър на първи курс на специалността „Химични технологии”, редовно обучение ОКС – бакалавър. С Уведомление изх. № 94ММ/0089 от 03. 08. 2015 год., връчено на 10. 08. 2015 год. А. е уведомена, че срокът за издаване на индивидуалния административен акт е увеличен на един месец.
С писмо изх. № 67/0059 Директора на Дирекция „СП”-[населено място] е поискал от ръководството на Русенския университет „А. К” да потвърди издаденото уверение № 181. С писмо вх.№ 67/0059 от 02. 09. 2015 год. Русенският университет е потвърдил издаденото на оспорващата удостоверение, като е посочил, че към датата на подаване на молбата – 27. 07. 2015 год., тя е студентка – редовна форма на обучение по специалността „Химични технологии”, първи курс за учебната 2015/2016 год. с факултетен № 152602, ОКС – бакалавър.
Директорът на Дирекция "Социално подпомагане"-[населено място] е издал оспорената Заповед № 2786/02. 09. 2015 г., с която на основание чл. 8в, т. 4 от ЗСПД е отказал отпускането на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД за детето А. А. с мотива, че майката към момента на раждането на детето е била осигурена и получава обезщетение за бременност и раждане на дете по реда на КСО. Заповедта е оспорена от А. пред Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – [населено място], който с решение № РД-18-32 от 29. 09. 2015 е отхвърлил жалбата, приемайки че оспорващата е осигурена и получава обезщетение за бременност и раждане по реда на КСО, позовавайки се на действащото към момента на издаване на обжалваната заповед изменение на чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД.
Първоинстанционният съд не е споделил така изложените мотиви от административния орган. Изложени са съображения, че правото на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до една година по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, редакцията ДВ, бр. 23/2009 г., възниква за майката по силата на закона от датата на раждане /осиновяване / на детето, ако майката/осиновителката/ е студентка в редовна форма на обучение. Прието е също, че измененията на ЗСПД, обн., ДВ, бр. 57/2015 г., които са в сила от 28. 07. 2015 г. нямат обратно действие и към момента на подаване на заявлението за отпускане на еднократната помощ за дете майката е отговаряла на изискванията на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД за получаване на помощта.
Настоящият тричленен състав на ВАС, шесто отделение, счита този извод за законосъобразен, а постановеното въз основа на него решение за правилно.
В разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД - редакцията ДВ, бр. 23/2009 г., в сила от 1. 01. 2009 г./ е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. С ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28. 07. 2015 г., нормата на чл. 8, ал. 1 ЗСПД е изменена, като е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО); 2. майката /осиновителката/ живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на ЗВО (ЗАКОН ЗЗД ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ); 3. майката /осиновителката/ е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката /осиновителката/ не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване.
В настоящият случай спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали са приложими изискванията по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, които са въведени с измененията обн., ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28. 07. 2015 г., при положение, че А. е подала молбата преди тази дата. При безспорна и правилно установена фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос.
С разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предоставено право на еднократна семейна помощ на майка-студентка, при положение, че същата отговаря на предвидените в тази норма изисквания. За възникването на признато от закон субективно право, каквото е това по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, следва да са изпълнени предвидените в съответната правна норма материалноправни предпоставки. Правните норми, с които се регламентират предпоставки /отрицателни и/или положителни/ за възникване на определено субективно право са материалноправни и затова по общото правило за действие на материалноправните норми във времето, се прилагат тези норми, който са действали към момента на възникване на съответния фактически състав. В конкретния случай, всички елементи от фактическия състав за възникване на правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД са осъществени преди изменението на същата разпоредба с ДВ, бр. 57/2015 г. В случая при преценката дали е възникнало претендираното субективно право следва да бъдат взети предвид изискванията съгласно действащата към този момент редакция - Обн. ДВ, бр. 23/2009 г. Освен това, правото да се поиска отпускане на помощта също е упражнено преди измененията на нормата, с подаването на молба-декларация от 27. 07. 2015 г.
Законосъобразни и обосновани са изводите на административния съд, че правопораждащите за М. А. факти са се осъществели при действието на старата редакция на чл. 8в ЗСПД, както и че правото е упражнено чрез молба-декларация при действието на стария закон. Материалноправните норми имат действие занапред. Нормата на чл. 8в ЗСПД след изменението й (ДВ бр. 57 / 2015 г., в сила от 28. 07. 2015 г.) няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила. Изложените в обратната насока доводи от страна на касатора не могат да бъдат възприети.
Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите, до които е достигнал административния съд и приема, че не е налице претендираното от жалбоподателя неточно приложение на материалния закон. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85/16. 12. 2015 г. по адм. дело № 175/2015 г. на Административен съд Разград. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.