Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - [населено място], [улица], подадена чрез процесуалния й представител старши експерт юрист Методиева, против решение № 7799/27. 06. 2016 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 12511/2013 г., с което е отменена Наредба № 1 от 18. 03. 2013 г. за регулиране цените на електрическа енергия /НРЦЕЛ/, издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/.
Според касатора налице са всички отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. В касационната жалба се твърди, че мотивите към проекта на наредбата и докладът вх. № Е-Дк-121/15. 03. 2013 г. отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) /ЗНА/ в приложимата му редакция. Наредбата е издадена в изпълнение на делегираните на ДКЕВР /сега КЕВР/ от законодателя правомощия в чл. 21, ал. 1, т. 3 и чл. 36, ал. 3 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) /ЗЕ/, ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г. и в срока по пар. 199, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./. Причините за приемането на нова наредба са посочени в мотивите към проекта. Не се изисква финансова обосновка, тъй като прилагането на цените за електрическа енергия не е свързано с разходи за държавния бюджет. Мотивите са кратки, но това не означава, че липсват мотиви въобще. Във връзка с приложението на чл. 77 АПК съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е указал на ответника да представи необходимите писмени доказателства. Видно от приложената към касационната жалба съгласувателна таблица всички възражения и съображения са обсъдени и взети предвид. Претендира се отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрк.. Р и заявява претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, четвърто отделение е била НРЦЕЛ № 1 от 18. 03. 2013 г., издадена от ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 33 от 5 април 2013 г. Върховният административен съд, четвърто отделение е отменил изцяло оспорената наредба и е присъдил в полза на жалбоподателя направените разноски в размер на 4070 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспорващото търговско дружество има пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на подзаконовия нормативен акт, тъй като същият поражда за него задължения във връзка с осъществяването на дейността му, свързана с издадената от комисията лицензия № Л-140-07/13. 08. 2004 г. за дейността разпределение на електрическа енергия. Оспорването на нормативен административен акт не е ограничено със срок. Поради това е обосновал извод за допустимост на жалбата. Според съда жалбата е основателна, тъй като е допуснато съществено нарушение на процедурните правила, изразяващо се в следното: 1. Мотивите към проекта не отговарят на изискването на чл. 28, ал. 2 ЗНА в приложимата му редакция; 2. Нарушено е изискването на чл. 77 ЗНА, което следва да бъде тълкувано във връзка с нормата на чл. 26, ал. 2 ЗНА.
Настоящият касационен състав намира касационната жалба за частично основателна.
Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Чл. 218, ал. 1 АПК изисква преценка само на наведените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК, свързани с допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение като валидно и частично недопустимо.
С подадената жалба вх. № Е-13-48-97/08. 08. 2013 г. [фирма] е оспорило НРЦЕЛ № 1 от 18. 03. 2013 г., издадена от ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 33 от 5 април 2013 г. в нейната цялост с доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорило е разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 12 ал. 2 – ал. 4, чл. 29, пар. 2 и пар. 3 от ПЗР с доводи за противоречието им с нормите на ЗЕ. С определение от 13. 10. 2015 г. съдът е прекратил производството по отношение оспорването на чл. 7, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от наредбата като е приел, че поради измененията в посочените текстове, обнародвани в ДВ бр. 17 от 28. 02. 2014 г. и в ДВ бр. 4 от 16. 01. 2015 г., жалбата в тази част няма предмет и не е налице правен интерес от оспорването. Определението е потвърдено с определение № 13846 от 17. 12. 2015 г. по адм. д. № 12732/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав и е влязло в сила на 17. 12. 2015 г.
Разпоредбите на чл. 10, ал. 2, т. 2 и т. 6 от Наредба № 1 от 18. 03. 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (обн., ДВ, бр. 33 от 5. 04. 2013 г., в сила от същата дата; изм. и доп., бр. 17 от 28. 02. 2014 г., в сила от 28. 02. 2014 г.) по жалби на [фирма], и[фирма]са отменени с влязло в сила решение № 11674 от 5 ноември 2015 г. по адм. д. № 9747/2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, потвърдено с решение № 2022 от 23. 02. 2016 г. по адм. д. № 294/2016 г., 5 чл. състав на Върховния административен съд, обн. ДВ бр. 20 от 15 март 2016 г. Съгласно чл. 194 АПК съдебното решение, с което съдът се произнася по оспорването на подзаконови нормативни актове, като обявява нищожност или отменя подзаконов нормативен акт /изцяло или частично/ се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Съдебното решение и по аргумент на чл. 193, ал. 2 АПК има действие спрямо всички. Безспорно в случаите, когато оспореният нормативен административен акт е отменен с влязло в сила съдебно решение, независимо от това че жалбоподателят не е участвал като страна в това производство, то оспорването му е преклудирано и съдът не дължи произнасяне по него. Отмяната на оспорена правна норма от нормативен административен акт към момента на постановяване на решението обосновава извод за липса на предмет на оспорването и липса на правен интерес от оспорването на вече отменена правна норма, тъй като съгласно чл. 195, ал. 1 АПК съдебното решение за неговата отмяна няма обратно действие и не премахва породените от тази правна норма правни последици от момента на влизането й в сила. Според ал. 2 на чл. 195 АПК правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Според приетото в ТР № 2 от 27. 06. 2016 г. по ТД № 2/2015 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, законодателното уреждане в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК на отделно производство пред административния орган по въпроса за правните последици от отменен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт изключва възможността за разглеждане на претенциите в исково производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Породи това вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната власт. Мотиви в този смисъл за липсата на правен интерес за оспорване на отменени разпоредби от НРЦЕЛ № 1/2013 г. са изложени и в определението на ВАС, петчленен състав № 13846 от 17. 12. 2015 г. по адм. д. № 12732/2015 г., посочено по-горе.
Изложеното обуславя извод за недопустимост на съдебното решение поради липсата на годен предмет на оспорване и правен интерес от оспорването както на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 и ал. 4, разпоредбите на чл. 10, ал. 2, т. 2 и т. 6, така и на всички останали отменени към момента на постановяване на решението норми от НРЦЕЛ, а именно: чл. 1, т. 2, чл. 3, т. 2, чл. 7, ал. 10, т. 4, чл. 10, ал. 7, чл. 12, алинеи 3, 4, 5 и 6, отменени с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1/2013, обн. ДВ, бр. 17 от 28. 02. 2014 г. Поради това в посочената част същото следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.
Оспореното решение в останалата му част е допустимо и правилно, постановено в съответствие с нормата на чл. 28, ал. 2 ЗНА в приложимата редакция /ДВ, бр. 46 от 2007 г./ Същата изисква мотивите, съответно докладът, към проекта на нормативен акт да съдържат: причините, които налагат приемането, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането му, очакваните резултати от прилагането, включително финансови, ако има такива, анализ за съответствие с правото на ЕС. В случая в мотивите към проекта е посочено, че същият е разработен от ДКЕВР в изпълнение на чл. 36, ал. 3 вр. чл. 21, т. 3 ЗЕ. С чл. 36, ал. 3 ЗЕ, изм. ДВ бр. 54/2012 г. в сила от 17. 07. 2012 г. се делегира компетентност на комисията да приеме наредба за регулиране цените на електрическа енергия. В по отм. ата си редакция тази норма предвижда, че наредбите, посочени в нея се издават от Министерския съвет по предложение на комисията. Вярно е, че това налага приемането на нова наредба от компетентния орган и може да бъде прието като една от причините, налагащи приемането й по смисъла на чл. 28, ал. 2, т. 1 ЗНА в какъвто смисъл са довдите на касатора. В останалата си част обаче мотивите към проекта, както и докладът с вх. № Е-Дк-121/15. 03. 2013 г., преразказват на кратко чрез маркиране съдържанието на наредбата, но в тях не се казва нищо за целите, които се поставят с изработването на проекта, финансовите и други средства, необходими за прилагането на подзаконовия нормативен акт, който се предлага да бъде приет, очакваните резултати от прилагането му, включително финансови, ако има такива, анализ за съответствие с правото на ЕС. В пар. 5 от ПЗР на самата наредба е посочено, че тя е в съответствие с изискванията на Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г., но това не санира липсата на мотиви към проекта относно анализа за съответствие с правото на ЕС. По отношение на наличието в мотивите на анализ относно необходимите финансови средства в ЗНА липсва изискване такъв да е налице само по отношение на необходимите финансови средства от бюджета в какъвто смисъл са твърденията на касатора. За да е незаконосъобразен подзаконовия административен акт поради липсата на мотиви не е необходимо да липсват мотиви въобще, а е достатъчно изложените мотиви да не отговарят на всички изисквания относно тяхното съдържание, регламентирани в чл. 28, ал. 2, т. от 1 до 5. В случая с оглед прецизност на изложението следва да се посочи, че същите мотиви и същия доклад към проекта за наредбата са обсъдени в решение № 11674 от 5 ноември 2015 г. по адм. д. № 9747/2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отд., потвърдено с решение № 2022 от 23. 02. 2016 г. по адм. д. № 294/2016 г., 5 чл. състав на Върховния административен съд, обн. ДВ бр. 20 от 15 март 2016 г., цитирано по-горе. Поради това, че мотивите към проекта не отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА оспорените норми на чл. 10, ал. 2, т. 2 и т. 6 от наредбата са отменени. Както е посочено в това съдебно решение, процедурата по приемане на нормативния административен акт е разписана императивно в закона и неизпълнението й е съществено нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна. Поради това не следва да се обсъждат доводите на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 171, ал. 4 вр. чл. 196 АПК, тъй като преценката за това не би променила крайния извод за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт.
Поради така изложените съображения решението в частта му, в която е отменена НРЦЕЛ № 1 от 18. 03. 2013 г., издадена от ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 33 от 5 април 2013 г., т. е. преди измененията в ДВ бр. 17 от 28. 02. 2014 г. и в ДВ бр. 4 от 16. 01. 2016 г. – предмет на допустимо оспорване, съгласно заявеното в жалбата и според приетото в определение № определение № 13846 от 17. 12. 2015 г. по адм. д. № 12732/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед частичната основателност на касационната жалба на страните за настоящото касационно производство разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 и 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия РЕШИ :
ОБЕЗСИЛВА решение № 7799/27. 06. 2016 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 12511/2013 г., с което са отменени чл. 7, ал. 1, чл. 12, ал. 2 и ал. 4, чл. 10, ал. 2, т. 2 и т. 6 /предишна т. 5/, чл. 1, т. 2, чл. 3, т. 2, чл. 7, ал. 10, т. 4, чл. 10, ал. 7, чл. 12, алинеи 3, 4, 5 и 6 от Наредба № 1 от 18. 03. 2013 г. за регулиране цените на електрическа енергия, издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и ПРЕКРАТЯВА производството в посочената част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.