Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шести декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Х. ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА РАДОСЛАВО. М. при секретар С. М. и с участието на прокурора Е. Д. докладваното от председателяГ. Х. по адм. дело № 6669/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А., И. А. и Б. Г., чрез адв. Ал. Кашъмов, срещу Решение № 29 от 25.03.2021 г., постановено по адм. дело № 296/2019 г. по описа на Административен съд Видин, с доводи за неправилност, като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди се, че съдът не е изразил собственото си вътрешно убеждение при изясняване на фактическата обстановка по делото, събиране на доказателствата и техния анализ, по тълкуването и прилагането на материалния закон, а е бил повлиян от други магистрати, ангажирани в решаване на идентичен спор, което е в нарушение на принципите за безпристрастност и независимост, както и на Конституцията и закона, задължаващ съда да постанови съдебното решение по своето вътрешно убеждение и да го основе на обективен анализ на доказателствата по делото и възраженията на страните.

На следващо място се твърди, че съдът в нарушение на процесуалните правила се е произнесъл предварително по допустимостта на исковете, с които се претендират вреди от незаконосъобразни индивидуални административни актове, подробно посочени в жалбата, издадени от различни държавни институции, а не с крайният си акт, което е в нарушение на правото на защита на оспорващите и е в нарушение на чл. 7, чл. 17, ал. 1 и ал. 3, чл. 28, чл. 56 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, на чл. 2 и чл. 13 ЕКПЧ и на чл. 1 от П. П. към ЕКПЧ.

Твърди се още, по подробно изложени съображения, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което изводът на съда, че в конкретния случай не е налице незаконосъобразно бездействие на ответниците, е необоснован и правно неиздържан.

Иска се отмяната на обжалвания акт и решаване на спора по същество, като се уважат изцяло предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Алтернативно се прави искане за обезсилване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

Ответната страна - Администрацията на Министерския съвет, в писмен отговор и в допълнително представени писмени бележки по съществото на правния спор, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - Министерството на околната среда и водите, в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна при следните съображения:

Производството пред Административен съд Видин се е развило по исковата молба на А. А., И. А. и Б. Г. против Администрацията на Министерския съвет и Министерството на околната среда и водите, срещу които е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като се претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 150 000 лева за всеки от ищците, настъпили вследствие на смъртта на тяхната съпруга майка и дъщеря – М. А., загинала при взрив в завод „Миджур“ [населено място], общ. Чупрене, собственост на „Видекс” АД, на 01.10.2014 г., причинен от незаконосъобразни бездействия на ответниците, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 01.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумите.

С решението, чиято отмяна се иска съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявените искове и е осъдил ищците да заплатят понесените по делото разноски.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка и събраните доказателства и доказателствени средства съдът е направил извод, че в конкретния случай твърдяното от ищците незаконосъобразно бездействие на ответниците не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Не е доказана и пряката и непосредствена причинна връзка между твърдяното бездействие и причинените им неимуществени вреди. След като е установил липса на изискуемите от приложимата материалноправна норма елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е приел исковете за неоснователни и ги е отхвърлил.

Решението е постановено при наличие на твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Това налага извод за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при следните съображения:

Възражението на касатора за недопустимост на обжалваното решение е неоснователно.

Действително при сравняване на мотивите на съда, постановил решенията по АД № 294/2019 г. и АД № 296/2019 г., и двете по описа на Административен съд Видин, се констатира пълна идентичност, както на мотивите, така и на диспозитива в отхвърлителната чу част. Тази констатация обаче не води до извод за наличие на порок, водещ до нищожност или недопустимост на съдебния акт. За да е валидно, решението на съда трябва да бъде постановено от надлежния съд, в законоустановения състав, в писмена форма и да е подписано от съдията, взел участие в постановяването му, да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание, да е постановено по валидно упражнено право на иск и по въведения предмет на правния спор, да има съдържанието, посочено в чл. 236 ГПК, приложим на осн. чл. 144 АПК и в настоящия административен процес, към него да са изложени мотиви, в които да са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Обжалваното решение отговаря на посочените изисквания, поради което не е нищожно, нито е недопустимо. Обстоятелството, че решенията по посочените две дела на АС - Видин са напълно идентични, сочи на основателност на направените от касаторите възражения за постановяване на решението в нарушение на принципите за самостоятелност и безпристрастност, което води на извод за неговата неправилност поради нарушения на основни процесуални правила.

Неоснователно е и възражението, че съдът, в нарушение на процесуалните правила, се е произнесъл предварително по допустимостта на исковете, с които се претендират вреди от незаконосъобразни индивидуални административни актове, а именно:

- Пълна лицензия за външнотърговска дейност № Л-74-8-3/20.10.2006 г.; Ограничена лицензия № Л-74-8-4/20.10.2006 г.; Лицензия за транспортиране № Л-74-8-5/20.10.2006 г.; Пълен лиценз за износ, внос и трансфер на оръжия № Л-85-1-4/29.01.2010 г.; Лиценз за внос и износ на продукти, свързани с отбраната № 11.00.653-1/24.01.2013 г.; Удостоверение за регистрация на трансфер на продукти, свързани с отбраната № 11.00.653-5/24.01.2013 г., издадени от Междуведомствения съвет към МС;

- Разрешение за трансфер на противопехотни мини (ППМ), взето по Протокол № 377/04.09.2008 г.; Разрешение на трансфер на ППМ, взето по Протокол № 414/15.02.2010 г.; Разрешение за трансфер на ППМ, взето по Протокол № 418/12.04.2010 г. и Разрешение на трансфер на ППМ, взето по Протокол № 405/01.09.2019 г., издадени от Междуведомствената комисия по експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение;

- Становище № 2729/27.10.2019 г., издадено от директора на РИОСВ – Монтана.

- Разрешение № 113/06.07.2009 г. за производство на ВВОБ съгласно заверени списъци към разрешението за изделията на територията на завод „Миджур“, [населено място]; Разрешение № 153/06.10.2011 г. за производство на ВВ в обект „Взривен склад Чора“ и Решение от 23.07.2012 г. за допълване на Разрешение № 153/06.10.2011 г., издадени от началник сектор „КОС“ при Главна дирекция „Охранителна полиция.

С Определение № 9 от 06.01.2020 г. първоинстанционният съд е приел оспорването на посочените актове в настоящото исково производство за недопустимо поради отсъствие на правен интерес, за наличието на който съдът следи служебно. В мотивите на акта е посочено, че ищците не са адресати, нито пък тези актове засягат пряко и непосредствено техни права и законни интереси, както и такива на наследодателката им. По отношение на Становище № 2729/27.10.2019 г., издадено от директора на РИОСВ – Монтана съдът е приел, че същото е постановено в етап от процедурата по издаване на решението за допълване на Разрешение № 153/06.10.2011 г. и няма белезите на индивидуален административен акт. При положение, че посочените индивидуални административни актове не създават права и задължения, нито засягат непосредствено права, свободи или законни интереси на ищците, същите не попадат сред кръга лица, имащи право да ги обжалват. Въз основа на така приетото съдът е направил извод за недопустимост на оспорването поради отсъствие на правен интерес за оспорващите, а недопустимостта на оспорването води до недопустимост и на исковете в тази част. При липсата на пряк правопроменящ или правогасяващ ефект на горепосочените актове по отношение правната сфера на иницииралите исковото производство физически лица, последните нямат правен интерес от търсената съдебна защита. Определението е оставено в сила от Върховния административен съд с Определение № 8393 от 29.06.2020 г., постановено по адм. дело № 4813/2020 г., като по този начин въпросът с допустимостта на оспорването на посочените актове, респ. допустимостта на предявените искове в тази част, е бил разрешен окончателно. Настоящата инстанция не споделя тълкуването, дадено от касатора в т. 2 от касационната жалба и счита, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила в посочения смисъл.

Съдът обаче е допуснал друго съществено нарушение на процесуалните правила, което рефлектира върху правилността на обжалвания съдебен акт.

В административния процес фактите и обстоятелствата се установяват чрез свидетелски показания, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Не се допускат обаче доказателствени средства, които не са събрани или изготвени по делото. Съгласно чл. 171, ал. 1 и ал. 2 АПК съдът, по искане на страните, може да събира доказателства, допустими по ГПК, а вещи лица той може да назначава, както по искане на страните, така и служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания. Заключението на вещите лица се преценява с оглед на всички доказателства по делото. В определението, с което е назначил експертиза, съдът трябва да посочи предмета, задачата и материалите, които се предоставят на вещото лице. Заключението на експерта трябва да бъде безпристрастно, изградено само върху доказателствения материал по делото, не и върху странични данни, трябва да бъде събрано от съда, който разглежда правния спор, като даденото по друго дело заключение не може да бъде използвано.

В случая първоинстанционният съд е допуснал нарушение при събирането на доказателствата, като е приел за обективно и компетентно заключение на вещото лице, което не е изградено върху доказателствения материал по делото. Назначената по делото експертиза е използвала материали, събрани в досъдебното производство № 51/2014 г. по описа на НСлС и намиращите се в пр. пр. № 1279/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура Видин – писмени доказателства, разпити на свидетели, части от заключенията на експертите, дадени в досъдебното производство, въз основа на които експертът е изградил заключението си. Вещото лице по настоящото дело не е участвал в събирането на посочените доказателства, но е обосновал изводите си върху посочените „странични данни“. Нарушено е изискването за непосредственост, тъй като съдът, пред който спорът е висящ трябва сам да събере относимите за правилното му решаване доказателства, да ги обсъди в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните, и върху тези именно доказателства да изгради вътрешното си убеждение. Няма процесуална пречка съдът да прояви активност и да допусне до разпит свидетелите, чиито показания имат отношение към правилното изясняване на спорните факти, както и да изиска, да приложи и да приеме в настоящото дело заверени копия на относимите писмени доказателства, които след това да послужат на вещото лице за изготвяне на заключението му.

Посоченото процесуално нарушение рефлектира върху изясняването на фактическата обстановка по делото и е достатъчно основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Фактите по делото не са достатъчно изяснени, вследствие на което неправилно е приложен материалния закон.

Налице е непълнота на заключението на вещото лице.

Съгласно сключения на 08.07.2008 г. между „Видекс”АД и „Акмон С.А.“, Гърция, на българското дружество е възложена „демилитаризация и безопасна диспозиция на мини на Гръцките сухопътни войски в съответствие със STANAG-4518 по метода „ТЕХНОЛОГИЯ СЪС СТОПЯВАНЕ” (л.221 и сл.), като „изпълнителят“ е декларирал, че „унищожаването на мините“ ще се извърши в неговите инсталации в завод „Миджур“ … При тази „демилитаризация „ ще се прилагат Системите за качество ISO 9001/2000 и система за сигурност OHAS 18001:1999. В чл. 2, т. 4 от договора е посочено, че „капацитетът на демилитаризация на ден е 8 000 мини“ (л.223), а общото количество мини ще бъде „диспонирано безопасно за 197 дни“.

Условията на този договор не са анализирани в технологично отношение от вещото лице и не е разяснено какво представлява „STANAG-4518 по метода „ТЕХНОЛОГИЯ СЪС СТОПЯВАНЕ“ и възможно ли е било приложението на посочения метод и технология в завода в [населено място] към датата на сключване на договора, изхождайки от наличните там „инсталации“ към 2008 г. Наличен ли е капацитет за „демилитаризация“ на 8000 мини на ден. Посочените метод и технология към кое понятие са относими - към понятието „разснарядяване“, какъвто е предмета на дейност на дружеството, или към понятието „унищожаване“, какъвто е предмета на договора. Какво представляват Системите за качество ISO 9001/2000 и системата за сигурност OHAS 18001:1999 . Как следва да се разбира понятието „демилитаризация“

Обосновано касаторът възразява, че съдът не е изяснил противоречието между предмета на дейност на акционерното дружество, включващ изследване, проектиране, разработване, производство на взривни материали, извършване на взривни работи, вътрешна и външна търговска дейност, разснарядяване на боеприпаси и безопасно използване на получените материали …. и поетия с договора от 08.07.2008 г. ангажимент за „унищожаване“-то на ППМ - мина ДМ31; мина М2; мина М14 и мина М16, което се извършва единствено чрез „взривяване“ на място или полигони, тъй като не са проектирани или конструирани за разснарядяване или разглобяване след приключване на тяхното военно предназначение … поради наличие на чувствителни елементи като детонатори и капсул-детонатори (съгласно отговорите на въпроси (въпрос № 1, № 2 и № 5 от заключението).

Съдът не е събрал достатъчно доказателства относно причините и последиците от аварията в завод „Миджур“ на 03.02.2010 г., за която са приложени доклади, констативен протокол и предписания на л.686-695 от делото), но няма данни дали е проведено разследване на причините за аварията и какви са били последиците от нея.

Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК изисква към решението си съдът да изложи мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Съдебното решение, предмет на касационен контрол, не отговаря на така въведените изисквания, тъй като съдът не е направил преценка на всички събрани по делото писмени доказателства и не е обективирал в решението фактическите си изводи въз основа на всички тях, обсъдени поотделно и в съвкупност, в т. ч. и заключението на ВТЕ, не е направил пълен анализ на приложимата правна уредба.

Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК). Без такава преценка е невъзможно формирането на собствени фактически, а и правни изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания. Право и задължение на съда е да обсъди всички приети от него като допустими и относими доказателства. Съдът има право да не кредитира всички или част от тях, но следва да се мотивира. Съобразно приетите за установени обстоятелства въз основа на всички относими доказателства, след като обсъди възраженията на страните и доказателствата, като се обоснове защо дава вяра на част от тях, а на други не, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи.

По изложените съображения, съдебното решение, предмет на проверка, следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Видин, предвид установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да даде указания на страните по чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК, да изиска и приложи по настоящото дело относимите писмени доказателства от досъдебното производство, да допусне до разпит свидетели, с оглед изясняване на обстоятелствата с правно значение за настоящия спор, да разшири въпросите към експерта в посочения в настоящите мотиви смисъл.

При постановяване на решението съдът следва да извърши преценка на всички относими към предмета на спора писмени доказателствата и заключение на експертизата, като въз основа на тях направи собствените си фактически констатации и правни изводи. Следва да изложи ясни и логични аргументи кои от доказателствата кредитира и кои не.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 29 от 25.03.2021 г., постановено по адм. дело № 296/2019 г. по описа на Административен съд Видин и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Христова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ А. Р. п/ Александър Митрев