Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от А. М. А., гражданин на Ирак, подадена чрез адв. В. И, срещу решение № 7009 от 16. 11. 2015 г., постановено по адм. дело № 7586/2015 г. от Административен съд – София град.

В касационната жалба се съдържат твърдения за неправилност на решението като необосновано, постановено при противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допълнително в съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си адв.. К развива доводи в подкрепа на тезата за основателност на касационната жалба.

Ответникът – зам. председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) не е изразил становище по жалбата. Постъпило е становище от 10. 11. 16г., в което е изразено становище, че представените в касационното производство писмени доказателства не обосновават извод, различен от този, до който е достигнал административният съд.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.„

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на А. М. А. срещу решение № 5398 от 09. 07. 2015 г. на зам. председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните разпоредби и при издаването му не са допуснати съществени...