Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. срещу решение № 1955/01. 10. 2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1064 по описа за 2015 г., с което е отменен ревизионен акт № 181402224/23. 09. 2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., установяващ в тежест на Н. М. В. допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011, 2012 и 2013 г. в общ размер 165 639. 60 лева и за лихви за забава върху данъчното задължение в общ размер 21 842. 68 лева. Конкретните оплаквания на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Обосновава теза за неприложимост на преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за физически лица земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци. Отрича възможността за приравняване на земеделските производители на еднолични търговци с позоваване на чл. 29а, ал. 6 ЗДДФЛ, тъй като това приравняване е само за определяне на облагаемия доход, годишната данъчна основа и спазването на изискванията на ЗСч (ЗАКОН ЗЗД СЧЕТОВОДСТВОТО), а не и за целите на преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Според касатора правото на преотстъпване на данъка е изключено и от изначалната невъзможност физическото лице без търговско качество да отговаря на условията на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Н. М. В., чрез повереника си адв.. К, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на направените за касационното производство разноски.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С...