Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Б. Р. от [населено място], против решение № 569 от 19. 03. 2015 г., постановено по адм. дело № 2180/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени изцяло ревизионния акт или в частта относно установените задължения за 2007 г., намаляване на установените задължения за 2009 г. до размерите съгласно таблица №3 от заключението на вещото лице и определените осигурителни вноски за 2007 г. и 2009 г. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП”) - [населено място], чрез юрк.. Р като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение в частта за установени задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 124а ДОПК за данъчни периоди 2007 г. и 2009 г.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р. Б. Р. против ревизионен акт (РА) №161400419/11. 04. 2014г., издаден от органи по приходите – възложител на ревизията и ръководител на ревизията на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, потвърден с решение № 639 от 30. 06. 2014 г. на и. д. директор на Дирекция „ОДОП“ - [населено място].

За...