Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП против решение № 1505/21. 07. 2015 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 3256 по описа за 2013 г. на този съд. С решението е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261300614/08. 07. 2013г., издаден от Н. Ат. А. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП-[населено място], потвърден с Решение № 1037/04. 10. 2013г. на Директор на Д ОДОП - [населено място], за установени задължения за ДДС, за периода 15. 04. 2007 г. – 31. 07. 2009 г., в размер на 19 956. 47лв. и лихви – 10 754. 62лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 843. 75лв. и лихви 499. 91лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 787. 77 лв. и лихва – 347. 93лв., както и ЗО за самоосигуряващото се лице за 2007г. и 2008г. в размер на 457. 61лв. и лихви – 242. 27лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при преценка на събраните по делото доказателства съдът е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за решаване на спора, не е преценил доказателствената сила на спорните фактури. Намира за необосновани изводите на съда относно липсата на реални доставки и съответно неналичие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Според касатора в някои от процесните фактури има подпис на получателя, но това е без значение за резултата по делото с оглед нормата на чл. 7, ал. 1 ЗСч....