Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане за отмяна, обективирано в молба от [фирма], с ЕИК –[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. [номер], ап. [номер], представлявано от Х. С. Ц., подадено чрез упълномощен адв. М. А.. Молителят претендира отмяна на влязло в сила решение № 14059 от 25. 11. 2014 г., постановено от Върховния административен съд, осмо отделение, по адм. д. № 1811/2014 г., с което е оставено в сила решение № 6458 от 25. 10. 2013 г., постановено от Административен съд – София град, по адм. д. № 4838/2012 г.

Искателят се позовава на чл. 239, т. 1 от АПК и е приложил към искането си следните писмени доказателства:

1. Доказателства от [фирма]: решение № 5646 от 12. 05. 2016 г. по адм. дело №8855/2015 г. на ВАС, І отделение; решение № 3440 от 18. 05. 2015 г. по адм. № 5128/2014 г. на АССГ; решение № 111 от 17. 01. 2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – [населено място]; молба от [фирма] до ТД на НАП - [населено място] с вх.№5637/15. 02. 2011 г.; писмени обяснения от [фирма] към [фирма]; писмо с изх.№ 006/24. 05. 2016 г. от [фирма] до [фирма]; отговор от [фирма].

2. Доказателства от [фирма]: О. П 1 от [фирма] за „ДОСТАВКА НА СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ” от 03. 09. 2010 г.; О. П 2 от [фирма] за „ДОСТАВКА НА Х. П. А.”; О. П 3 от [фирма] за „ДОСТАВКА НА ОБЗАВЕЖДАНЕ НА КУХНИ”; Оферта по Приложение 1 от [фирма] за „ДОСТАВКА НА PVC ДОГРАМА”.

3. Доказателства от [фирма] и неговите доставчици: Р. А на [фирма] № 2041304033/13. 09. 2013 г. и последващо решение на ОДОП № 640/11. 04. 2014 г., с което са признати доставките от [фирма] за същия период; Рамков договор за доставка от 11. 05. 2010 г. между [фирма] (продавач)и [фирма]( купувач); Служебна бележка от [фирма] относно [фирма]; Договор за транспортна услуга от 01. 10. 2010 г. между [фирма] и К. Д.; 3 бр. заявки за доставки на стоки от 14. 05. 2010 г.; от 24. 05. 2010 и от 04. 06. 2010 г. от [фирма] до [фирма]; Писмени обяснения от [фирма] до [фирма]; Писмени обяснения oт [фирма] до [фирма]; Договор за влог от 01. 07. 2010 г. между [фирма] и [фирма]; Отговор от [фирма] от 22. 06. 2016 г.

4. Доказателства от [фирма]: Ревизионен акт № 2101105125/29. 05. 2012 г. на [фирма]; Разпечатка от счетоводната програма на дружеството за [фирма] за периода 01. 01. 2010 г.-31. 12. 2010 г.(сметка клиенти 57(4111); Разпечатка за Д. [] (сметка Доставчици 100(4011)) 01. 01. 2010 г.-31. 12. 2010 г.; Разпечатка за периода 01. 01. 2010 г.-31. 12. 2010 г. сметка 3034 обекти [населено място]; Разпечатка за периода 01. 01. 2010 г.-31. 12. 2010 г. сметка 301- Доставки; Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 12. 05. 2010 г. между [фирма] и [фирма]; Споразумение за заместване на страна от 23. 07. 2010 г. между [фирма], [фирма] и [фирма]; Споразумение към Споразумение от 23. 07. 2010 г. между [фирма] и [фирма]; РА № 2041108819/08. 12. 2011 г. на фирма [фирма]; решение на директора на Дирекция „ОУИ” - [населено място] № 1520/25. 06. 2012 г.,

5. Доказателства от [фирма]: Ревизионен акт № 2101203232/13. 06. 2012 г. на [фирма]; Договор за посредничество при покупка на недвижими имоти от 01. 07. 2010 г. между [фирма] и [фирма]; Допълнително споразумение от 01. 04. 2011 г. към договор за посредничество от 01. 07. 2010 г.; Приложение № 1 към Допълнителното споразумение от 01. 04. 2011 г. и Договор за посредничество от 01. 07. 2010 г.; Писмо от [фирма] от 01. 07. 2016 г. до [фирма].

6. Доказателства от [фирма]: Акт за приемане на конструкция от 06. 01. 2007г. от възложителя [фирма]; Удостоверение с изх. № 26-00-937/11 от 15. 11. 2007г. на общинска администрация към [община]; Заповед № 6/21. 04. 2008г. на главния архитект на [община]; Удостоверение за данъчна оценка на имотите от 08. 02. 2007 г.; Обороти по сметка 303-7 - „С. Х 3” за периода от 01. 01. 2007 г. - 31. 12. 2007г.; Оборот по сметка 501 „ Каса в лева” на [фирма] за периода 18. 10. 2007 г. – 18. 10. 2007 г.; „Обороти по сметка 412-2-66 към [фирма] за периода 01. 01. 2007 г. - 31. 12. 2007 г.

В съдебно заседание чрез упълномощен адв. М. А. и с писмени бележки искателят поддържа искането за отмяна, което счита за допустимо и подадено в законния срок. Моли да бъде отменено атакуваното решение и делото да бъде върнато за разглеждане на друг състав след обсъждане на всички представени с искането нови доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" – [населено място] при ЦУ на НАП, чрез юрк.. М, оспорва искането като недопустимо, тъй като счита, че не е доказано предяваването на искането в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК. По същество счита същото за неоснователно. Подробни съображения развива в писмено становище от 03. 11. 2016 г., с което претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък, като прави възражение за прекомерност относно претендираното от [фирма] адвокатско възнаграждение.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира молбата за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в сроковете, визирани в чл. 240, ал. 2 от АПК, предвид датата на постановяване на решение № 5646 от 12. 05. 2016 г. по адм. дело №8855/2015 г. на ВАС, І отделение и писмо на [фирма] от 24. 05. 2016 г. Неоснователно в тази връзка е възражението на ответника за подаване на искането извън законния срок с аргумент, че приложените към искането доказателства са били известни на искателя в предходен период, предвид обстоятелството, че към ревизираните периоди 2008 г. – 2010 г. С. С. Г., която от 02. 09. 2011 г. – 01. 10. 2015 г. е управител на [фирма], е била управител на [фирма], на [фирма] и на [фирма]. От приложените към становището на приходната администрация справки е видно, че лицето С. Г. е била управител на [фирма] до 12. 01. 2010 г., а спорната фактура е издадена през м. декември 2010 г., когато управител е бил В. М. К.. Относно документите на [фирма] – също С. Г. е била управител в предходен данъчен период /до 25. 01. 2010 г./, а процесната фактура № 199/23. 07. 2010 г. е издадена по - късно през м. юли 2010 г., когато управител е бил М. А. Р.. Аналогично е положението и относно [фирма]. С оглед на изложенито настоящият петчленен съдебен състав намира, че по делото няма данни за узнаване на новите обстоятелства от страна на искателя в период, предхождащ тримесечния срок, визиран в чл. 240, ал. 2 от АПК.

Разгледана по същество молбата за отмяна е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С атакуваното решение № 14059 от 25. 11. 2014 г., постановено от Върховния административен съд, осмо отделение, по адм. д. № 1811/2014 г., е оставено в сила решение № 6458 от 25. 10. 2013 г., постановено от Административен съд – София град, по адм. д. № 4838/2012 г.

За да достигне до този резултат тричленният съдебен състав е констатирал, че спорът пред първоинстанционния съд е относно законосъобразността на Ревизионен акт № 1105174 от 01. 08. 2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 248 от 06. 02. 2012 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – [населено място] /сега Дирекция „ОДОП” – [населено място]/ при ЦУ на НАП и касае фактура № 199 от 23. 07. 2010 г., издадена от [фирма], с предмет на доставката „Обща партида", по която органът по приходите не е признал право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 317 147, 17 лв. на основание чл. 70, т. 5 ЗДДС, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС и поради липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС; доставки от [фирма], по които е отказан ДК на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, чл 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 6 и 9 от ЗДДС за дп. м. 10. 2010 г. по 23 бр. фактури и за м. 11. 2010 г. по 10 бр. фактури, с предмет на доставките строителни материали, асансьорни уредби, PVC дограма, кухненско оборудване, транспортни услуги; фактура № 41 от 29. 12. 2010 г., издадена от [фирма], по която на основание чл. 70, т. 5 ЗДДС, чл. 71, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС (и поради липса на доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 21200, 00 лв.; доставки от [фирма] по фактура № 30 от 18. 10. 2007 г., издадена от този доставчик, на стойност 165100, 00 лв. и начислен ДДС в размер на 33020, 00 лв., с предмет „ продажба на право на строеж с вкл. СМР на 19 ап. В СХ 3 по НА 177/18" и по Дебитно известие (ДИ) № 31 от 30. 10. 2007 г., на стойност 4051, 24 лв. и начислен ДДС в размер на 810, 25 лв., с предмет „начислени МДТ, нот. такси и такса вписване по НА 177/18. 10. 07 г., органът по приходите не е признал право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 32857, 44 лв. Мотив за отказа е неизпълнение на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1 - 4 ЗДДС, във вр с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС и чл. 72, ал. 1 ЗДДС.

В искането за отмяна, е посочено отменително основание по чл. 239, т. 1 от АПК, като са приети от съда общо 43 доказателства по опис.

Настоящият състав констатира, че 10 броя от доказателства са налични по делото и са приети вече като доказателства в първоинстанционното производство, а именно: Решение № 111 от 17. 01. 2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – [населено място], Решение на ОДОП № 640/11. 04. 2014 г. – л. 49 от адм. д. № 1811/14 г.; Разпечатка от счетоводната програма на дружеството за [фирма] за периода 01. 01. 2010 г.-31. 12. 2010 г.(сметка клиенти 57(4111), Разпечатка за Д. [] (сметка Доставчици 100(4011)) 01. 01. 2010 г.-31. 12. 2010 г.; Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 12. 05. 2010 г. между [фирма] и [фирма]; Споразумение за заместване на страна от 23. 07. 2010 г. между [фирма], [фирма] и [фирма]; Споразумение към Споразумение от 23. 07. 2010 г. между [фирма] и [фирма]; Договор за посредничество при покупка на недвижими имоти от 01. 07. 2010 г. между [фирма] и [фирма]; Допълнително споразумение от 01. 04. 2011 г. към договор за посредничество от 01. 07. 2010 г.; Приложение № 1 към Допълнителното споразумение от 01. 04. 2011 г. и Договор за посредничество от 01. 07. 2010 г.

Посоченото в искането за отмяна писмо от 22. 07. 2016 г. от собственика на капитала на [фирма] не е приложено.

От молителя се твърди, че приложените към искането доказателства не са му били известни, представляват нови такива, които са от съществено значение за делото и са относими към доказване реалността на доставките.

Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. "Нови обстоятелства” са такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под „нови писмени доказателства” следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях.

Представените писмени доказателства се отнасят до конкретното ревизионно производство и с тях се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото във връзка с основния спор относно реалността на процесните доставки. Същите не са били на разположение на ревизираното лице и при решаването на спора по същество пред касационната инстанция не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да се анализират представените от молителя писмени доказателства /общо 33/, касаещи спорните фактури, относими към доказване реалността на доставките, както и доколко същите обуславят нови факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи.

Петчленният съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза са налице кумулативно формулираните от законодателя условия за отмяна на влязло в сила съдебно решение, тъй като молителят е представил нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, а именно: решение № 5646 от 12. 05. 2016 г. по адм. дело №8855/2015 г. на ВАС, І отделение; решение № 3440 от 18. 05. 2015 г. по адм. № 5128/2014 г. на АССГ; молба от [фирма] до ТД на НАП - [населено място] с вх.№5637/15. 02. 2011 г.; писмени обяснения от [фирма] към [фирма]; писмо с изх.№ 006/24. 05. 2016 г. от [фирма] до [фирма]; отговор от [фирма]; О. П 1 от [фирма] за „ДОСТАВКА НА СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ” от 03. 09. 2010 г.; О. П 2 от [фирма] за „ДОСТАВКА НА Х. П. А.”; О. П 3 от [фирма] за „ДОСТАВКА НА ОБЗАВЕЖДАНЕ НА КУХНИ”; Оферта по Приложение 1 от [фирма] за „ДОСТАВКА НА PVC ДОГРАМА”; Р. А на [фирма] № 2041304033/13. 09. 2013 г.; Рамков договор за доставка от 11. 05. 2010 г. между [фирма] (продавач)и [фирма]( купувач); Служебна бележка от [фирма] относно [фирма]; Договор за транспортна услуга от 01. 10. 2010 г. между [фирма] и К. Д.; 3 бр. заявки за доставки на стоки от 14. 05. 2010 г.; от 24. 05. 2010 и от 04. 06. 2010 г. от [фирма] до [фирма]; Писмени обяснения от [фирма] до [фирма]; Писмени обяснения oт [фирма] до [фирма]; Договор за влог от 01. 07. 2010 г. между [фирма] и [фирма]; Отговор от [фирма] от 22. 06. 2016 г.; Ревизионен акт № 2101105125/29. 05. 2012 г. на [фирма]; Разпечатка за периода 01. 01. 2010 г.-31. 12. 2010 г. сметка 3034 обекти [населено място]; Разпечатка за периода 01. 01. 2010 г.-31. 12. 2010 г. сметка 301- Доставки; РА № 2041108819/08. 12. 2011 г. на фирма [фирма]; решение на директора на Дирекция „ОУИ” - [населено място] № 1520/25. 06. 2012 г.; Ревизионен акт № 2101203232/13. 06. 2012 г. на [фирма]; Писмо от [фирма] от 01. 07. 2016 г. до [фирма]; Акт за приемане на конструкция от 06. 01. 2007г. от възложителя [фирма]; Удостоверение с изх. № 26-00-937/11 от 15. 11. 2007г. на общинска администрация към [община]; Заповед № 6/21. 04. 2008г. на главния архитект на [община]; Удостоверение за данъчна оценка на имотите от 08. 02. 2007 г.; Обороти по сметка 303-7 - „С. Х 3” за периода от 01. 01. 2007 г. - 31. 12. 2007г.; Оборот по сметка 501 „ Каса в лева” на [фирма] за периода 18. 10. 2007 г. – 18. 10. 2007 г.; „Обороти по сметка 412-2-66 към [фирма] за периода 01. 01. 2007 г. - 31. 12. 2007 г.

Изложените обстоятелства налагат отмяна на атакуваните съдебни решения и връщане делото за ново разглеждане на първоинстанционния административен съд, пред който се разрешава спора по фактите, който следва да прецени новите доказателства и отново да се произнесе по жалбата на [фирма] против Ревизионен акт № 1105174 от 01. 08. 2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 248 от 06. 02. 2012 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – [населено място] /сега Дирекция „ОДОП” – [населено място]/ при ЦУ на НАП, съобразявайки визираните нови доказателства.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да заплати на молителя направените от него разноски в настоящото производство. Процесуалният представител на дирекция „ОДОП” - [населено място] своевременно е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е поискал намаляването му, съобразно чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира искането на ответника за основателно, предвид значителната част от представените от искателя документи, които нямат характер на "нови доказателства". Ето защо съдът счита, че ответникът следва да заплати на [фирма] направените по делото разноски, състоящи се договорено и внесено адвокатско възнаграждение, възлизащо на 2500 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на правния спор, както и внесена държавна такса в размер на 25 лв.

На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение второ и ал. 2, изречение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,