Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. П. ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ИВАН. Д. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от съдиятаС. Д. по адм. дело № 6673/2021

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, подадена чрез процесуален представител, против решение № 149 от 10.05.2021 г. на Административен съд - Добрич, постановено по административно дело № 629 по описа за 2020 г. на съда, с което е отменена по жалба на „Халееси“ ЕООД издадената от касатора заповед за налагане на принудителна административна мярка № 372-ФК от 23.11.2020 г.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, както и че органът е съобразил продължителността на срока на мярката с обстоятелствата в конкретния случай – неиздаването на фискален бон и местоположението на обекта. Искането от съда е да уважи касационната жалба и да отмени оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - „Халееси“ ЕООД, не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на съдебното решение поради постановяването му по нередовна жалба - оспорващият не е посочил основания за незаконосъобразността на акта, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК. Алтернативно, пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Добрич е заповед за налагане на принудителна административна мярка № 372-ФК от 23.11.2020 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Халееси“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект“ – „Пиле на грил“, находящ се в гр. Добрич, [улица], стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 6, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.).

С оспореното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на „Халееси“ ЕООД и е отменил заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по приходите в изискуемата писмена форма и съдържа от формална страна фактически и правни основания за нейното издаване.

От фактическа страна съдът е установил, че на 21.12.2020 г. в 12:50 часа е извършена доставка на 2 броя пиле на грил на стойност 18 лева, заплатена с банкнота от 20 лева, като е върнато ресто от 2 лева. За извършената доставка не е предоставена фискална касова бележка и след легитимация на органите по приходите. Проверката е започнала с направената поръчка на 2 броя пиле на грил чрез Фейсбук страницата на дружеството. В 13:34 часа на 21.12.2020 г. е извършено посещение на търговския обект – Пиле на грил. Изведен е дневен финансов отчет и КЛЕН от фискалното устройство, от които е видно, че няма регистрирана продажба в 12:15 – часа на поръчката, и в 12:50 - часа доставката.

При тези фактически установявания по делото съдът е приел, че е доказано извършването на административно нарушение - нерегистриране и неотчитане на извършената покупка чрез издаване на фискален бон, но оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като запечатването на търговския обект за срок от 14 дни е немотивирано - изложените мотиви не са съобразени с конкретните факти и обстоятелства. Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.

В конкретния случай по делото е безспорно установено, че търговецът не е изпълнил задължението си за регистриране чрез издаване на касова бележка за извършената продажба от работещото в обекта фискално устройство, в какъвто смисъл е изискването на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, но по отношение на запечатване на обекта и забрана достъпа до него органът по приходите следва да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя.

Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. При налагането на ПАМ като процесната следва да бъде обоснована продължителността на запечатването на обекта и целта, която преследва. Законовата норма предвижда запечатване на обекта за срок до един месец, което налага извършване на преценка за всеки конкретен случай за какъв срок да бъде затворен проверявания обект. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Правилно съдът е приел, че не са изложени достатъчно мотиви които обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е запечатан обекта и не е извършен анализ на конкретните факти установени при проверката. Единственият мотив за определяне на 14-дневен срок на мярката е, че местоположението на проверения обект е в централната част на града, но дори и за това обстоятелство не е посочено какво влияние оказва върху продължителността й. В този смисъл правилно е прието от съда, че по отношение на срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС максимум до 30 дни издателят на акта е длъжен да изложи конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи съответния срок на ПАМ. В случая не е отчетен факта за липса на други констатирани нарушения от вида на вмененото, които да квалифицират поведението на търговеца като трайно, нарушаващо законовите изисквания при отчитане на продажбите. Изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация по отстраняване на нарушението и нормална организация за отчитане на дейността на търговеца не е съобразено със спецификата на конкретното нарушение и би било приложимо за всеки констатиран случай на неиздаване на фискална касова бележка. Ето защо, прилагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно и не е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН.

Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за прилагане на ПАМ съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната съдебна инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Не се споделя от настоящия състав заключението на представителя на Върховна административна прокуратура за недопустимост на оспореното решение поради постановяването му по нередовна жалба.

Видно от съдържанието на сезиращата съда жалба на „Халееси“ ЕООД, представляващият дружеството е посочил, че жалбата му е против заповед за прилагане на ПАМ от НАП с № 372-ФК от 23.11.2020 г. и изрично е поискал заповедта да бъде отменена. Действително, липсват конкретни указания в какво се състои незаконосъобразността на акта съобразно изискването на чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК, но от жалбата става ясно кой е оспореният акт и какво е искането от съда. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Правилно първоинстанционният е разгледал спора по същество при очертания от жалбоподателя предмет. Следва да се отчете и обстоятелството, че не е нарушено право на ответника, а именно да е поставен в невъзможност да разбере срещу какво трябва да се защитава, тъй като същият е защитаван пред съда от юрисконсулт и видно от протоколите на двете поведени съдебни заседания е оспорил жалбата като неоснователна и изразил становище по същество за отхвърлянето й от съда.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149 от 10.05.2021 г. на Административен съд - Добрич, постановено по административно дело № 629 по описа за 2020 г. на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Димитър Първанов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. И. п/ Станимира Друмева