Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Обжалвано е определение № 4174/ 27. 09. 2019 г. по гр. д. № 653/ 2019 г., с което Окръжен съд – Благоевград е потвърдил разпореждане № 10997/ 21. 12. 2017 г. за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на 07. 11. 2017 г. по ч. гр. д.3050/ 2017 г. от Районен съд – Благоевград.

Определението се обжалва от длъжника В. С. Д. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност и отменено.

Ответникът по касация „Ф. Ил“ ЕАД възразява, че жалбата е с недопустим предмет. Позовава се на т. 8 от ТР № 4/ 18. 06. 2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС. Намира определението за правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с недопустим предмет. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане за издаване на изпълнителен лист по чл. 407 ГПК на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Производството по издаване на изпълнителен лист има самостоятелно битие, макар да е във функционална връзка с исковия и изпълнителния процес. То се развива самостоятелно, извън рамките на исковия процес/ на заповедното производство, като подготвя изпълнителния процес. Поради това изводът за недопустимия предмет на частната жалба не следва от задължителното тълкуване, извършено с т. 8 от ТР № 4/ 18. 06. 2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС, а от задължителното тълкуване с ТР № 5/ 12. 07. 2018 г. по тълк. д. № 5/ 2015 г. ОСГТК на ВКС. Прие се, че не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК въззивното определение по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист. Случаят е точно такъв и поради това, че изпълнителният лист е издаден в производство по чл. 407 ГПК въз основа на влязла заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а не в производство по чл. 418, ал. 2 ГПК въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Касационният състав е длъжен да остави без разглеждане недопустимата частна жалба.

При този изход на делото касаторът следва да заплати възнаграждение за представителството на ответника по касация от юрисконсулт. Настоящият състав го определя в размера от 20. 00 лв. като съобрази положения труд за отговора на частната жалба и ниската степен на сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ). По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В. С. Д. срещу определение № 4174/ 27. 09. 2019 г. по ч. гр. д. №653/ 2019 г. на Окръжен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА В. С. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати на „Ф. Ил“ ЕАД ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 20. 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за представителството пред Върховен касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.