Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Я. Й., чрез адв. А. П. против решение № 28/03. 04. 2019 г. по гр. д. № 8/2019 г. на Окръжен съд - Ямбол. С последното, след отмяна на решение № 708/19. 11. 2018 г. по гр. д. № 2132/2018 г. на РС - Ямбол, с което е отхвърлен предявения иск по чл. 192, ал. 1 ЗЗД за връщане на недобросъвестния купувач на платена продажна цена за имот при съдебно отстраняване, в размер на 23 011 лв., е осъден ответника Й.-продавач да заплати тази сума на ищеца И. Д. - купувач, поради съдебното отстраняване на последния от имота, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30. 05. 2018 г. до окончателното й изплащане

Ответникът И. Л. Д. не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение от касационната инстанция за отхвърляне на предявения иск.

За да постанови обжалвания правен резултат въззивният съд е приел, че ищецът в изпълнение на задълженията си като купувач е заплатил покупната цена на продавача, но впоследствие съществуващото основание е отпаднало, като същият е бил евинциран. Установил е, че евикцията е осъществена в образувано изпълнително производство по реализиране ипотечното право на трето лице – търговска банка върху процесния имот, чрез проведена публична продан и това право е съществувало към момента на придобиване на имота от ищеца. Развити са съображения, че с принудителното отстраняване на ищеца, което представлява осъществена евикция по смисъла на чл. 191 ЗЗД, продажбената сделка за имота между страните по делото следва да се счита развалена по аргумент от правилото на чл. 89 ЗЗД, според което при двустранните договори ако се погаси задължението на едната страна, поради невъзможност да бъде изпълнено, договорът се счита развален по право. Според въззивния съд с фактическото отстраняване на ищеца от процесния имот изпълнението на договора за покупко - продажба е станало невъзможно, поради което, в този случай купувачът няма никаква нужда да разваля или да предявява отделен иск за разваляне на договора за продажба. В обжалваното решение е прието наличието на знание у купувача – ищец, че имотът, предмет на сделката, е обременен с права на трети лица, което го прави недобросъвестен и при осъществена евикция, за него отпада възможността да иска разваляне на договора по чл. 189, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Обстоятелството, че към момента на сключване на продажбената сделка трето лице е имало права върху имота – учреденото и непогасено ипотечно право в полза на банката, при реализирането на което впоследствие последната се е удовлетворила от получената цена при успешно проведената публична продан, е обусловило извод за неточност при изпълнение на престацията на продавача да прехвърли собствеността, последицата от което е възникване на задължението му да върне цената на имота. Прието е, че отстраняването на купувача - ищец от процесния имот вследствие на така извършената в хода на проведеното принудителното изпълнение публична продан, не обуславя интерес от предявяване на отделен иск за разваляне на договора за продажба. Нещо повече - с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е обвързан с произнасяне само в рамките на заявеното за защита с исковата молба спорно материално право. Така при предпоставките на чл. 192, ал. 1 ЗЗД предявеният иск за връщане на цената по продажбата на обременения с ипотечно право на трето лице недвижим имот, е намерен за основателен и уважен изцяло.

Жалбоподателят обосновава основания за достъп до касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя следния материалноправен въпрос:

„Автоматично ли се прекратява договорът за покупко – продажба между страните след претърпяна евикция на купувача или е необходимо изявление за разваляне на договора по реда на чл. 87 ЗЗД?“

Твърди се, че въпросът е обусловил правните изводи на въззивния съд по делото и е включен в предмета на спора, като даденото негово разрешение се отклонява от практиката на ВКС, изразена в постановени съдебни актове по реда на чл. 290 ГПК и чл. 274, ал. 3 ГПК. Поддържа се също, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Въпросът „прилага ли се чл. 89 ЗЗД при ангажирането на отговорност за евикция“ и „какъв е предметния обхват на разпоредбата на чл. 89 ЗЗД“ според страната е обуславящ за изхода на спора по делото и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Допълнителният критерий се мотивира с аргументи, че отговорът на въпроса ще установи пределите в обхвата на това правило и респ. дали то намира приложение при виновно неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот.

Страната обосновава доводи и за наличие на фактическия състав на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - поради очевидната неправилност на въззивното решение, тъй като окръжният съд е тълкувал погрешно разпоредбата на чл. 89 ЗЗД, като е приел, че се касае за разваляне по право, поради обективна невъзможност, но същевременно тази обективна невъзможност се дължи на виновното неизпълнение на ответника – продавач, да прехвърли имот без ипотеки върху него. Сочи се, че такъв подход при приложението на цитираната разпоредба е в противоречие с правилата на елементарната логика, с буквата на закона, който е ясен и в случая му е придаден противоположен смисъл. Този порок на въззивния съдебен акт е очевиден и така осъществява основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Според страната същото основание се формира и от липсата на логическа обоснованост в мотивите на въззивната инстанция досежно произнасянето по възраженията на защитата на ответника в отговора на въззивната жалба, както и по доводите на ищеца, че изискването за разваляне на договора не е приложимо във всички случаи на евикция, а само при евентуална евикция.

При произнасяне по заявените основания за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира следното.

На 09. 05. 2019 г. с разпореждане на И.Ф. председател на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/2019 г. по описа на ОСГТК, ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпроса „Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот разваля ли се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота или е необходимо предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД“, поради констатирана противоречива практика на състави на ВКС по него.

Разрешаването на така поставения въпрос по задължителен за съдилищата начин ще е от значение за изхода на спора по настоящото дело. Това е така, защото разясненията, които ще бъдат дадени по въпроса, предмет на тълкувателното дело, са във връзка с поставения в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване релевантен въпрос. Образуването на тълкувателно дело по въпрос, който е обуславящ за изхода на настоящия спор, налага производството по него да бъде спряно до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. № 2111/2019 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.