Производството е по чл. 247 ГПК.

Подадена е молба от И. Б. Т. и Д. Б. К., чрез адв. Т. Д., за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 456 от 3. 06. 2010 г. по гр. д. № 835/2009 г. на ВКС, 1 г. о. Иска се в диспозитива на решението, в частта уважаваща частично предявения от С. Г. Т., Н. Т. С. и Д. Б. К. против Институт по зеленчукови култури „Марица“, гр. Пловдив, установителен иск за собственост, да се включат и имената на ищците И. Б. Т., Н. Б. Г. и Е. Т. Л..

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК е постъпило писмено становище от Институт по зеленчукови култури „Марица“, гр. Пловдив, с което се поддържа неоснователност на молбата и се иска оставянето й без уважение.

Писмено становище е депозирано и от Н. Б. Г. и Е. Т. Л.. Същите считат молбата за допустима и основателна.

Останалите ответници по молбата не изразяват становище по същата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на молителите и прецени данните по делото, прие следното:

Молбата е допустима, но неоснователна.

С решение № 114 от 18. 12. 2007 г. по гр. д. № 65/2006 г. на РС – Чепеларе (към приложеното ч. гр. д. № 4528/2019 г. на ВКС, 1 г. о.) е отхвърлен предявен от И. Б. Т., Н. Б. Г., Д. Б. К. и С. Г. Т. срещу Институт по зеленчукови култури „Марица“, гр. Пловдив, И. М. П., Д. Д. С., А. Г. А., А. Г. Ш. и П. К. К. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК отм., за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ. Ч., С. област. Като ищци или ответници не са посочени лицата Е. Т. Л. и Н. Т. С. (нито в мотивите към решението, нито в диспозитива).

Първоинстанционното решение е било обжалвано от И. Б. Т., Н. Б. Г., Д. Б. К. и С. Г. Т. и оставено в сила с решение № 617 от 19. 01. 2009 г. по в. гр. д. № 291/2008 г. на Смолянския окръжен съд (към приложеното ч. гр. д. № 4528/2019 г. на ВКС, 1 г. о.).

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба само от ищците С. Т. и Н. С., към която касационна жалба се е присъединила и ищцата Д. К., на осн. чл. 265 ГПК, според констатациите в мотивите към определението по чл. 288 ГПК и решението по чл. 290 ГПК, както и според отразяванията в книгите в служба „Граждански съдопроизводства“ на ВКС (входящ регистър, описна книга, книга за закритите заседания, азбучен указател), в които като жалбоподатели фигурират само С. Т. и/или Н. С. (официално заверени копия –извлечения от книгите се съдържат в приложеното ч. гр. д. № 4528/2019 г. на ВКС, 1 г. о.)

В мотивите към определение № 855/09 по гр. д. № 835/2009 г. на ВКС, 1 г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, е посочено, че касационното производство е образувано по касационна жалба, подадена от ищците С. Т. и Н. С., към която се е присъединила и ищцата Д. К..

В мотивите към решение № 456 от 3. 06. 2010 г. по гр. д. № 835/2009 г. на ВКС, 1 г. о. (гр. д. № 835/2009 г. на ВКС, 1 г. о. е възстановено по реда на чл. 94 от Правилник за администрацията на съдилищата с протоколно определение № 22 от 18. 02. 2020 г. по ч. гр. д. № 4528/2019 г. на ВКС, 1 г. о.) е посочено, че производството по гр. д. № 835/2009 г. на ВКС, 1 г. о., е било образувано по касационна жалба на С. Г. Т. и Н. Т. С., към която се е присъединила, на осн. чл. 265, ал. 2 ГПК отм., и ищцата Д. К., срещу решение от 19. 01. 2009 г. по гр. д. № 291/2008 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 19. 01. 2009 г. по гр. д. № 65/2006 г. на Чепеларския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Институт по зеленчукови култури, гр. Пловдив, положителен установителен иск за собственост на два недвижими имота. Мотивите не съдържат констатация, според която въззивното решение е обжалвано и от ищеца И. Б. Т. в частта, с която е отхвърлен предявеният от него установителен иск за собственост. Не съдържат и констатация, според която ищци и/или касатори са били и лицата Е. Т. Л. и Н. Т. С..

С диспозитива на решението по чл. 290 ГПК е отменено частично въззивното решение и е признато за установено по отношение на Институт по зеленчукови култури, гр. Пловдив, че С. Г. Т., Н. Т. С. и Д. Б. К. са собственици на 875 кв. м., съставляващи имот пл. №. .., включен в УПИ. ..-За ОС Марица, в кв. 98 по плана на [населено място]. Въззивното решение е оставено в сила в отхвърлителната част за разликата над 875 кв. м. от същия урегулиран поземлен имот.

От изложеното е видно, че е налице пълно съответствие между волята на съдебния състав, обективирана в мотивите към решение № 456 от 3. 06. 2010 г. по гр. д. № 835/2009 г. на ВКС, 1 г. о., според които касационната инстанция е сезирана с касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърден първоинстанционният акт в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите-ищци С. Г. Т., Н. Т. С. и Д. Б. К. против Институт по зеленчукови култури, гр. Пловдив, установителни искове за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК отм., и самото решение (диспозитива), с което е преценена валидността, допустимостта и правилността на въззивното решение само в частта по исковете на С. Г. Т., Н. Т. С. и Д. Б. К. против Институт по зеленчукови култури, гр. Пловдив, и същите са уважени. Не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, поради което молбата на И. Б. Т. и Д. Б. К. следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И. Б. Т. и Д. Б. К., чрез адв. Т. Д., молба по чл. 247 ГПК, за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 456 от 3. 06. 2010 г. по гр. д. № 835/2009 г. на ВКС, 1 г. о., като с диспозитива на същото се приеме за установено по отношение на Институт по зеленчукови култури „Марица“, гр. Пловдив, че и И. Б. Т., Н. Б. Г. и Е. Т. Л. са собственици на 875 кв. м., съставляващи имот пл. №. .., включен в УПИ. ..„За ОС Марица“, в кв.. .. по плана на [населено място].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: