Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. Х. У., от [населено място] против решение № 494 / 06. 11. 2015 г. по адм. дело № 803 / 2015 г. на Административен съд – Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) (ЗИХУ) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място] изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че в хода на съдебното производство е било установено, че жалбоподателката не отговаряла на изискванията на чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ за отпускане на добавка за социална интеграция, тъй като се е ползвала от еднократно отпусканата добавка за лечение на инвалидно заболяване в рамките на клинична пътека. Проведеното от нея допълнително лечение чрез използването на комплексна здравна услуга не подлежи на възстановяване от органите за социално подпомагане съгласно ограниченията предвидени в чл. 42, ал. 2, т. 4 от закона и чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, като за него не е било налице и направление от лекуващия лицето лекар. Като е решила да остане в лечебното заведение извън срока на лечение, който се финансира от НЗОК, оспорващата страна не би могла да се ползва от допълнителната социална защита предвидена в ЗИХУ.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради...