Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. В. Г., от [населено място], срещу решение № 252 от 08. 07. 2016 г. по адм. дело № 261/2016 г. на Административен съд В. Т, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 1012-04-11#1/25. 03. 2016 г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място], с което е потвърдено Разпореждане № 041-04-17-4/05. 02. 2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [населено място], и са присъдени разноски.

В жалбата се излага довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че с оглед на събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че е възникнало задължение за осигуряване на Г. въз основа на трудов договор от 19. 12. 2015 г. и не са налице основанията за прекратяване на отпуснатото обезщетение за безработица. Иска се отмяна на обжалваното решение и административния акт.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - В. Т не е взел становище по оплакванията.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд В. Т е отхвърлил жалбата на Г. Г. против Решение № 1012-04-11#1/25. 03. 2016 г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място], с което е потвърдено Разпореждане № 041-04-17-4/05. 02. 2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [населено място], и е присъдил разноски. С потвърденото разпореждане на осн. чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54д, ал....