Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Т. Г. срещу решение № 47 от 26. 06. 2015 г., постановено по административно дело № 229/2014 г. от Административен съд Видин, с което е отхвърлена (неправилно е оставена без уважение) жалбата му против решение № 310/10. 09. 2014 г. на Комисията за защита от дискриминация и същото е изменено в частта, с която му е наложена глоба в размер на 400 лв., като същата е намалена на 250 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от него административен акт бъде отменен като незаконосъобразен.
Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Ответниците М. Г. Ф. и А. П. Ф., чрез процесуален представител също оспорват касационната жалба и молят съда да остави в сила обжалваното решение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
Административното производство е образувано по жалба на М. и А. Ф. подадена до КЗД, в която излагат твърдения за осъществена спрямо тях дискриминация от Г. Г., в качеството му на кмет на [община] и И. В., в качеството й на началник управление „Общинска собственост” в същата община. Излагат твърдения, че са наематели на жилище - частна общинска собственост, което обитават повече от 25 години, като им е предложено сключване на договор за срок от 10 месеца, а при предходните такива срокът е бил три години, а отделно от това твърдят, че в същия са включени клаузи по т. 10 и т. 19, задължаващи ги да доказват периодично – на всеки три месеца, че обитават имота, каквито изисквания не са включени в договорите, сключени с останалите наематели на такива имоти в общината. Навеждат доводи, че тези действия са обусловени от факта, че синът им - Ю. А. П., като граждански активист и ръководител на движението „Аз обичам Видин” е предприемал действия, с които е оспорвал решения на общинския съвет и на кмета.
Административният орган след проведено проучване и събиране на доказателства в открито заседание приема за установено, че действително на жалбоподателите е предложен договор от 08. 02. 2013 г. със срок 10 месеца и 23 дни (от 01. 01. 2013 г. до 31. 12. 2013 г.), а не със срок от три години, за който са сключени останалите договори. Приема за установен и факта, че в договора на жалбоподателите са включени и клаузи по чл. 10 даващи право на наемодателят на всеки три месеца от договора да установява фактическото обитаване жилището от наемателя и декларираните членове на семейството чрез извършване на проверки на място, съвместно с органите на ОД на МВР и ОКИ и съставяне на протоколи, като при установено нарушение да прекрати договора. Установено е и че по чл. 19 от договора е въведено задължение за наемателя и декларираните членове на семейството на всеки три месеца от срока на договора да докажат фактическото обитаване на жилището, като при неспазване на това условие договорът следва да бъде прекратен на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 от Наредбата по чл. 45а, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ).
КЗД приема, че извън предмета на производството пред него е потенциалния спор свързан с изпълнението на сключения наемен договор, а обстоятелството, че жалбоподателят – А. П. Ф. не е титуляр на процесния договор за наем на общинско жилище не засяга пряко активната му легитимация в административното производство.
Въз основа на така установените факти намира, че в случая е налице неравно третиране спрямо двамата жалбоподатели, изразяващо се в предлагане на специфични договорни условия и в последващите действия на общината, тъй като включването на клаузите по чл. 10 и чл. 19 от договора с Ф. представлява поведение на общинските власти, което не е законооправдано, включително от гледна точка на приетите и спазвани от Общината подзаконови нормативни актове.
По отношение на И. В. – началник отдел „Общинска собственост” в [община] е прието, че същата не е осъществила дискриминация спрямо Ф.. Освен това в административният акт е прието че във всички случаи за местните власти съществува задължение да обсъдят риска доколко бездействията им могат да доведат до нарушаване правото на жилище, на който и да е от двамата жалбоподатели. На трето място КЗД приема, че в случая не са събрани данни за извършени проверки от страна на [община] и на други наематели, а фактът, че договорът с Ф. не е прекратен доказва размера на осъществения произвол, доколкото с него се засягат правото на зачитане на личния и семеен живот на човека.
При обсъждане на твърденията на жалбоподателите, че конкретните клаузи в договора, които считат за дискриминационни са резултат от гражданската позиция на сина им Ю. П. КЗД приема, че такава връзка не е доказана, а освен това самият П. е страна по друг договор за наем на общинско жилище, но това не изключва установеното противоправно поведение, конкретно на установен тормоз с оглед лично положение на жалбоподателите. Въз основа на това съставът на КЗД приема, че е явна тежестта на нарушението, което обоснована с извода, че кметът на община освен, че „е представител на общината е и публичен изпълнителен орган” и поради това спрямо него следва да бъде наложено административно наказание по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) без да изложи мотиви относно вида и размера на същото.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение след като отхвърля жалбата на Г. (неправилно съдът си служи с термина „оставя без уважение арг. чл. 172, ал. 2 АПК) против административния акт, с последващ диспозитив изменя същия в частта, с която му е наложена глоба в размер на 400 лв., като намалява размера й на 250 лв. и отхвърля жалбата на Ф., които обжалват решението на КЗД в частта, с която е отхвърлена жалбата им в останалата част – срещу кмета на [община] и И. В. С. като неоснователна. Решението е неправилно.
Първоинстанционния съд в нарушение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В мотивите към решението е прието за установено, че през януари 2013 г., след изтичане на срока на последния сключен от Ф. през 2010 г. договор за наем на общинското жилище на същите е предложен нов, с допълнителни и различни от досегашните клаузи по чл. 10 и чл. 19 и приема безкритично, че доколкото този факт не е спорен направените от КЗД изводи за осъществено спрямо Ф. неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 1 във вр. с ал. 2 и чл. 5, във вр. с §1, т. 1 ЗЗДискр по признак „лично положение” са верни. При това
Въпреки, че жалбоподателите още в жалбата си до КЗД обосновават твърденията си за извършена дискриминация с твърдения, че са третирани различно по повод активната обществена позиция на синът им Ю. П., като са представили и доказателства за това същите не са обсъждани. Същите поддържат тази позиция и сочат доказателства в тази насока до края на административното производство, а така също и в производството пред първоинстанционния съд.
Същевременно ответниците са изложили позицията си, че включването в наемния договор от 2013 г., предложен от [община] за сключване с Ф. на клаузи, различни от тези в досега сключваните с тях и със сключените с останалите наематели на общински жилища е наложено от поведението на самите жалбоподатели.
В хода на административното и съдебното производство са събрани множество доказателства, въз основа на които безспорно се установява, че Ф. са наематели на общинско жилище, находящо се в [населено място] ,[жк][жилищен адрес] от повече от 25 години. От представена справка на общинските жилища се установява, че в [община] те са общо 530 броя. Настаняването в същите се урежда в Наредба за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на жилища – общинска собственост (Наредбата), приета с Решение № 78 по протокол № 7 от 30. 06. 2010 г. от Общински съвет Видин.
От доказателствата по делото се установява, че М. Ф. сключва договор за наем на същото жилище на 04. 01. 2010 г. сключен с [община] по реда на чл. 45, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), на основание чл. 19, ал. 5 от Наредбата и Заповед за настаняване № 331/2001 г. на Кмета на [община] за срок до 31. 12. 2012 г. Съгласно чл. 7 от този договор наемодателят има право да осъществява системен контрол за ползването и състоянието на наетия имот, включително чрез извършване на оглед. Съгласно чл. 17 от договора наемателят е длъжен да уведоми писмено наемодателя за обстоятелствата по чл. 5, ал., т. т. 1- 7 от Наредбата в едномесечен срок и в едномесечен срок от възникването им да освободи доброволно жилището. Възникването на такива обстоятелства съгласно чл. 19, т. 7 и неизпълнение на задължението по чл. 17 е основание за прекратяване на договора от страна на наемодателя. Посочените клаузи се съдържат във всички представени договори за наем на общински жилища.
На 05. 02. 2013г. е изготвена докладна от отдел „Общинска собственост „ до кмета на [община], от която се установява, че във връзка с постъпил сигнал с вх. № 9200-6842/07. 01. 2013 г. е сформирана комисия по изясняване на изложеното в него. При извършената проверка комисията установява, че по сведение на съседи на имота - Х. В. и В. (отказала да съобщи фамилното си име) М. Ф. от няколко години живее и работи в Испания, като периодично се завръща в Р.Б.Т данни са потвърдени и при извършената на 31. 01. 2013 г. проверка от нарочно назначената комисия от общински служители. (л. 574). По преписката е представена декларация, подписана от Ф. на 18. 12. 2012 г., в която същата декларира, че семейството й се състои от нея, А. П. Ф. – съпруг, А. А. Б. – пълнолетна дъщеря и Б. Б. П. внук, роден през 2011 г., има доход от трудово възнаграждение в размер на 1650 лв., обитават процесното жилище и съпругът й е с призната ІІ-ра група инвалидност. Установено е, че на 10. 02. 2013 г. М. Ф. се е намирала на посочения адрес, при извършената проверка от органите на РУП Видин, като на същата дата е изготвила саморъчно писмено сведение, че живее постоянно на посочения адрес със съпруга й, а дъщеря й живее със съпруга си в Испания, като се прибира без да сочи време на пребиваване, както и конкретни дати на които се прибирала. Сочи и обстоятелството, че тя също пребивава в Испания за да им помага в отглеждането на внучето, но отново не сочи конкретни дати на пътуванията си за и от Испания.
От констативен протокол л. 594 се установява, че при извършена проверка на 25. 10. 2012 г. от служители на общинската администрация е установено, че в жилището не се намира никой от семейството на Ф.. Същото обстоятелство е установено и при извършена проверка на 20. 09. 2012 г., когато комисията е информирана от съседи, че М. Ф. и дъщеря й трайно пребивават в Испания.
Същевременно на 29. 09. 2012 г. А. Ф. депозира жалба за наличен теч от апартамент № 72, като при извършената на 03. 10. 2012 г. проверка такъв не е установен.
Посочените доказателства, макар и събрани още в хода на административното производство не са обсъждани нето от административния орган в нарушение на чл. 35 АПК нито от първоинстанционния съд.
От същите безспорно се установява най малко факта, че не всички лица, за които М. Ф. е декларирала, че са част от домакинството настанени в жилището не обитават същото, както и факта, че през големи периоди от време наемателите на жилището не са намерени в него. Действително от извършените справки от полицейските органи не може да бъде установено с категоричност на кои дати през периода на действие на сключения през 2010 г. договор жалбоподателката Ф. и членовете на домакинството й са пребивавали в Испания, тъй като след присъединяването на РБ към Европейския съюз пътуването в страни-членки не се регистрира на граничните контролно-пропусквателни пунктове, но във всички случаи факта на тези пребивавания, както на М. Ф., така и на дъщеря А. Б. и внукът й Б. Б., който е роден в Испания са безспорен факт.
При това за наемодателя са възникнали основателни съмнения, че в случая наемодателят не изпълнява задълженията си по чл. 17 от договора да декларира настъпване на промяна на обстоятелствата по чл. 5, т. 6 от Наредбата – дали действително живеят на посочения адрес. О. е въпросът за факта, че при сведенията, че същите пребивават в Испания за да работят липсва декларация за получените доходи от всички лица – членове на домакинството, посочени в декларацията на Ф., което е необходимо условия за картотекиране на лицата, отговарящи на условията по чл. 5, съгласно чл. 8 от Наредбата.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 43, т. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) по своето предназначение общинските жилища са за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, които са установени по реда на Наредбата по чл. 45а, ал. 1 ЗОС - с наредба на съответния общински съвет.- т. е. настаняването под наем в същите има социална функция. Именно поради тази законова уредба и в Наредбата на [община] при определяне на конкретните лица, които могат да бъдат настанени в такива жилища са заложени критерии като доходи, имуществено и здравословно състояние и е предвидено задължение за наемателите да декларират новонастъпили обстоятелства в тази връзка, включително и ако повече от три месеца не обитават жилището.
В случая за [община] е възникнало съмнение именно по отношение на наличието на жилищна нужда на Ф., обусловено от получените в общинската администрация сведения, че същите не обитават имота постоянно и/или не всички лица посочени в документите за установяване на жилищната им нужда пребивават постоянно на адреса. Общинските служители от администрацията на [община] са извършили проверки по случая, при което е установено, че част от фактите изложени в сигнала отговарят на действителното положение, а именно, че жалбоподателката Ф., дъщеря им и внукът й не пребивават постоянно на адреса, както и факта, че не са изпълнили задълженията си по чл. 11 от Наредбата, съответно чл. 17 от сключения договор да декларират тези обстоятелства и при съобразяване на факта, че пътуванията от и до Испания не се регистрират е предложила на жалбоподателите договор, в който са включени спорните клаузи по чл. 10 и чл. 19. Безспорно от съдържанието на същите се установява, че с тях са създадени конкретни правила за установяване на изпълнението на нормативно установените предпоставки за сключване договор за отдаване под наем на общинско жилище – установена жилищна нужда на наемателите.
При това включването на клаузите по чл. 10 и чл. 19 от предложения договор за наем за 2013 г. е обусловен от собственото им неправомерно поведение, като в случая служителите на [община] са предприели тези действия в съответствие с действащата нормативна уредба. Липсват каквито и да било доказателства, че това е сторено по повод поведението на сина на жалбоподателите като активист на движението „Аз обичам Видин”, още повече, че същият също е наемател на общинско жилище, различно от обитаваното от родителите му.