Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] представлявано от А. В. К., срещу решение № 1308 от 23. 06. 2016 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 1567/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу ревизионен акт (РА) № 211202719 от 03. 10. 2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 31/14. 01. 2013 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място] относно отказано право на данъчен кредит (ДК) за месеци юни, юли 2009 г. и м. февруари 2011 г. общо в размер на 36 176. 15 лв. и лихви за забава за 11 139. 38 лв.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Касаторът поддържа, че са налице реални доставки на дизелово гориво и на газ пропан-бутан, за което в хода на ревизията били събрани достатъчно убедителни доказателства, вкл. от превозвачите и предходните доставчици. Претендира постановяване на решение, с което да бъде отменено обжалваното решение, както и да бъде отменен РА, като му се присъдят и направените разноски.
Ответникът по касационната жалба Директорът на дирекция „ОДОП“ [населено място], чрез процесуален представител оспорва жалбата в писмена защита от 20. 09. 2016г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 7361/18. 06. 2015 г. на ВАС по адм. дело № 11266/14 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 1577/07. 07. 2014г. по адм. д.№ 469/2013г. по описа на Административен съд –Пловдив, образувано по жалба на [фирма] против ревизионен акт № 211202719 от 03. 10. 2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 31/14. 01. 2013 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП. ВАС е дал задължителни и подробни указания при новото разглеждане на делото да се укаже на ревизираното лице да представии копия от СМR със съответен превод на български език, тъй като представените такива са нечетливи. Да се назначи съдебна експертиза, която да проследи движението на горивата от осъществения внос по СМR, по издаден акцизен данъчен документ, през прехвърлянето й между доставчиците по веригата до последващите потребители – клиенти на РЛ, чрез наличието на документи, съдържащи отбелязванията по чл. 10 и чл. 12 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол и чл. 18б ЗЧАВ. На експертизата следва да се постави въпрос относно наличието на данни за съхранение на течните горива в периода от м. януари – м. февруари 2009 г. до процесните доставки през м. юни – м. юли 2009 г., както и с какъв превоз е осъществен транспорта на горивото от базите на вносителите [фирма] или [фирма] през всеки един от доставчиците до крайните потребители [фирма] или ПУДООС. По същия начин следва да се подходи и спрямо стоката доставена от [фирма].
При повторното разглеждане на спора, след изпълнение на задължителните указания, АС Пловдив е стигнал до извода, че по отношение на двамата доставчици е установено, че същите не разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, необходима за действителното изпълнение на спорните доставки на дизелово гориво и газ пропан-бутан, в точка 24 от решението съдът посочва, че дружествата доставчици нямат декларирани търговски обекти, складови бази, нямат назначени лица по трудови договори, липсват данни да притежават транспортни средства. Не са представени съпътстващи доставките документи (документи за експедиция, съгласно изискването на чл. 12, ал. 2 от наредбата и чл. 186 ЗЧАВ, стокови разписки, пътни листове, товарителници или др.). в точка 25 от решението обобщава, че поради процесуалната пасивност на ревизираното лице не е събран достатъчно доказателствен материал, от който да може да бъде направен извод за реалното извършване на спорните доставки.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните правни съображения:
С оспорения ревизионен акт е отказан данъчен кредит на касатора в размер на 31 416, 54 лева през м. 06 и м. 07. 2009 г. по 7 броя фактури, издадени от [фирма] с предмет на доставките евродизел.
в хода на съдебното дирене по делото бе приета съдебно счетоводна експертиза, неоспорена във фактическите си констатации на вещото лице П. П, която по доставките от [фирма] е установила, че за всяка една от седемте издадени на жалбоподателя фактури през спорните данъчни периоди са извършени съответните счетоводни записвания от получателя по дебита на сметка 304/10 “Горива на склад” със съответната сума – данъчна основа, по дебита на сметка 453/1 ДДС на покупките – за начисления ДДС. Налична са и съответни платежни нареждания за плащане на дължимите суми по банков път, приемо-предавателни протоколи между доставчика и получателя за дизелово моторно гориво, както и на заявки за доставка на дизелово гориво с посочен адрес на доставката или [фирма] –[населено място], или ПУДООС – [населено място]. Освен това са налични декларации за съответствие на качеството на течните горива, издадени веднъж от [фирма] на [фирма], преиздадени по веригата на [фирма] и на [фирма].
В експертизата също се посочва, че по доставките със спорните фактури са извършени последващи продажби, по които е налице разплащане по банков път, налице са и приемо-предавателни протоколи с последващия получател, който на свой ред е извършил всички дължими счетоводни записвания. Освен това за извършените последващо доставки на ПУДООС в представените разписки изрично е посочено, че доставянето на горивото е извършено с автомобил с рег. [рег. номер на МПС], Представен е договор за изпълнение на обществена поръчка за доставки на дизелово гориво със страни: [фирма] - [населено място] – дружество, чийто едноличен собственик на всички акции към този момент е Община - [населено място] и касатора в качеството си на изпълнител, сключен на дата 05. 12. 2007 г. със срок на изпълнение три години, а също така и договор № 6510 от 26. 06. 2008г. със срок на изпълнение до 30. 06. 2010 г. с ПУДООС /Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда/ - представляващо юридическо лице, създадено по ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) – чл. 60 ал. 1 и явяващо се публично предприятие по смисъла на чл. 62 ал. 3 ТЗ с принципал Министерство на околната среда и водите. По делото са представени декларации за съответствие на качеството на течните горива по действащата Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол от [фирма] или [фирма]. В издадените декларации като разпространител е посочен [фирма], а той на свой ред е посочил по веригата на доставки [фирма], който пък е посочил търговското предприятие на [фирма]/при издаденото копие от декларацията/. Тези декларации не са оспорени и на тях може да се основе извод за предаване на сочените количества течни горива. По отношение доставките от [фирма].
От заключението на в. л. е видно, че по фактура №44 от 19. 02. 2011 г. са доставени общо 14, 61 тона гас пропан бутан на касатора от посочения доставчика съгласно договор от 18. 02. 2011 г., което е счетоводно отразено по съответните сметки. Представени са и приложение за заявка №1 и приемо-предавател протокол №2 Общото количество газ пропан-бутан е последващо проследено, като са извършени доставки към [фирма], [фирма] и [фирма], а друга част е била разтоварена в базите на касатора в [населено място] и [населено място]. Относно доставчика [фирма] е представена Декларация за съответствие на течното гориво № 81 от 19. 02. 2011г., издадена от [фирма]-, което пускайки течните горива на пазара е задължено да издаде декларацията за съответствие по чл. 12 ал. 1 от цитираната Наредба. в тази връзка в издадената декларация като разпространител е посочен на първо място [фирма] и последващо [фирма], като е посочена и конкретната партида гориво V14/2,V1/2 от анализ N 936, извършен от [фирма], а също така и количеството пропан-бутан от 14, 61 тона.
Касационната инстанция намира, че фактурите отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС. В същите е описан вида на стоката - дизелово гориво и газ пропан-бутан, мярка, количество, единична цена и стойност, подписани са от доставчика и получателя. Отразени са в съответните счетоводни регистри, включени са в справките-декларации както на ревизираното лице за данъчни периоди месеци юни, юли 2009 г. и м. февруари 2011 така и в тези на доставчиците, вписани са в дневника на продажбите на доставчика и в дневника на покупките на получателя. Същото е отразено и в счетоводствата при последващите продажби на горивата. По настоящото дело е безспорен фактът, че фактическото извършване на последващи доставки от [фирма] спрямо неговите съконтрагенти - публични търговски предприятия/държавна и общинска собственост/, във обем и количества съответни на тези по спорните в това производство. За тези обстоятелства са налични и многобройни писмени доказателства /част от които официални такива по смисъла на закона/, подробно е установен този факт и от заключението на вещите лица по допуснатите ССчЕ.
Касационната инстанция намира, че с оглед събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства се явява неправилен изводът на административния съд за нереалност на фактурираните доставки от [фирма] и [фирма]. За да достигне до този извод първоинстанционният съд е обсъждал ирелевантни обстоятелства във връзка с признаването правото на данъчен кредит на ревизираното лице като материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, предходна доставка, налични количества на стоката у доставчика, транспорт на стоката. В своята практика СЕС приема, че липсата на доказателства за установяване произхода на стоките, за наличието на кадрова обезпеченост на доставчика, както и доказателства за наличието на търговски обект, от който дружествата осъществяват дейността си, които обстоятелства предвид Решение на СЕС от 21. 06. 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., при липса на доказателства или поне твърдения от органа по приходите, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки, не следва да бъдат основание за отказ на правото на данъчен кредит за получателя по доставката, а констатациите на органа по приходите са били свързани най-вече с кадровата и техническа обезпеченост на доставчика.
Във връзка с разглеждания спорен предмет касационната инстанция счита, че следва да бъде съобразено тълкуването, което СЕС е дал за понятието "доставка на стоки", изразено в Решение по дело С-494/12. В т. 20 от цитираното решение СЕС е посочил постоянната си практика, от която следва, че доставка на стоки не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик /т. 35 от Решение по дело С-435/03; т. 36 от Решение по съединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03; т. 51 от Решение по дело С-255/02; т. 24 от Решение по дело С-237/09/. Посоченото понятие е обективно по характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки.
С оглед на изложеното и като е достигнал до различни правни изводи съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени обжалвания ревизионен акт като незаконосъобразен.
Разноски : Предвид изхода на спора и изричното искане от страна на касатора, следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1225 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1308 от 23. 06. 2016 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. № 1567/2015 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ ревизионен акт №211202719/03. 10. 2012г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение №31/14. 01. 2013г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място] при ЦУ на НАП в ЧАСТТА, с която на А. В. К. действащ като [фирма] е отказан данъчен кредит за месеци: юни, юли 2009г. и месец февруари 2011г. по фактури, издадени от [фирма] и [фирма], в размер на общо 36 176, 15 лева и лихви за забава в общ размер от 11 139, 38 лева, като НЕЗАКОНОСЪБРАЗЕН
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, [населено място], при ЦУ на НАП да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК], представлявано от А. В. К. сумата от 1225 / хиляда двеста двадесет и пет/ лева, съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.