Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при ЦУ на НАП против решение № 4492/26. 06. 2015г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 2344 по описа за 2014г., в частта му, с което по жалба на [фирма] е отменен Ревизионен акт № 2191302897/07. 11. 2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 221/04. 02. 2014г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при ЦУ на НАП относно определени задължения по ЗКПО за 2005г. в размер на 9838. 81 лева главница и 9005. 73 лева лихви и по ЗДДС за данъчен период месец май 2005г. в размер на 5000 лева главница и 5064. 22 лева лихви, за данъчен период месец юли 2005г. в размер на 6736 лева главница и 6685. 05 лева лихви, за данъчен период месец април 2006г. в размер на 3333. 44 лева главница и 3000. 22 лева лихви, за данъчен период месец октомври 2006г. в размер на 4090 лева главница и 3413. 48 лева лихви. В останалата част, с която жалбата не ревизираното лице е била отхвърлена, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради съображения, които съдът квалифицира като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че РА е издаден в срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК, както и че дори при наличие на изтекла погасителна давност ревизионният акт не следва да бъде отменян, тъй като с изтичане на давността не се погасява самото материално право, а...