Производството е по по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).

Образувано е по касационна жалба на О.П, подадена чрез адв.. Й, срещу решение № 1963 от 05. 10. 2018 г. по адм. д. № 15/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-16001616009212-091-001 от 25. 08. 2017 г., издаден от Т.П – началник сектор, възложил ревизията, и Е.С - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 687 от 23. 11. 2017 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. П., в частта за допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 2 772. 61 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 635. 61 лв.; годишен данък по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 890. 74 лв. и лихви 119. 29 лв.; вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 3 686. 40 лв. и лихви 916. 26 лв. и за 2015 г. в размер на 1 024. 39 лв. и лихви 184. 58 лв.; вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 1 619. 50 лв. и лихви – 411. 30 лв. и за 2015 г. в размер на 640. 24 лв и лихви 115. 39 лв; и вноски за ДЗПО – УПФ за 2014 г. в размер на 1 440. 00 лв. и лихви 357. 92 лв. и за 2015 г. в размер на 400. 15 лв. и лихви72. 09лв.Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно не е кредитирал заключенията на ССЕ и СОЕ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и определяне на данъчните задължения съобразно приетото заключение на ССЕ.

Ответникът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не взема становище. На 20. 03. 2019 г. е постъпила писмена защита от юрк.. Р, в която са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 989, 13 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на спора пред Административен съд – Пловдив е бил Ревизионен акт № Р-16001616009212-091-001 от 25. 08. 2017 г., издаден от Т.П – началник сектор, възложил ревизията, и Е.С - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 687 от 23. 11. 2017 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. П., в частта, в която на О.П допълнително са определени дължими суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 2 772. 61 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 635. 61 лв.; годишен данък по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 890. 74 лв. и лихви 119. 29 лв.; вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 3 686. 40 лв. и лихви 916. 26 лв. и за 2015 г. в размер на 1 024. 39 лв. и лихви 184. 58 лв.; вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 1 619. 50 лв. и лихви – 411. 30 лв. и за 2015 г. в размер на 640. 24 лв и лихви 115. 39 лв; и вноски за ДЗПО- – УПФ за 2014 г. в размер на 1 440. 00 лв. и лихви 357. 92 лв. и за 2015 г. в размер на 400. 15 лв. и лихви 72. 09 лв.

За да отхвърли жалбата на О.П, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е констатирал, че основата за облагане с данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на т. 2, и т. 7, ал. 1 от същата разпоредба. След извършен анализ на относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установено несъответствие на паричните средства за 2014 г. в размер на 34 169. 11 лв., което основно е формирано от извършени разходи за строителство на сграда – „Къща за гости Петрови“ – с. Р.. В хода на ревизията, на основание чл. 63 от ДОПК, е възложено изготвянето на експертиза за определяне себестойността на извършеното строителство на сграда, представляваща къща за гости с търговски обекти на партерния етаж и подземен гараж, находящ се в с. Р.. Същата е определена общо в размер на 708 524. 00 лв. без ДДС /вкл. периода 2007 г. – 2014 г./, като по години себестойността на обекта е 107 950. 00 лв., като за РЛ са определени разходи за строителството за къщата за гости за 2014 г. в размер на ½ от 107950. 00 лв. или сумата от 53 975. 00 лв., включена като разход при извършената съпоставка на получените доходи с направените разходи. За процесната 2014 г. на лицето са установени дължими вноски за ЗОВ общо за 6 443. 06 лв. Определена е годишна данъчна основа на доходите за облагане по ЗДДФЛ на О.П за 2014 г. в размер на 27 726. 05 лв. и дължим данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2 772. 61 лв. За процесната 2015 г. е констатирано, че РЛ и съпругата му са извършвали търговска дейност – хотелиерски услуги по настаняване на туристи в „Къща за гости Петрови“, находяща се в с. Р., но доходи от тази дейност не са декларирани от лицата. Според приходната администрация, тези доходи следва да се облагат като доходи от стопанска дейност като ЕТ. Средната цена за една нощувка за стая за ревизираните периоди е определена въз основа на получената информация от Booking.com.В.V. и от постъпилите плащания по банкова сметка. За 2014 г. – определени са приходи в размер на 2 378. 70 лв., разходи за 2 075. 86 лв. и облагаем доход в размер на 302. 84 лв. За лицето са установени дължими вноски за ЗОВ общо за 302. 84 лв. Определена е годишната данъчна основа за облагане с годишен данък по ЗДДФЛ на лицето – 0. 00 лв. За 2015 г. – определени са приходи в размер на 11 250. 72 лв., разходи за 3 247. 70 лв. и облагаем доход в размер на 8 003. 02 лв.За лицето са установени дължими вноски за ЗОВ общо за 2 064. 78 лв. Определена е годишната данъчна основа за облагане на годишен данък по ЗДДФЛ на лицето в размер на 5 938. 24 лв. и дължим данък по чл. 48 ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) в размер на 890. 74 лв. Съдът е обсъдил приетата по делото СТЕ, която потвърждава констатациите на органите по приходите, че строителството на къщата за гости е приключило през 2014 г., а не 2009 г., в каквато насока са били доводите на РЛ. Съдът не е кредитирал приетото заключението на СОЕ, като необосновано, некореспондиращо с останалите доказателства по делото и в голямата си част основано на предположения и недоказани твърдения на жалбоподателя, липса на проектно-сметна документация за сградата, както и неприлагане на методите за определяне на пазарна стойност на имота регламентирани в Наредба № Н – 9 от 14. 08. 2006 г. на Министъра на финансите за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Обосновал е извоод, че чрез приетите по делото СОЕ и СТЕ, вкл. и показанията на св. Грудев и Даилов, не са опровергани констатациите на органите по приходите относно извършването на определени СМР по строителството на сграда / къща за гости в с. Р./ през процесните години от 2007 до 2014 г., остойностяването им чрез експертна оценка в хода на ревизионното производство и оттам наличието на превишение на разходите над доказаните доходи през 2014 г.

Въз основа на събраните в хода, както на ревизията, така и в съдебното производство доказателства, съдът е приел за доказано, че ревизираното лице не е отчитало доходи от извършване на хотелиерски услуги – настаняване на туристи в „Къща за гости Петрови“, като за неоснователни са приети както възраженията относно определяне размера на данъчната основа, така и тези свързани с коефициента на заетост за 2014 г. и 2015 г., който според лицето е следвало да се определи според коефициент на заетост по данни на НСИ. Съдът е приел за неоснователна жалбата и в частта на установените по реда на чл. 124а ДОПК ЗОВ за процесните периоди. Решението е правилно.

В случая няма спор по фактите, които правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдените от касатора процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане.

Не са допуснати нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключенията на СОЕ и ССЕ.Он, с оглед представените по делото доказателства, е извода за наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Както в хода на административното производство, така и в съдебното, РЛ не е ангажирало доказателства, въз основа на които да бъде установена липса на превишение на разходите над приходите за процесната 2014 г. Това несъответствие е формирано от извършени разходи за строителство на сградата „Къща за гости Петрови“ – с. Р., като стойността на тези разходи правилно съдът е приел, че следва да бъдат остойностени съгласно експертната оценка изготвена в хода на ревизията. По този начин несъответствието между разходите и имущественото състояние на касатора правилно и законосъобразно е определено като данъчна основа, върху която са установени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Неоснователни са и оплакванията във връзка с некредитиране на ССЕ и по-конкретно невъзприемането на коефициента на заетост според данните по НСИ. От друга страна правилно съдът е кредитирал доказателствата предоставени в отговор на запитване до холандската данъчна администрация, към който са приложени договор, фактури и резервационни справки от Booking.com.В.V, като са взети предвид и получените плащания по банков път. Съдът коректно е отнесъл ставките на данъка и на ЗОВ към определения от него размер на данъчната основа и на окончателния осигурителен доход по данъчни периоди.

По тези съображения следва да бъде прието, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 741, 85 лева, определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1963 от 05. 10. 2018 г. по адм. д. № 15/2018 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА О.П с [ЕГН], да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 741, 85 лева - разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.