Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.И, с регистрация като ЕТ „ДЕМАШ-И.И“, чрез упълномощения адв.. Н, против решение № 1867 от 10. 10. 2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 525 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03001817002235-091-001/08. 11. 2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 468/19. 01. 2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, с който са установени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 12. 2011 г. до м. 04. 2015 г. в размер от 109 036, 17 лв. и лихви за забава в размер от 41 463, 24 лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения за отсъствие на предпоставките на чл. 102 ЗДДС. Оспорва тезата на приходната администрация за осъществена независима икономическа дейност като посочва, че не се касае за ново строителство, а за преустроена стара сграда, която не е заведена като ДМА в патримониума на едноличния търговец. Моли решението на АС – Варна да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което РА да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация – директор на Дирекция на „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП – в писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след...