Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на П.П, с адрес: [населено място], [адрес], срещу решение №1899/15. 10. 2018 г., постановено по адм. д.№2104 по описа на Административен съд гр. В. за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на лицето, срещу акт за прихващане и възстановяване /АПВ/№П-03000318058536-004-001 от 17. 04. 2018 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, коригиран с решение №П-03000318069991-134-001 от 19. 04. 2018 г. на същия орган и потвърден с решение №125/29. 06. 2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна.

Според изложеното в касационната жалба, решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано.

Пред АС-Варна е установено, че данъчните задължения са заплатени както от П.П, така и от юридическото лице – „Пашев” ЕООД, като по този начин се е достигнало до облагане на едни и същи доходи два пъти. Стриктното тълкуване на чл. 15, ал. 1 от ДОПК, налага извод, че удържаният и внесен данък от „Пашев” ЕООД върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, се счита платен от името и за сметка на физическото лице – П.П.Ю лице е удържало и внесло данъка, но то не е носител на задължението за плащане. Физическото лице също е платило съответния данък по ЗДДФЛ върху същите доходи. В този случай надвнесените суми подлежат на възстановяване.

Съдът не е обсъдил тези твърдения, а само е възприел фактите установени от органите по приходите и е споделил техните правни изводи.

По тези съображения се иска решението да бъде отменено, като жалбата на касатора подадена срещу АПВ бъде уважена.

Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък по делото.

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна, оспорва подадената касационна жалба в приложена по...