Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на Глава десета, Раздел І, чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК.

Образувано е по постъпила в Министерство на земеделието, храните и горите с рег. индекс - 70-5194 от 29. 12. 17 г., ЖАЛБА от „Е. Х” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. „Лилия” № 4, вх. А, ет. 1, офис 3, представлявано от изпълнителния директор Г.М, против Отказ на Министъра на земеделието, храните и горите за предоставяне на държавна помощ „Схема за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство” по Глава четвърта „а” от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), обективиран в уведомление съгласно Приложение към заповед № РД 09-951 от 14. 12. 2017 година.

Жалбоподателят заявява, че му е определен размер на държавна помощ с нулева стойност, поради което счита, че по своята правна същност уведомлението представлява отказ за предоставяне на държавна помощ в определения съобразно „Методика за определяне на индивидуалните годишни квоти” размер. Счита, че този отказ е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона и като несъответстващ с целта на закона. Твърди, че „Е. Х” ЕООД с ЕИК 201259805 е регистрирано като земеделски производител на 14. 01. 2014 година, а на 29. 03. 2017 г. в Търговския регистър към Агенцията по вписванията е вписано преобразуването на едноличното дружество в ограничена отговорност посредством промяна на правната форма по реда на чл. 264 и сл. от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), като същото се е превърнало в търговско дружество от друг вид – в еднолично акционерно дружество (новоучредено дружество) „Е. Х” ЕАД с ЕИК 204522624, което е станало правоприемник на преобразуващото се дружество, което се е прекратило без ликвидация. Заявява, че „Е. Х” ЕАД е уведомило в нормативно предвидения едномесечен срок от настъпване на промяната Областна дирекция „Земеделие” – Търговище с цел в Регистъра на земеделските стопани да бъдат отразени извършените промени в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „б” и т. 2 от Наредба № 3 от 29. 01. 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, а именно: правна форма и ЕИК на юридически лица. Служителите са заверили регистрационната карта на „Е. Х” ЕАД на 20. 04. 2017 г. и са приложили справка за дейността на дружеството, в което са описали заявените през 2016 г. от „Е. Х” ЕООД площи със земеделски култури и затова счита, че след като е налице промяна в данните, „Е. Х” ЕАД не следва да бъде третиран като новорегистриран земеделски стопанин. Твърди още, че при подаване от „Е. Х” ЕАД на Заявление по образец за получаване на държавна помощ, служителите в Общинска служба „Земеделие” Търговище са попълнили графите за вида и площите на културите, декларирани през 2016 г. от „Е. Х” ЕООД с нулеви стойности. След проведени разговори и подадена жалба до Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, жалбоподателят е уведомен, че поради преобразуването му чрез промяна на правната форма се третира като нов земеделски стопанин, който няма право да получи държавна помощ и затова при автоматичното попълване на графите в заявлението, декларираните площи са отбелязани с нулеви стойности, което според жалбоподателя е в грубо противоречие с разпоредбите на Наредба № 3/29. 01. 1999 година. По така изложените съображения моли обжалваният отказ да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като счита, че отговаря на всички изисквания, установени в разпоредбата на чл. 47в, ал. 1 от ЗПЗП (Закона за подпомагане на земеделските производители). Допълнително е постъпила Молба от новия изпълнителен директор П.П, в която заявява, че поддържа депозираната жалба и моли заповед № РД 09-951 от 14. 12. 2017 г. и приложеното към нея уведомление да бъде отменена в частта, с която е отказано предоставяне на държавна помощ по подаденото заявление, и да бъде разпоредено Министърът на земеделието, храните и горите да се произнесе по заявлението, въз основа на представените пред административния орган документи. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - Министъра на земеделието, храните и горите, гр. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Петков оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а процесната заповед да бъде потвърдена като законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. П. П становище.

По делото няма данни на коя дата обжалваната заповед е била съобщена на жалбоподателя, тоест не е ясно кога е узнал за нейното издаване, поради което настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение приема, че жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, подписана е от надлежна страна – законния представител на дружеството, видно от приложеното извлечение от Фирмено досие, насочена е срещу административен акт, с който се засягат пряко и непосредствено правата и законните интереси на дружеството, тоест при наличие на правен интерес. С оглед всички тези факти, жалбата на „Е. Х” ЕАД, гр. Т. се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

По делото, в което е приложена административната преписка има много безспорни факти и на практика спорът е правен, тоест спорът се състои в отговор на въпроса какъв извод следва да бъде направен от тези безспорни факти.

По-конкретно, от събраните по делото доказателства се установява следната относима за случая фактическа обстановка:

Видно от приложените по делото Удостоверения от Агенция по вписванията фирма „ЕКО ХЕРБС“ с ЕИК 201259805 и с правна форма – Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) се преобразува чрез промяна на правната форма на „ЕКО ХЕРБС” с ЕИК 204522624 и правна форма – Еднолично акционерна дружество (ЕАД). И при двете фирми едноличния собственик на капитала е едно и също лице - Г.М, със същото седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. „Лилия” № 4, вх. А, ет. 1, офис 3, със същия предмет на дейност и размер на капитала.

На 27. 09. 2017 година Еднолично акционерно дружество „Е. Х” ЕАД, с адрес за управление гр. Т., е подало Заявление за държавна помощ по Глава четвърта „а” от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (по образец – форма за юридически лица), за „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство”.

При автоматичното попълване на данните относно вида и площите на културите, декларирани през 2016 година, служителите в Общинска служба „Земеделие“ гр. Т. са попълнили графите с нулеви стойности.

Във връзка с подадена жалба до Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, за да се коригират данните в заявлението и коректно да се отразят декларираните през 2016 година от дружеството допустими площи по СЕПП, с писмо изх. № 10 - 7488/13. 11. 2017 г. на Заместник-министър на земеделието, храните и горите (до когото очевидно е изпратена жалбата), Изпълнителният директор на „Е. Х” ЕАД Г.М е уведомен, че едно от условията за кандидатстване за помощта е земеделският стопанин да има валидно заявление за подпомагане по схемата за единно плащане на площ и схемите за обвързано подпомагане за животни за годината, предхождаща годината на кандидатстване по схемата за държавна помощ (т. е. за кампания 2016 г.). Тази информация се зарежда автоматично в заявлението за държавна помощ, а в случай, че в заявлението се заредят нулеви стойности за площи и животни, какъвто е и изложения казус, земеделският стопанин не е участвал в предходната кампания по схемата за единно плащане на площ и схемите за обвързано подпомагане за животни, т. е. не става въпрос за наличие на „софтуерна грешка“, а за липса на изпълнено условие за кандидатстване за помощта. В писмото (приложено на л. 23-24 по делото) е посочено още, че след извършена справка в регистъра на земеделските стопани се е установило, че дружеството „Е. Х” ЕАД е регистрирано като нов земеделски стопанин на 20. 04. 2017 г., от което следва, че същото не е изпълнило и друго условие за кандидатстване, а именно наличие на регистрация по Наредба № 3/1999 г. за годината на кандидатстване по схемата за държавна помощ, както и за предходната стопанска година, т. е., необходима е регистрация за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 година. Посочено е също, че през 2017 година може да бъде заявен за възстановяване акциз по фактури за закупен газьол за 2016 г. „Е. Х” ЕООД, ЕИК 201259805, което е отписано от регистъра на земеделските стопани на 20. 04. 2017 г., като след преобразуването си същото престава да съществува в правния мир, като от изложеното следва, че „Е. Х” ЕООД и „Е. Х” ЕАД се третират като различни земеделски стопани. Посочено е на последно място, че предвид обстоятелството, че „Е. Х” ЕАД не отговаря на условията на допустимост по схемата за държавна помощ, то в заявлението (в колоните за площи и животни) са отбелязани нулеви стойности и затова индивидуалната годишна квота на това дружество е нула литра.

Със заповед № РД 09-951 от 14. 12. 2017 г. Министърът на земеделието, храните и горите утвърждава Уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ по схема за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство”, съгласно Приложението. Видно от това приложение в частта, касаеща настоящия жалбоподател (приложено на л. 26 и 73 по делото), размерът на държавната помощ на „Е. Х” ЕАД е „0“.

Заповедта е издадена на основание чл. 47б, ал. 5 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) и одобрен от министъра на земеделието, храните и горите доклад № 93-8110/14. 12. 2017 година, който е приложен на л. 71 - 72 по делото.

По делото са приложени: Регистрационна карта на земеделски производител от 14. 01. 2014 г. (непосочено на кое дружество); ЕКАТТЕ на регистрация на „Е. Х” ЕООД със заверка на 14. 01. 2014 г. и на 25. 02. 2015 година; ЕКАТТЕ на регистрация на „Е. Х” ЕООД със заверка на 14. 01. 2014 г., на 25. 02. 2015 г., на 25. 02. 2016 г. и на 22. 02. 2017 година; Регистрационна карта на земеделски стопанин „Е. Х” ЕАД от 20. 04. 2017 г. със заверка от същата дата; Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин на „Е. Х” ЕООД от 22. 02. 2017 г. и Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин на „Е. Х” ЕАД от 20. 04. 2017 година; Заявление от „Е. Х” ЕООД с вх. № ЗП-03-1510 от 20. 04. 2017 г. до Директора на ОД „Земеделие“ Търговище, в което моли да бъде заличен от Регистъра на земеделските производители поради прекратяване на дейността му като такъв, считано от дата 20. 04. 2017 година и Удостоверение изх. № ЗП-03-1510/25. 04. 2017 г., издадено от Областна дирекция „Земеделие“ Търговище на „ЕКО ХЕРБС“ ЕООД, в уверение на това, че фирмата, регистрирана като земеделски стопанин, отпада от Регистъра на земеделските стопани, поради прекратяване на дейността, считано от 20. 04. 2017 година.

От така описаната фактология, съдът прави следните правни изводи:

Както се установи по-горе, оспорената заповед № РД 09-951 от 14. 12. 2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите е издадена на основание чл. 47б, ал. 5 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП). Съгласно тази разпоредба, „Министърът на земеделието, храните и горите издава заповед за утвърждаване на уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ. Уведомлението съдържа: 1. идентификационни данни за земеделските стопани (пълно наименование/трите имена, ЕИК от ТР/ЕИК по Булстат/ЕГН/ЛНЧ); 2. индивидуалния размер на държавната помощ за всеки земеделски стопанин; 3. данни за банковите сметки, по които ще бъдат възстановени сумите по т. 2, и техния титуляр; 4. постоянен адрес на физическите лица или едноличните търговци или адрес на управление на юридическите лица. При тези данни безспорно заповедта е издадена от компетентен административен орган и в предвидената писмена форма.

Заповедта е и мотивирана – тоест съдържа и фактически, и правни основания, каквото е изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото е безспорен факта, че е напълно допустимо мотивите на един административен акт да се съдържат в отделен документ подготвящ неговото издаване или дори, но най-късно в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане в съда – Тълкувателно решение № 16 от 31. 03. 1975 г. на ОСГК на Върховния съд. По въпроса за мотивите на административните актове могат да се посочат още и т. 7 от Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 4 от 22. 09. 1976 г., както и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22. 04. 2004 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2002 година, всички задължителни съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В конкретния случай мотивите се съдържат в описаните подробно по-горе във фактическата част писмени доказателства.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Всъщност оплакванията на жалбоподателя „Е. Х” ЕАД са за незаконосъобразност поради противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, които представляват основания за оспорване по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 47в, ал. 1 от ЗПЗП, „ Право на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство, имат земеделските стопани, вписани в регистъра по чл. 7, които: 1. нямат изискуеми публични задължения; 2. не са в открито производство за обявяване в несъстоятелност или не са обявени в несъстоятелност; 3. не са в производство по ликвидация; 4. не са предприятия в затруднено положение; 5. не са получили друго публично финансиране за същите разходи; 6. имат валидно заявление за подпомагане по схемата за единно плащане на площ и схемите за обвързано подпомагане за животни за годината, предхождаща годината на кандидатстване по схемата за държавна помощ; земеделските стопани, отглеждащи видове и категории животни, които не попадат в обхвата на схемите за обвързано подпомагане за животни, трябва да имат регистриран животновъден обект по ЗВМД (ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ).

Не е спорно обстоятелството, че „Е. Х” ЕООД е регистриран земеделски стопанин от 14. 01. 2014 година, със заверка на регистрацията до 2017 година включително.

От приложените по делото документи не става ясна точната дата на вписване на преобразуването на едноличното дружество в ограничена отговорност (ЕООД) посредством промяна на правната форма, в еднолично акционерно дружество (ЕАД), но при всички случаи това е станало преди 03. 04. 2017 г., към който момент са издадени двете Удостоверения от Агенция по вписванията.

В Раздел ІІІ от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ), наименован „Преобразуване чрез промяна на правната форма“ са регламентирани правилата за такова преобразуване. Според разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ТЗ „Търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество). Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация“ а според чл. 264ж, ал. 1 от ТЗ, „Промяната на правната форма се вписва в търговския регистър не по-рано от 14 дни след заявяването“, а според чл. 264з от ТЗ, „промяната на правната форма има действие от вписването в търговския регистър“ – ал. 1, а „с вписването на промяната на правната форма преобразуващото се дружество се прекратява и възниква новоучреденото. Правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават изцяло върху новоучреденото дружество“ – ал. 2.

Предвид изложеното, новият субект е универсален правоприемник на предходния, въпреки че има различен единен идентификационен код (ЕИК) според изискването на ЗРБ (ЗАКОН ЗА РЕГИСТЪР БУЛСТАТ), тоест в конкретния случай „Е. Х” ЕАД с ЕИК 204522624, е универсален правоприемник на „Е. Х” ЕООД с ЕИК 201259805. На новоучреденото търговско дружество е издадена регистрационна карта на земеделски стопанин и ЕКАТТЕ на регистрация (неподписана от него), поради което може да се приеме, че е вписано в регистъра по чл. 7 от ЗПЗП.

НО в случая, въпреки извършеното вписване, не е налице изискването на т. 6 на чл. 47в, ал. 1 от ЗПЗП, а именно: земеделският стопанин да има валидно заявление за подпомагане по схемата за единно плащане на площ, предхождащо годината на кандидатстване по схемата за държавна помощ, тоест за 2016 година.

По делото няма данни да е било направено искане за прехвърляне на Заявление за подпомагане 2016 – Форма за ЕТ/Юридически лица, с УРН: 534870, което е било подадено от „ЕКО ХЕРБС“ ЕООД с ЕИК 201259805 на 19. 05. 2016 година. Съответно, не е било издадено уведомително писмо за одобряване на прехвърляне на заявлението към „ЕКО ХЕРБС“ ЕАД с ЕИК 204522624, което да включва прехвърляне на заявените за подпомагане парцели по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за 2016 година.

Освен това, вместо такова искане, както се установи по-горе, „ЕКО ХЕРБС“ ЕООД с ЕИК 201259805 е подал Заявление с вх. № ЗП-03-1510 от 20. 04. 2017 г. до Директора на ОД „Земеделие“ Търговище, в което моли да бъде заличен от Регистъра на земеделските производители поради прекратяване на дейността му като такъв, считано от дата 20. 04. 2017 година и в резултат на това заявление е издадено Удостоверение изх. № ЗП-03-1510/25. 04. 2017 г. от Областна дирекция „Земеделие“ Търговище на „ЕКО ХЕРБС“ ЕООД, в уверение на това, че фирмата, регистрирана като земеделски стопанин, отпада от Регистъра на земеделските стопани, поради прекратяване на дейността, считано от 20. 04. 2017 година. Само за пълнота следва да бъде посочено, че в предходни редакции на ЗПЗП земеделските стопани са наричани земеделски производители.

Следователно „Е. Х” ЕООД не отговаря на изискването на чл. 47в, ал. 1 от ЗПЗП да е земеделски стопанин, вписан в регистъра по чл. 7 ЗПЗП, а „Е. Х” ЕАД е вписан в регистъра по чл. 7 от дата 20. 04. 2017 година, но няма одобрено прехвърляне на Заявление за подпомагане.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1, б. “б“ и т. 2 от Наредба № 3 от 29. 01. 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, регистърът съдържа данни за земеделския стопанин относно ЕИК за юридическо лице, както и данни относно правно-организационната форма, име (наименование), постоянен адрес (седалище и адрес на управление), номер на телефон и факс, както и електронен адрес. С. чл. 11, ал. 2 от Наредба № 3/1999 г., при промяна в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2, всеки регистриран земеделски стопанин може да подаде актуализирана информация в съответната ОСЗ или ОДЗ в едномесечен срок от настъпването на промяната. По аргумент от разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 3/1999 г., в регистъра се отразяват промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване, а не заличаване на вписан земеделски стопанин и съответно регистрация на нов земеделски стопанин, когато в резултат на вписано преобразуване е настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2.

В конкретния случай е направено не промяна в обстоятелствата, а заличаване на вписан земеделски стопанин и съответно регистрация на нов земеделски стопанин, тоест „Е. Х” ЕАД е новорегистриран земеделски стопанин. Само ако е налице вписване на промени в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 3/1999 г., дружеството правоприемник „Е. Х” ЕАД може да встъпи в правата на регистриран земеделски стопанин, а не на заличен такъв.

Затова извода на административния орган, че след отписването си от регистъра на земеделските стопани, „Е. Х” ЕООД с ЕИК 201259805, престава да съществува в правния мир и че „Е. Х” ЕООД и „Е. Х” ЕАД следва да се третират като различни земеделски стопани, е законосъобразен и не противоречи на материалноправните разпоредби. В тази връзка е неоснователно оплакването в жалбата, че не следва да бъде третиран като нововъзникнал земеделски стопанин.

Обжалваната заповед съответства и на целта на закона, защото право на държавна помощ по Глава четвърта „а” от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), тоест за „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство”, имат само тези земеделски стопани, които отговарят на императивните изисквания, посочени вече по-горе.

Следва да се отбележи, че позоваването на жалбоподателя на решение № 14779 от 30. 11. 2018 г. по адм. дело № 1633/2018 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение е неотносимо, доколкото се касае за различна фактическа обстановка. По-конкретно, в настоящия случай няма одобрено прехвърляне на заявление за подпомагане, за да се продължи дейността на преобразуващото се дружество, няма вписана промяна в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 3/1999 г. в регистъра по чл. 7 от ЗПЗП, а има заявление за заличаване на вписания земеделски стопанин и съответно регистрация на нов земеделски стопанин.

С оглед всичко изложено до тук, жалбата на „Е. Х” ЕАД се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) (ЗПП) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е. Х” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. „Лилия” № 4, вх. А, ет. 1, офис 3, против заповед № РД 09-951 от 14. 12. 2017 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която се утвърждава Уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ по схема за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство”, съгласно Приложението, В ЧАСТТА, в която на „Е. Х” ЕАД е определен размер на държавната помощ с нулева стойност.

ОСЪЖДА „Е. Х” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. „Лилия” № 4, вх. А, ет. 1, офис 3, да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите, гр. С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 200. 00 (двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.