Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ по касационна жалба на В.П от [населено място] против решение №174/02. 06. 2017 година, постановено по адм. дело №250/2017 година на Административен съд В. Т.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, без да се навеждат конкретни касационни основания.

Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ не е взела становище по касационната жалба.

Ответницата - М.Г от [населено място] е депозирала писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, а л. 1 АПК и от страна с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение АС В. Т е отхвърлил жалбата на В.П срещу решение №73/21. 02. 2017 година на КЗД, с което е установено, че частния съдебен изпълнител М.Г с район на действие - Окръжен съд В. Т не е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4 ЗЗдискр. по признаци "увреждане" и "имуществено състояние" по отношение на В.П.

В производството пред КЗД е установено, че Парапанов в периода от 01. 09. 1976 г. до 14. 06. 1987 г. е служил във войските на Министерството на транспорта, и има 4 години и 24 дни трудов стаж в локомотивното депо в гр. Г. О като шлосер - монтьор - от 06. 07. 1987г. до 29. 07. 1991г. След това лицето е трайно безработно, което се потвърждава от служебна бележка №109/17. 02. 2015г. на Дирекция „Бюро по труда“, гр. Г. О.В.П е инвалидизиран с 53 % трайна неработоспособност с водеща диагноза [диагноза], като с Експертно решение №3766/209/21. 12. 2012г. на ТЕЛК за общи заболявания при МЗ – МОБАЛ „Д-р С. Ч“ АД, гр. В. Т...