Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 227, ал. 2 от АПК,.вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К)
С решение № 13198/30. 10. 2018 г. по адм. д. № 2083/2018 г. на Върховния административен съд, първо, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 227 от АПК е отменено изцяло решение № 2325/22. 12. 2017 г., постановено по адм. д. № 790/2017 г. по описа на Административен съд - гр. В. и е внесено делото за разглеждане в открито съдебно заседание пред Върховен административен съд за изслушване заключението на допуснатата служебно съдебно-счетоводна експертиза със задачи подробно посочени в дизпозитива на съдебния акт.
С протоколно определение от 10. 04. 2019г. е изслушано и прието заключението на в. л. Павлова, като същото не е оспорено от страните.
Жалбоподателят дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В., при ЦУ на НАП, моли да бъде отхвърлена жалбата на "С. Т" ЕООД - гр. В., срещу РА № р-03-1403074-091-001/21. 04. 2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 319/10. 07. 2015 г. на директор Дирекция "ОДОП" гр. В., при ЦУ на НАП. Поддържа, че РА законосъобразен, тъй като е доказано, че ревизираното дружество е осчетоводило фактури от процесните доставчици, които също не са били подписани от негов представител. Подробни съображения излага в писмено становище. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 3488, 87лева.
Ответникът - "С. Т" ЕООД - гр. В., в писмено становище, чрез пълномощника си адв.. М, излага становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на факта, че липсват и разходи направени във връзка с процесните доставки, за които се твърди, че са реално получени от ревизираното дружество. Претендира разноски по представен списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че голяма част от процесните фактурите са подписани от получател, като автентичността на подписа не е оспорена. Установил е наличие на фактури, които не съдържат подпис на получател, но този факт е посочил, че не е решаващ за спора.
Административният съд е счел, че за жалбоподателя би възникнало задължение за осчетоводяване на фактурите само ако същите са му редовно издадени, т. е. при наличието на законоустановените предпоставки за това, тъй като на фактуриране подлежат само извършените доставки. В тази връзка е посочено в решението на съда, че според чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост върху нея, а за да е осъществена е необходимо освен сключване на сделка, да бъде прехвърлена и собствеността й срещу насрещна престация. Наличието на фактури, които са осчетоводени от доставчиците не е достатъчно според съда да се приеме, че те са извършени. Изложени са мотиви, че фактът на сключване на сделката с предмет родовоопределени стоки, не представлява данъчно събитие.В тази насока се е позовал на практика на ВАС.
Решението е частично неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост.
За да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяване на дължими данъци, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизията по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно в чл. 122 от ДОПК и се установяват обективно от органите по приходите в условията на пълно доказване.
Спорен в настоящото производство е на първо место въпроса за наличието на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и на второ место въпроса за правилността при определяне на облагаемата данъчна основа и размера на установените задължения за данъци.
По първия от спорните въпроси следва да се посочи, че за да се приемат за доказани констатациите на приходната администрация за наличие на данни за укрити приходи от продажби на стоки по неосчетоводени фактури, в тежест на приходната администрация е било установяването на релевантните факти за получаването на стоките по издадените от доставчиците фактури. Това е така, защото издаването на фактурите от процесните доставчици би представлявало предпоставка за укрити приходи само, ако за дружеството е било налице задължение да ги осчетоводи, т. е. ако са били налице предпоставките по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч, респ. чл. 113, ал. 1, във вр. с чл. 6 от ЗДДС. В данъчната практика константно е разбирането, че под доставка на стоки като основна законова хипотеза следва да се разбира съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - наличие на данни за фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик.
В настоящия случай, не е било спорно, че ревизираното лице е регистриран по ЗДДС и през ревизирания период е извършвал търговска дейност в обект - търговия на дребно с хранитерни стоки в обект находящ се в гр. В.. Не е било спорно също обстоятелството, че за отчетния период ревизираното лице не е отразило в счетоводството си посочените в РД фактури, издадени от доставчици с предмет на доставките - цигари, хранителни и нехранителни и др. стоки.
Спорен е бил въпроса за получаване на стоките по неосчетоводените фактури от ревизираното лице.
Необоснован е извода на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано получаването на стоките по всички неосчетоводени от ревизираното лице фактури само въз основа на обясненията на ревизираното лице.
Не може да се възприеме и обратния довод на органа по приходите, че въз основа обясненията на доставчиците и представените от тях при извършените им насрещни проверки фактури, доказателства за осчетоводяването на фактурите и доказателства за наличие на техническа и кадрова обезпеченост се установява факта на реалното извършване на доставките.
Настоящата инстанция счита, че само по себе си обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, които са включени в справките-декларации по ЗДДС и дневниците за продажби и липсата на счетоводна отчетност при ревизираното лице, може да е индиция за наличие на основание за облагане по особения ред, но не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени облагаеми доставки, по които получател е ревизираното лице. Предмет на процесните сделки са родово определени вещи – цигари, различни видове хранителни и нехранителни стоки, собствеността върху които се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена.
Безспорно е установено по делото, че доказателства за предаване на стоките по неосчетоводените фактури не са събрани по делото. От обясненията на управителите на доставчиците е установено, че предаването на стоките е ставало в обекта на получателя, като се издава единствено фактура и касов бон, а документи за предаване на стоките не са подписвани.
Безспорно също така е установено, че по-голямата част от издадените фактури не носят подпис на получател, а друга част са подписани, видно от заключението на приетата по делото ССЕ.
Относно покупките от "Метро кеш енд кери България" ЕООД, следва да се вземе предвид обстоятелството, че касаторът е подписал Общите условия на магазина "Метро", поради което е без значение дали пазаруването на стоки оттам е извършвано лично от него или чрез лице с карта на приносител. С оглед установената схема на пазаруване от търговските му обекти, следва да се приеме, че с издаване на данъчната фактура, стоката се счита за предадена на купувача, тъй като фактурата се издава при получаване на стоката срещу плащане в брой.
При тези факти и липса на оспорване на подписа за приел, в приетите по делото фактури, подпобно индивидуализирани в заключението на ССЕ и липсата на оспорване ССЕ, следва да бъде кредитирано заключението по поставените въпроси, съгласно което, видно от таблица 1 и констативно-съобразителната част, размера на ДДС за 2010г. е в размер на 5 711, 29 лева, ведно с лихви в размер на 2, 492, 45 лева., съответно за 2011г. в раззмер на 4 490, 45 лева и лихва в размер на 1 495, 44 лева и за 2012г. 9 ДДС в размер на 1 237, 45 лева и лихви в размер на 284, 96 лева. Задачата на експертизата е включвала изследване на всички фактури, които имат подпис на получател, като видно от заключението фактурите, които са подписани от ревизираното лице са изрично посочени в заключението. Действително в ЗДДС и ЗСч липсва изискване за подпис на получателя по фактурата, но в случая, този реквизит се явява от съществено значение за доказване действителността на сделката и фактурирането, с оглед обстоятелството, че липсват други съпровождащи доставката на стока документи. Ето защо, настоящата съдебна инстанция счита, че само по отношение на неосчетоводените от ревизираното лице фактури, за които със заключение по назначена ССС е установено, че са подписани от ревизирното лице и подписа не е оспорен от същото, незаконосъобразно е прието от административния съд, че стоките по тези фактури не са получени и впоследствие реализирани, въпреки, че фактурите не са отразени в счетоводството на дружеството и приходи от продажби не са отчетени.
Относно останалите фактури, които не съдържат подпис на представител на ревизираното дружесто като получил на стоките законосъобразно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че стоките по тези фактури не са получени от ревизираното лице и в последствие пподадени, респективно реализиран, недеклариран приход.
С оглед гореизложеното се налагат частично различни от приетите от АС – Варна правни изводи относно незаконосъобразността на РА и в частта по ЗКПО.
Съгласно заключението на неоспорената ССЕ за 2010г. дъжимия корпоративен дънък за довнасяне е в размер на 172, 01 лева, ведно с лихви в размер на 71, 37 лева. Зза 2011г. финансовия резултат е загуба, поради което не се дължи корпоративен данък. За 2012г. данъчния резултат е нулев и не се дължи данък.
С оглед на изложеното и изхода на спора, на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1720 лева, съгласно представен списък. На ответника по жалбата се дължат разноски в размер на 2625 лева, съгласно приложен списък.
Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2325/22. 12. 2017 г., постановено по адм. д. № 790/2017 г. по описа на Административен съд - гр. В., В ЧАСТТА с която е отменен РА № р-03-1403074-091-001/21. 04. 2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 319/10. 07. 2015 г. на директор Дирекция "ОДОП" гр. В., при ЦУ на НАП, относно установен ДДС за 2010г. за разликата над 5 711, 29 лева, ведно с лихви в размер над 2 492, 45 лева., за 2011г. в размер над 4 490, 45 лева и лихва в размер над 1 495, 44 лева и за 2012г. в размер над 1 237, 45 лева и лихви в размер над 284, 96 лева и в частта на определени задължения за корпоративен данък за 2010г. над 172, 01 лева, ведно с лихви в размер над 71, 37 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "С. Т" ЕООД - гр. В., срещу РА № р-03-1403074-091-001/21. 04. 2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 319/10. 07. 2015 г. на директор Дирекция "ОДОП" гр. В., при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА относно установен ДДС за 2010г. за разликата над 5 711, 29 лева, ведно с лихви в размер над 2, 492, 45 лева, за 2011г. за размера над 4 490, 45 лева и лихва в размер над 1 495, 44 лева и за 2012г. в размер над 1 237, 45 лева и лихви в размер над 284, 96 лева и в частта на определени задължения за корпоративен данък за 2010г. над 172, 01 лева, ведно с лихви в размер над 71, 37 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП да заплати на "С. Т" ЕООД, сумата от 2625 /две хиляди шестотин двадесет и пет/ лева, направени разноски по делото.
ОСЪЖДА "С. Т" ЕООД с ЕИК 200615839 да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна сумата от 1 720 /хиляда седемстотин и двадесет лева/, разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.