Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „М. О” ООД ЕИК 148003808, със седалище и адрес на управление гр. В., ж. к. „Чайка“, срещу решение № 428 от 31. 10. 2017 г. по адм. дело № 225/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - Добрич.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът не е направил разлика между различните видове прихващания на вземания и задължения, които ДОПК предвижда и развива съображения в тази насока. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт. Моли в условията на евентуалност, в случай че се налага препращане на жалбата до административен орган за произнасяне по заявеното искане за прихващане, то искането за прихващане да е по чл. 170, а не по чл. 129 от ДОПК. Касаторът оспорва също размера на разноските, които е осъден да плати. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на дирекция „МДТХСД и БФС" при община Б., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на обжалване пред административния съд е акт за установяване на задължения...