Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Мар-Ко Фрут“ ЕООД, представлявано от управителя С.Б, срещу решение № 5383/10. 09. 2018 г., постановено по адм. дело № 12799/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-2215-1405856-091-001/17. 02. 2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 658/04. 05. 2015 г. на директора на Дирекция “ОДОП” - София. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебното решение и отмяна на РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – директор на Дирекция “ОДОП” - София, чрез процесуалния си представител излага становище за неоснователност на касационната жалба с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК срок и от надлежна страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество съдът съобрази следното:

Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция.

С първоначалното решение № 5143/18. 07. 2016 г. по адм. дело № 5502/2015 г. по описа на Административен съд София-град РА е отменен в частта, с която на „Мар-Ко Фрут“ ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Н. Т“ ЕООД, както следва: № 0...1/14. 02. 2012 г.; № 0...2/15. 02. 2012 г.; №...