Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Р.П от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.. Г, против решение № 327 от 07. 08. 2018г. по адм. дело № 158/2018г. на Административен съд – гр. В. Т, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 18 - 804 от 29. 01. 2018г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. В. Т, с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. В. Т по направеното от Попова искане по заявление вх. № 01 – 15454 от 12. 01. 2018г., изразяващо се в коригирането на граници на поземлени имоти с идентификатори № 10447. 517. 184, № 10447. 517. 50 и 10447. 517. 48.
В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Напротив твърди такива, именно, че административният орган при издаване на решението не е съобразил всички факти и обстоятелства от значение за спора и не е събрал служебно доказателства за това, като не е взел предвид съдебно решение, с което се възстановява правото на собственост върху имота на наследодателя й и решение на поземлена комисия от 2000г. в тази връзка, както и че не е изследвал въпроса защо този имот не е нанесен при създаването на кадастралната карта. Иска оспореното решение да бъде отменено със законните последици. Претендира разноски.
О. Н на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. В. Т, чрез процесуалния си предсавител с писмен отговор изразява становище за неоснователонст на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на евентуално договорено възнаграждение в полза на процесуалния представител на касатора.
Ответника Н.Т изразява становище за основателност на касационната жалба.
Ответникът „Топливо“ АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови оспореното решение АС – гр. В. Т е приел, че съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, в относимата редакция (ДВ бр. 57 от 2016 г., в сила от 25. 07. 2016г.), когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Приел е, че в конкретния случай е налице спор за собственост между жалбоподателката Р.П и заинтересованото лице „Топливо“ АД – гр. С., като собственик на ПИ с идентификатор № 10447. 517. 50 по КК на землището на гр. В. Т, тъй като е установил, че реституираният по реда на чл. 14 и на основание чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, с Решение от 06. 03. 2000 г. по гр. д. № 337/1999г. на ВТРС ПИ с пл. № 89, кв. 572 по регулационният план на гр. В.То, чието нанасяне е поискала Попова в преобладаващата си част /с изключение на частта попадаща в ПИ с идентификатор 10447. 517. 184/, попада в границите на поземлен имот с идентификатор 10447. 517. 50 по КК и КР на гр. В. Т, който е собственост на „Топливо“ АД. Приел е, че от представения проект за изменение на КК и КР, същото засяга ПИ с идентификатор 10447. 517. 50, като в него се нанася голяма част от проектния ПИ с идентификатор 10447. 517. 184 (3 420 кв. м. при обща площ 4 191 кв. метра), като исканото от Р.П изменение, касае промени границите и данните за площта на ПИ с идентификатор 10447. 517. 50, като се отнема част от този имот. Приел е, че констатираното застъпване обосновава наличие на спор за материално право. Приел е и че в хода на процесното административно производство, а и в предходни производства пред СГКК, пред кмета на О. В. Т, и в производството по адм. дело № 579/2001г. на ВТОС, с което е отменена заповед за нанасянето в кадастралния план на възстановения на Попова и другите наследници имот, са представяни конкуриращи се документи, удостоверяващи права на засегнатите страни. Приел е, че макар след изменението на чл. 51 – чл. 54 от ЗКИР (ДВ, бр. 49 от 2014г.), е отпаднало изискването за изготвяне и подписване на акт за непълноти и грешки, но независимо от това наличието на неприключил спор за собственост, е пречка пред административния орган, да извърши заявено отстраняване на непълноти или грешки за съответния имот, тъй като нито началникът на СГКК, нито съдът в съдебното административно производство, нямат правомощие да преценяват на кого принадлежи правото на собственост при налични конкуриращи се документи на страните. Поради това е приел, че в съответствие с разпоредбите на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 72, предл. първо от Наредба № РД-02-20-5/ 15. 12. 2016г. на МРРБ, началникът на СГКК – гр. В. Т законосъобразно е отказал одобряване на исканото изменение на КК и КР. Решението е правилно.
Правилно АС – гр. В. Т е приел, че оспореното решение на началника на СГКК – гр. В. Т е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с административно производствените правила. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът неправилно е приел липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Видно от доказателствата по делото административният орган е спазил изискуемата се процедура, като е взел предвид всички факти и обстоятелства от значение за искането изменение на касатъра, като е отчел, че искания за нанасяне имот е възстановен с решение на поземлена комисия след решение на съда. От доказателствата се установява, че през 2001г. същият със заповед е нанесен в кадастралния план на района, като обаче тази заповед е отменена със съдебно решение, поради и което този имот не е бил нанесен в кадастралната карта. От съда са съобразени и тези факти при постановяване на оспореното решение.
Правилен е и извода на съда, че оспореното решение, с което не е одобрено изменение в КК и КР са съответни и на материалния закон. По делото е установено, че производството по издаване на процесното решение е образувано по искане на касационния жалбоподателя Р.П в качеството й на наследник на П.И за изменение на КККР на гр. В. Т с нанасяне на нов поземлен имот, възстановен на наследници на П.И, които са жалбоподателката и ответницата Н.Т в касационното производство с решение № 1757В от 2000г. на поземлена комисия – гр. В.Т.П е прието, че възстановеният и поискан за нанасяне имот попада в границите на поземлен имот с идентификатор 10447. 517. 50 по КККР на землището на гр. В. Т, на който като собственик се легитимира и е записан ответника „Топливо“ АД. При тези данни началникът на СГКК – В. Т е приел, че между заявителя и заинтересованото лице „Топливо“ АД е налице спор за материално право, като отказва да одобри исканото изменение на КККР.
При тези факти изводите на административния съд за съответствие на оспореното решение с материалния закон са правилни. Чл. 54 ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД – 02 – 20 - 5 от 15. 12. 2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд правилно е приел, че между заявителката Попова и заинтересованото лице „Топливо“ АД е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на наредбата. За да е налице спор за собственост, следва освен констатираното "застъпване" на части от имотите, да са налични и противопоставими документи за собственост. В настоящия случай освет застъпване, а именно искания за нанасяне от Попова имот попада в по – голямата си част върху имот с идентификатор № 10447. 517. 50, собственост на „Топливо“ АД, са налице и противпоставими титули за собственост, тъй като и Попова разполага с документ за собственост на поискания за нанасяне имот и съответно заинтересованата страна „Топливо“ АД разполага с такъв. Посоченото обективира спор за материалния право, както правилно е приел и АС – гр. В. Т, до чието разрешаване, искането на Попова за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри не може да бъде удовлетворено. Поради това като достига до изводи в този смисъл и приема, че издаденият от началника на СГКК – В. Т отказ е постановен в съответствие с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и по тези съображения отхвърля жалбата срещу административния акт, съдът правилно е приложил закона. Следва да се посочи, че посоченият извод се отнася и за възстановени с решение на поземлена комисия по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ преди одобряване на КК имоти, тъй като съгласно на чл. 54, ал. 7 от ЗКИР процедурата по чл. 54, ал. 1 – ал. 6 ЗКИР се прилага и в случаите, когато в КККР се нанася имот, чието право на собственост е възстановено по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора е основателно искането на ответника „Топливо“ АД за присъждане на разноски и предвид представените доказателства за действително направени такива по водене на делото пред касационната инстанция жалбоподателят Р.П следва да заплати на „Топливо“ АД сумата 1000 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 327 от 07. 08. 2018г. по адм. дело № 158/2018г. на Административен съд – гр. В. Т.
ОСЪЖДА Р.П от [населено място] да заплати на „Топливо“ АД със седалище гр. С. сума в размер на 1000 (хиляда) лева, разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.