Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 44 от 30. 01. 2018 г., постановено по административно дело № 313/2017 г., Административен съд – Смолян е: 1) оставил без уважение като неоснователна жалбата на А.П, ЕГН [ЕГН], срещу решение № 1012-20-57#1/27. 09. 2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) – Смолян; 2) осъдил А.П, ЕГН [ЕГН], да заплати на ТП на НОИ – Смолян юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от А.П, действащ чрез пълномощника адвокат Н.М.С решението за необосновано и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата, и моли то да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Смолян, респ. да се постанови решение по съществото на спора, с което се уважи първоначалната жалба и му се присъдят направените от него разноски за двете съдебни инстанции. В проведеното съдебно заседание другият касаторов повереник адвокат Д.К поддържа жалбата и заявените искания с нея.
Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Смолян, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде отменено.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка.
С разпореждане № [ЕГН] от 21. 08. 2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Смолян, на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО по подадено заявление на 26. 04. 2017 г. Липсата на осигурителен стаж от втора категория, обусловил отказа за отпускане на пенсия, е предопределен от това, че пенсионният орган е категоризирал от трета категория (а не от втора) положеният от заявителя труд през периода 01. 11. 1982 г. – 01. 07. 2016 г., първоначално като „механик ІV клас“, а от 17. 05. 2011 г. като „техник телекомуникации, ТВ и УКВ предаватели“ в Радиорелейна и телевизионна станция (РТС) „Снежанка“ към Национално управление „Радио и телевизионни станции“ (НУРТС), което след няколко преобразувания сега се нарича „НУРТС България“ ЕАД. Кулата на РТС се намира на връх „Снежанка“, КК „Пампорово“. Недоволен от разпореждането, Поппалов го е обжалвал по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред директора на ТП на НОИ – Смолян с оплакване, че неправилно не му е бил зачетен посоченият осигурителен стаж като втора категория труд, който попадал в записите на три точки от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) – чл. 2, т. 32, т. 33 и т. 34. При осъществения административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 27. 09. 2017 г. директорът на ТП на НОИ – Смолян не е уважил сезиралата го жалба, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на разпореждането.
За да отхвърли жалбата на А.П срещу това решение, Смолянският административен съд на свой ред е формулирал решаващ извод, че положеният от жалбоподателя труд през спорния период не може да бъде преценен като втора категория, защото не се квалифицира като такъв по нито една от хипотезите на чл. 2 от НКТП, респ. по отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм. ), поради което пенсионният орган правилно не е приложил разпоредбата на чл. 69б от КСО.
Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Проверяваното решение на Административен съд – Смолян е постановено в съответствие с доказателствата по делото, компетентно изготвеното заключение на вещите лица по назначената съдебна експертиза и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните решение и разпореждане съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Съдържанието на атакувания съдебен акт е изцяло в съответствие с изискванията на чл. 172а от АПК.
В касационната жалба се повтарят до голяма степен възраженията и доводите, изложени пред първоинстанционния съд, с които се поддържа, че положеният от жалбоподателя труд през спорния период следва да бъде признат за втора категория, и съответно, че трябва да му бъде отпусната пенсия при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО.Аистративният съд е разгледал много подробно всички доказателства, относими към изпълняваната от жалбоподателя дейност като механик и техник в РТС „Снежанка“ през този период. Обосновано с установените конкретни данни относно мястото/предприятието, в което дейността е осъществявана, и функциите, които са били възложени на работника, и с липсата на предпоставките за прилагане на разпоредбите на чл. 2, т. 32, т. 33, т. 34 от НКТП, респ. на разпоредби от ПКТП, отм. (относим за времето до 01. 01. 2000 г.), при съобразяване с правилата на чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж относно това с какви документи се установява осигурителен стаж, съдът е приел, че въз основа на представените официални документи не са изпълнени нормативно установените критерии за определяне на положения труд като такъв от втора категория. Във връзка с това е правилен направеният извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, а именно липсата на изискуем стаж от 15 години втора категория труд.
В хода на делото пред Смолянския административен съд е изяснен безпротиворечиво основният спорен момент в производството в административната и в съдебната му фаза, а именно – за коя категория следва да бъде признат труда, положен от жалбоподателя през обсъждания период, като е доказано по несъмнен начин, че следва да бъде категоризиран като такъв от трета категория (а не от втора, както претендира жалбоподателят). В случая не се спори, че Поппалов е работил първоначално като механик, а после и като техник в РТС „Снежанка“ през посочения период, а спорът е концентриран върху това дали този труд може да се зачете като втора категория, за да може лицето да придобие право на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Както прецизно е отбелязано от съда в мотивите на проверяваното решение, положеният от жалбоподателя труд не може да бъде преценен като такъв от втора категория по съображения, черпени от нормата на чл. 2, т. 32 от НКТП, съгласно която като втора категория се зачита трудът на работници, специалисти и ръководни служители, обслужващи радиорелейни, телевизионни и УКВ честотни модулации в станциите на връх Ботев и връх Ореляк. Разпоредбата е приложима само за работилите в изрично изброените в нея станции, сред които станцията на връх Снежанка не е. По същите съображения не е приложима за категоризиране на положения от Поппалов труд до 2000 г. и разпоредбата на т. 56 от ПКТП, отм., според която от втора категория е трудът на работниците и служителите, работещи в радиорелейната и телевизионна станция „Ботев връх“ (т. е. и тази норма не се отнася за работилите в станцията на връх Снежанка).
Трудът на жалбоподателя през този период не попада в обхвата и на т. 67, ал. 1 от ПКТП, отм., предвид липсата на данни за идентична вредност и тежест на работата с тази по т. 56 от ПКТП, отм., което личи най-вече от компетентно изготвеното заключение на вещите лица по назначената от съда съдебно техническа експертиза, а само показанията на разпитания от първоинстанционния съд свидетел П.П не могат да обосноват противния извод. В този контекст следва да се има предвид и, че в предоставените от осигурителя длъжностни характеристики за А.П никъде не е упоменато, че лицето работи при условията на втора категория труд, а от ведомостите за заплати за целия обсъждан период е видно, че за Поппалов са удържани и внасяни осигурителни вноски за фонд „ДОО“ за трета категория труд.
Не е налице и приложното поле на т. 33 от чл. 2 на НКТП, в която е уредено, че от втора категория е трудът на работници по монтаж и поддръжка на антенно-мачтовата телекомуникационна техника с височина над 30 метра. Такъв е трудът на т. нар. „мачтовици“, а Поппалов не е работил мачтовик, като от длъжностната му характеристика е видно, че подобни функции не са заложени при изпълнението на заеманите от него длъжности.
От втора категория по чл. 2, т. 34 от НКТП е трудът на работниците по изграждане и поддръжка на инженерни съоръжения с височина над 50 метра, но трудът на Поппалов не попада и в нейното приложно поле. Ако и кулата „Снежанка“ да е инженерно съоръжение с височина над 50 метра, то тази норма визира само тези работници, които осъществяват поддръжка на самото съоръжение, а не и на апаратурата в него.
Поради горното настоящият съдебен състав не споделя разширителното тълкуване на горепосочените норми, както и на уточняващите някои от тях разпоредби на чл. 9, ал. 41, ал. 42 и ал. 43 от издадената от управителя на Националния осигурителен институт съгласно § 4 от заключителните разпоредби на НКТП, Инструкция № 13 от 31. 10. 2000 г. за прилагане на Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране. В обсъжданият период А.П не е заемал длъжности и/или изпълнявал дейности, които да обусловят категоризирането на положения от него труд като такъв от категория, различна от трета.
За пълнота трябва да се отбележи, че непълнотата на доказателствата не е касационно основание по АПК, ако и касаторът да твърди това, като в случая даже няма такава непълнота. Поначало всяка непълнота, която не се дължи на процесуално нарушение на съда (а такова не е допуснато от първоинстанционния съд), ще е резултат от небрежност или процесуално бездействие на страните. Касационното производство не е средство за отстраняване на такива грешки.
Също за пълнота следва да се отбележи, че касаторовите повереници неоснователно се позовават на решенията по административни дела № 16692/2013 г. и № 11065/2012 г., и двете по описа на Върховния административен съд, защото те имат различен предмет и касаят различни от процесната хипотези при друга фактическа обстановка.
От изложеното е видно, че касаторът правилно не е бил пенсиониран при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО поради липса на стаж от 15 години, положен при условията на втора категория труд. Правото на лицето да се пенсионира при условията на 69б, ал. 2 от КСО е неналично, в каквато насока е и съвпадащият краен правен извод на съда, на директора на ТП на НОИ – Смолян и на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Смолян.
По тези съображения следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид неоснователността на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а доколкото ответникът по касация, за когото изходът на спора е позитивен, не е поискал заплащане на направени разноски, то репарирането на такива не се следва и нему.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 30. 01. 2018 г., постановено по административно дело № 313/2017 г. по описа на Административен съд - Смолян.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.