Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М.П от [населено място] срещу решение № 4350 от 27. 06. 2018 год. по адм. дело № 10753/2017 год. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на М.П срещу решение № 2153-21-224/04. 09. 2017 год. на директора на ТП на НОИ София-град.

В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на същото и връщане на преписката със задължителни указания на административния орган по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ София-град чрез юрисконсулт Медарова представя писмени бележки, в които оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Петкова срещу решение № 2153-21-224/04. 09. 2017 год. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/57 от 25. 07. 2017 год. на ръководител по „Пенсионно осигуряване“ в ТП НОИ - София-град, с което на М.П на основание чл. 68, ал. 1-3 и чл. 69б от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приел е, че на 29. 05. 2017 год. касаторката е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл....