Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).

Образувано е по жалба на заместник – кмета на Столична община /СО/ срещу решение № 3592/31. 05. 2018г. постановено по административно дело № 3715/2018г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. В касационната жалба е допусната техническа грешка в изписване номера на обжалваното решение, но с оглед изложеното в жалбата волята на касатора, какво обжалва е ясна.

В касационната жалба касаторът излага съображения, че оспорваното решение е неправилно и необосновано. Твърди, че искането не представлява такова за достъп до обществена информация в смисъла на легалната дефиниция по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) /ЗДОИ/ и за административния орган не съществува задължение по закон за предоставянето на информация, такава каквато е формулирана в отправеното заявление. Сочи, че информацията достъп, до която се иска е служебна обществена информация, има подготвителен и спомагателен характер и на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ достъпът до нея може да се ограничи. Излага и съображения, че търсената в случая информация не би следвало да се приеме като такава по чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, с оглед на характера на правоотношенията залегнали в протокола. Иска от съда да отмени оспорваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация - Л.С оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Иска от съда да остави в сила оспорваното решение. Оспорва претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и иска такова да не се присъжда. Претендира присъждането на разноски за първата съдебна инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съдът по жалба на Л.С, е отменил Решение № СОА18-РИ09-160 от 16. 02. 2018г. на заместник – кмета на СО, върнал е административната преписка на органа за произнасяне по постъпилото заявление вх. № СОА18-ЕВ01-275/14. 02. 2018г. и е определил 14 дневен срок за това, считано от влизане в сила на решението.

От фактическа страна съдът е установил, че административното производство е образувано по подадено от Л.С заявление вх. № СОА18-ЕВ01-275/14. 02. 2018г., с което поискал предоставянето на следната информация: копие от протокола от публично обсъждане на проекта за бюджет на СО за 2015г., проведено на 28. 11. 2014г. Информацията се иска на хартиен носител. С оспореното Решение № СОА18-РИ09-160 от 16. 02. 2018г. на заместник – кмета на СО достъп до информацията, е отказан с мотив, че е налице основанието по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ, защото исканата информация е свързана с оперативната подготовка при издаване на акт на Столичен общински съвет /СОС/ и няма самостоятелно значение.

От правна страна съдът е приел, че СО е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. Информацията достъп, до която се иска е обществена, тъй като е свързана с обществения живот в страната и служебна по смисъла на чл. 11 във връзка с чл. 9 ЗДОИ. С оглед посоченото от административния орган основание за отказ за предоставяне на информацията, съдът е изложил съображения, че поисканата от жалбоподателя (ответник по касация) информация не попада в обхвата на посоченото ограничение – чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, тя е служебна обществена информация и следва да бъде предоставена на заявителя. Изложил е и подробни съображения, че достъпът до служебна обществена информация, предвид чл. 13, ал. 4 ЗДОИ, не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. З. на органа е да извърши преценка за наличието на такъв интерес, а в случая такава преценка не е направена. Посочил е, че преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 13, ал. 4 във вр. ал. 2, т. 1 ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 ЗДОИ. Решението е правилно.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че СО е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ и, че исканата информация е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, който предвижда, че обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Изложените в касационната жалба съображения в обратния смисъл са неоснователни. Съдебната практика приема, че понятието обществена информация следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Информацията, достъп до която е поискан със заявление вх. № СОА18-ЕВ01-275/14. 02. 2018г. е свързана с обществения живот в страната. Отразеното в протокола от публичното обсъждане на проекта за бюджет на СО за 2015г. ще даде възможност на заявителя да се запознае с евентуалния дебат при приемането на бюджета, изразените мнения и позиции и т. н. и ще може да си състави мнение за проведеното обсъждане.

Неоснователни са доводите на касатора, че заявлението не съдържа описание на исканата обществена информация, предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 2 ЗДОИ. Съгласно тази разпоредба заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа описание на исканата информация. В случая заявлението съдържа ясно и недвусмислено описание на информацията, която се иска, като е посочена и предпочитаната форма за предоставянето и. Ако органът е считал, че заявлението на отговаря на това изискване е следвало да поиска неговото уточняване, с оглед чл. 29 ЗДОИ, след което евентуално да остави същото без разглеждане, нещо което той не е направил.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Чл. 11 ЗДОИ предвижда, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Изложените от първостепенния съд съображения относно вида на информацията са правилни и не следва да се преповтарят. С оглед изложеното в касационната жалба и посоченото правно основание в оспорения акт, следва да се отбележи, че съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация. В случая този срок е изтекъл, така че липсват ограничения за предоставянето й.

Административният орган не е посочил правното основание за постановения отказ, поради което следва да се приеме, че е нарушено и изискването за форма на решението съобразно чл. 38 ЗДОИ.

Правилен е изводът, че исканата информация е служебна обществена информация, за предоставянето на която се предполага, че е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДОИ. Задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумпция. Такива съображения, както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд в оспорваното решение не са изложени.

Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издадената заповед е законосъобразна. Решението му не е необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Изложените от касатора доводи за необоснованост на решението са неоснователни.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Пред настоящата инстанция ответникът по касация не претендира разноски, а и не е сторил такива, поради което не му се присъждат.

Относно претенцията на ответника по касация за заплащане на разноски за първата инстанция, в тази част отговора на касационната жалба е с характер на молба по чл. 248 ГПК, по която компетентен да се произнесе е АССГ, поради което молбата следва да се изпрати на същия за произнасяне.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение. РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3592/31. 05. 2018г. постановено по административно дело № 3715/2018г. по описа на Административен съд София-град.

ИЗПРАЩА отговор на касационната жалба от Л.С от 02. 07. 2018г. в частта му, която е с характер на молба по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК на Административен съд София – град по компетентност. Решението е окончателно.