ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 877

София, 27. 11. 2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2669 по описа за 2019г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В. М.-Т. като процесуален представител на „Дибо 97“ ЕООД София срещу въззивното решение на СГС от 21. 3.2019г. по гр. д. № 13617/2018г.

Ответницата по жалбата И. Г. Х. от [населено място] в отговора си по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК чрез адв.Х. е заела становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.

За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 04.ІХ.2018г. по гр. д. № 14273/2018г. и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените от И. Х. срещу „Дибо 97“ ЕООД искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 – 3 КТ.

За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено трудово правоотношение между страните по трудов договор от 26.ХІ.2017г. за допълнителен труд при друг работодателя за длъжността „магистър фармацевт“ при два часа работно време извън работното време по основното трудово правоотношение и месечно възнаграждение в размер на 145лв. Възражението на ответника, че така сключеният трудов договор е нищожен поради противоречието му на чл. 223 от ЗЛПХМ (ЗАКОН ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ...