Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на М.И от [населено място], чрез адв. К.Т против решение № 2048/16. 10. 2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1105/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-16002617003240-091-001/03. 01. 2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив.

В жалбата са изложени доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че не са налице основания за провеждане на ревизията по особения ред, тъй като от органите по приходите не е доказана твърдяната хипотеза на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В частта по ЗДДФЛ поддържа, че липсата на подадена ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ в предвидения от закона срок съставлява административно нарушение, но не и основание за прилагане на особения ред. Като нарушение на съдопроизводствените правила сочи отказът на първоинстанционния съд да кредитира заключението на съдебната автотехническа експертиза, тъй като не е изготвена в съответствие с методите за определяне на пазарните цени. В частта по КСО и ЗЗО оспорва изводите на съда, че установените от органите по приходите облагаеми доходи представляват осигурителен доход. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" град Пловдив, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище на юрк. Д.К.П присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК...