Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от Р.Д против Решение № 2375 / 14. 12. 2018 г., постановено по адм. дело № 1123 / 2018 г. по описа на Административен съд Бургас. С. същото е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 1040-02-29 от 19. 04. 2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № РВ-3-02-00365481 от 19. 01. 2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване /ДОО/. Поддържат се доводи за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК, като се иска отмяната му.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Бургас, не изразява становище по депозираната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Р.Д против Решение № 1040-02-29 от 19. 04. 2018 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-02-00365481 от 19. 01. 2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено възстановяване на недобросъвестно полученото за периода 01. 07. 2017 г. до 01. 12. 2017 г. парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 760, 71 лв., от които 734, 62 лв. главница и 26, 09 лв. лихва.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, като постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е съобразено с материалния закон и неговата цел.

Решение на Административен съд Бургас е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че за периода от 28. 06. 2017 г. до 01. 12. 2017 г. на Р.Д е било изплатено обезщетение за временна неработоспособност, въз основа на представени от „Кафе точка“ ЕООД болнични листове. За посочения период лицето е било в трудови правоотношения с осигурителя „Кафе точка“ ЕООД.

Административният орган е констатирал, че в регистъра на осигурените лица за част от периода на неработоспособността (01. 07. 2017 г. - 13. 08. 2017 г.) по болничните листове, са подавани данни за отработено време от жалбоподателката при осигурителя „Най 21“ ООД гр. Д. с ЕИК 201377807. В тази връзка е извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ - Кюстендил в осигурителя „Най 21“ ООД гр. Д., данните от която проверка са обективирани в констативен протокол № КП-5-09-0034587 / 23. 11. 2017 година. Според изложеното в констативния протокол, по данни от регистър „Трудови договори“ Димитрова има сключен трудов договор № 33, уведомлението, за който е подадено на 18. 11. 2016 година. Същата е назначена на длъжност „сервитьорка“. Отново от данните в регистъра трудови договори е установено, че трудовото правоотношение на лицето с осигурителя „Най 21“ ООД е било прекратено на 14. 08. 2017 г., а уведомлението за прекратяването е подадено на 16. 08. 2017 година.

По представени заверени копия на разплащателни ведомости и присъствени форми, контролният орган е намерил, че Димитрова е работила на четири часов работен ден, както и че са направени следните начисления: за месец 01. 2017 г. — 21 отработени дни със заплата 230 лв.; за месец 02. 2017г. - 20 отработени дни - със заплата 230 лв.; за месец 03. 2017г. - 22 отработени дни със заплата 230 лв.; за месец 04. 2017г. - 18 отработени дни със заплата 230 лв.; за месец 05. 2017г. - 20 отработени дни със заплата 230 лв.; за месец 06. 2017г. - 22 отработени дни със заплата 230 лв.; за месец 07. 2017г. - 21 отработени дни със заплата 230 лв. и за месец 08. 2017г. - 9 отработени дни със заплата 90 лв. Установено е също така, че в съответствие с разчетно - платежните ведомости е подадена информация в регистър на осигурените лица.

При тези данни е издадено Разпореждане № РВ-3-02-00365481 / 19. 01. 2018 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО. В мотивите на разпореждането е прието, че към началото на временната неработоспособност лицето е осигурено по трудово правоотношение при двама осигурители – „Кафе точка" ЕООД - гр. Б. и „НАЙ 21“ ЕООД - гр. Д.. Въз основа на тези факти, органът, издал разпореждането е приел, че за времето от 01. 07. 2017 г. до 13. 08. 2017 г. лицето няма право на изплатеното парично обезщетение, а за периода от 14. 08. 2017г. до 01. 12. 2017 г. има право само на пропорционалната част от изплатеното парично обезщетение за временна неработоспособност от осигурителя „Кафе точка" ЕООД. В заключение е разпоредено възстановяването на недобросъвестно полученото за периода от 01. 07. 2017 г. до 01. 12. 2017 г. парично обезщетение поради общо заболяване в размер общо на 760. 71 лв., от които 734. 62 лв. главница и 26. 09 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането - предмет на настоящото производство.

Жалбоподателката Димитрова е подала възражение-жалба срещу така издаденото разпореждане, като е поискала неговата отмяна. Директорът на ТП на НОИ Бургас и на осн. чл. 117, ал. 3 КСО, се е произнесъл с процесното Решение № 1040-02-29/19. 04. 2018 г., с което е оставил в сила Разпореждане № РВ-3-02-00365481/19. 01. 2018 година.

Решението на Административен съд Бургас е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства. Надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, извел е правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. В хипотезата на чл. 46, ал. 3 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Правилно е прието, че Р.Д е била недобросъвестна по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО и следва да възстанови получените суми ведно със законната лихва, тъй като същата е била в трудово правоотношение с „Най 21“ ЕООД, както и няма право на обезщетение за периода 01. 07. 2017 г. до 13. 08. 2017 г., а за периода от 14. 08. 2017 г. до 01. 12. 2017 г. има право само на пропорционална част от изплатеното и обезщетение за временна неработоспособност от осигурителя „Кафе точка“ ЕООД. В производството пред първоинстанционният съд жалбоподателката не е ангажирала доказателства и с оглед указаната й от съда доказателствена тежест, които да оборят констатациите на административния орган. Видно от представената справка от ТД на НАП за актуалното състояние на всички действащи трудови договори за периода 01. 07. 2017 г. – 13. 08. 2017 г., дружеството „Най 21“ ЕООД е сключило трудов договор с Димитрова на 16. 11. 2016 г., който договор е прекратен на 14. 08. 2017 година. От ТП на НОИ – Кюстендил са приложени платежни ведмости, присъствени форми и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, които са доказателство за съществуване на действително трудово правоотношение между жалбоподателката и „Най 21“ ЕООД за процесния период. Поради забраната на чл. 220 АПК касационната инстанция не може да прави нови фактически констатации, въз основа на представените с касационна жалба писмени доказателства от страната.

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдените основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2375 от 14. 12. 2018 г., постановено по адм. д. № 1123/2018 г. на Административен съд Бургас. Решението не подлежи на обжалване.