Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Д.К и З.Б, подадена чрез адвокат Е.Д, против Решение № 1377/26. 06. 2018 г., постановено по административно дело № 2383/2015 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 037/19. 06. 2015 г. на заместник – кмета на О. В.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Оспорват се правните изводи на съда, както и се твърди, че същите са изведени в противоречие със събраните по делото доказателства.

На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационните жалбоподатели и ответниците – заместник – кмета на О. В, Н.Г и Д.А, редовно призовани, не се явяват.

От страна на заместник – кмета на О. В чрез главен юрисконсулт С.Ц, е постъпило възражение с което се оспорва касационната жалба и се изразяват доводи в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на общината.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна е Заповед № 037/19. 06. 2015 г., издадена от заместник – кмета на О. В, на основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ, в приложимата към момента редакция, с която за поземлен имот № 1709 с площ 500 кв. м. по документ за собственост и 425 кв. м. по предходен кадастрален план на местност „С. Н” гр. В., е определено урегулирането му в ПИ 10135. 2526. 1709 с площ 425 кв. м., идентичен с УПИ ХV-1426, кв. 62 по плана на кв. „С. Н”, район Приморски, гр. В..

Съдът е отхвърлил подадената жалба, развивайки мотиви за това, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалния закон. Изводите му в тази насока се споделят от настоящия състав, тъй като са обосновани посредством събраните по делото доказателства и са съответни на приложимите за случая разпоредби.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ, в редакцията преди изм. и доп. с ДВ, бр. 13 от 2017 г., съгласно която за всеки отделен урегулиран поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед с точно индивидуализиране на имота, като заповедите се изпращат на службата по вписванията, а копие от влезлия в сила план по ал. 1 - на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - за служебно вписване в имотния регистър и нанасяне в кадастъра. Съдът е анализирал подробно установените по делото факти, които съответстват на посоченото в заповедта правно основание, а именно установено е, че е налице влязъл в сила ПУП – Плана за регулация за имот УПИ ХV-1426, кв. 62 по плана на местност „С. Н” гр. В., който е идентичен с ПИ 10135. 2526. 1709 по КККР на район „Приморски” гр. В., както и влязло в сила Решение № 4-2-1/12. 06. 2015 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ. В конкретния случай, съдът правилно е установил, че процесната заповед отразява регулационния статут на имота въз основа на влязъл в сила подробен устройтвен план, като с нея не се признават или отнемат вещни права, а се индивидуализира новообразувания урегулиран поземлен имот по смисъла на § 5, т. 12 ДР ЗУТ – чрез описание на границите и определяне на идентификатора му.

Предвид изложеното, обосновано и правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при наличието на предвидените в закона предпоставки, поради което се явява законосъобразна, респективно подадената срещу нея жалба е неоснователна.

Като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и не страда от сочените основания за касирането му, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на О. В следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1377/26. 06. 2018 г., постановено по административно дело № 2383/2015 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА Д.К и З.Б да заплатят на О. В юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване.