Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.В срещу Решение № 7140 от 28. 11. 2017г., постановено по административно дело № 9917/2016 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му с правно основание чл. 257, ал. 1 АПК против директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. С..

Касаторът, лично и чрез процесуалните си представители твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че не е получил адекватна психологична грижа, съответстваща на състоянието му, в който смисъл ответникът е бездействал. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се уважи предявеният иск.

Ответникът - Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието (ГДИН) в писмен отговор, депозиран от процесуален представител иска отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административен съд София-град е сезиран с иск с правно основание чл. 257 АПК отм. срещу Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, като ищецът в първоинстанционното производство е твърдял, че ответникът не осъществява дължимото поведение да опазва физическото и психическото здраве на лишения от свобода Д.В, произтичащо както от ЗИНЗС, така и от Наредба №2 от 22. 03. 2010г. за условията...