Образувано е по касационна жалба на "Университетска Многопрофилна болница за активно лечение - Канев" АД /"УМБАЛ-Канев" АД/, гр. Р., представлявано от Изпълнителния директор д-р И.С, чрез пълномощника му - адв.. И, против решение №21 от 09. 07. 2018г. по адм. дело №149/2018г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му като неоснователна.
Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът: началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Русе /СГКК-Русе/, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Илиев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендирна разноски за касационната инстанция.
Ответникът:"Специализирана болница за активно лечение за пневмофтизиатрични заболявания д-р Д.Г - Русе" ЕАД /"СБАЛПЗ д-р Д.Г" ЕАД/, чрез пълномощника му - адв.. Х, оспорва касационната жалба като неоснователна. Също прави искане за разноски по представен списък.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Пред АС-Русе са оспорени действията на началника на СГКК-Русе по изменение на кадастралния регистър на гр. Р., в частта му, с която е извършено заличаване на "УМБАЛ-Канев" АД, гр. Р. като собственик на сгради с идентификатори: 63427. 2.5105. 54, 63427. 2.5105. 55 и 63427. 2.5105. 56, представляващи гаражи, поради представянето на документ за собственост на тези сгради от "СБАЛПЗ д-р Д.Г" ЕАД, Русе. Жалбата е подадена от "УМБАЛ-Канев" АД.
Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е извел изводи за неоснователност на жалбата. Приел е, че оспореното изменение на КР е извършено без заповед, чрез действие на компетентния орган - началника на СГКК-Русе, на което има право. Това му правомощие произтича от чл. 51, ал. 2 ЗКИР, вр. чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР, поради установеното несъответствие между данните в КР за процесните три сгради и източника, удостоверяващ тези данни. За съда представените по делото актове за общинска собственост не установявали правото на собственост на оспорващото дружество върху процесните гаражи. Само първият АОС №1825/17. 03. 1998г. съдържал данни за тези гаражи в т. 21, но пък липсва отразяване, че са предоставени за ползване на жалбоподателя. Същевременно болница -"СБАЛПЗ д-р Д.Г" ЕАД е представила нот. акт за собственост на тях, от което е направил извод, за неприложимост на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР - налчие на дублиране в документите за собственост.
Решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и и до неправилно приложение на материалния закон.
Предмет на оспорване е действието на началника на СГКК-Русе по изменение на КР на гр. Р., по отношение на три бр. сгради, в частта, с която е извършено заличаване на касатора като техен собственик. Съдът се е произнесъл в повече, като е отхвърлил жалбата изцяло, без да конкретизира частта - предмет на оспорване.
Незаконосъобразен е правният извод на съда, че от представените актове за общинска собственост, не се установява правото на собственост на "УМБАЛ - Канев" АД, Русе, върху процесните гаражи, вкл. и от първвия АОС №1825/17. 03. 1998г. - т. 21. Действително актовете за общинска собственост не създават вещни права, а само ги удостоверяват - чл. 5, ал. 1 и 3 ЗОбС. В случая обаче от т. 9 на АОС №1825/17. 03. 1998г.,/стр. 40/ е установено, че описаните в акта недвижими имоти и сгради са предоставени за стопанисване и управление на община Р., О. Р болница, Диспансер за белодробни болести, Диспансер за онкологични заболявания, Дирекция за стопански и спомагателни дейности, при липса на доказателства и установявания от съда кои точно имоти и сгради / от описаните в този АОС/ са предоставени на касатора, като правоприемник на Обединена районна болница Русе. Не става ясно също така, въз основа на какви доказателства е прието от съда, че имотът описан в този АОС по т. 21 /стр. 39 гърба/ като "Склад кухня диспансери" е идентичен на процесните три гаража с идентификатори накрая 54, 55 и 56, както и че описаните в нот. акт №133 д.№703/2017г. на нотариус под рег.№618, гр. Р., 3 бр. сгради, представляващи гаражи "фигурират" в този АОС по т. 21.
При липсата на доказателства за идентичност на сградата по т. 21 от цит.АОС с процесните 3 бр. гаражи, заснети в КККР с посочените по-горе идентификатори, направените изводи на съда за наличие на такова съответствие са необосновани и неправилни. Не е съобразено, че касаторът е преобразувано публично здравно заведение, при което предоставеното му за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество - държавна или общинска собственост, включено в баланса на здравното заведение, въз основа на което се е преобразувало, преминава в собственост на дружеството - чл. 104, ал. 1 и 2 ЗЛЗ. В този смисъл е следвало да се съберат доказателства, чрез задължаване на оспорващото дружество или чрез назначаване на съдебно-икономическа експертиза, да представи извлечение от баланса на здравното заведение, въз основа на което се е преобразувало в търговско дружество и по-конткретно в частта от него отнасяща се до процесните три сгради, ако са били заприходени.
При отсъствие на доказателства по тези въпроси, съдът не би могъл да направи извод за неприложимост на чл. 53, ал. 2 ЗКИР и за законосъобразност на заличаването на касатора от КР на собствениците за трите гаража, каквито е направил.
Решението, като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При новото разглеждане съдът следва да събере допълнителни доказателства по указаните въпроси, относими към трансформирането на правото на стопанисване и управление в право на собственост, чрез изследване баланса на бившата общинска болница за процесните гаражи, както и за идентичността им с т. 21 от АОС №1825/17. 03. 1998г.
При този изход, по исканията на страните за разноски пред настоящата инстанция дължи произнасяне първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане - чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №21 от 09. 07. 2018г. постановено по адм. дело №149/2018г. на Административен съд-Р у., пети състав.
ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.