Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби, първата - на Комисия за енергийно и водно регулиране/КЕВР/, гр. С., чрез нейния председател И.И, срещу решение №1819 от 21. 03. 2018 г., постановено по адм. д. № 8558/2017 г. по описа на Административен съд София – град, в частта, с която по жалба на„ЧЕЗ Е. Б“АД е отменено решение № Ц-19/01. 07. 2017 г. на КЕВР - в частта по раздел VІІ, т. 1. 1 / с което КЕВР утвърждава, считано от 01. 07. 2017 г., цени, по които „ЧЕЗ Е. Б“АД продава електрическа енергия на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение при посочените ценообразуващи елементи -относно компонентата за дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител" по чл. 10, ал. 3 от НРЦЕЕ -2, 47лв/MWh/ и втората-на „ЧЕЗ Е. Б“АД, гр. С., подадена чрез процесуалния представител адв. М.Е, срещу същото решение на АССГ, в частта, с която жалбата на дружеството срещу това решение на КЕВР е отхвърлена в останалата й част като неоснователна.
В двете касационни жалби са развити съображения, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите искат отмяна на обжалваното решение, в оспорената му част, като първият касатор претендира потвърждаване на решението на КЕВР, в отменената му от съда част, а вторият иска отмяна на решение № Ц-19/.01. 07. 2017 г. на КЕВР и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.В писмени становища, а в откритото съдебно заседание на ВАС и чрез процесуалните си представители поддържат своята касационна жалба и оспорват другата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба на КЕВР и неоснователност на касационната жалба на „ЧЕЗ Е. Б“ АД. Счита, че за да отмени решението на КЕВР, съдът неправилно е приел, че компонентата за дейността „снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител“ е била одобрена в общ размер, без да е ясно каква част от нея е за покриване на разходите и каква за възвращаемост, което противоречи чл. 15 от НРЦЕЕ. Сочи, че според чл. 10, ал. 3 от НРЦЕЕ, утвърдените от Комисията необходими годишни приходи за дейността по лицензията за крайно снабдяване с електрическа енергия включват и компонентата за дейността „снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител“ в размер до 3 на 100 от утвърдена покупна цена за енергия на дружеството, като част от цената по чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Намира, че от тази разпоредба следва, че КЕВР определя компонентата в процент в нормативно установената граница и няма задължение за разделянето й на части – покриване на разходи и възвращаемост, поради което решението на съда в тази му част е неправилно и противоречи на материалния закон. Намира, че съдът е направил правилен извод относно законосъобразността на Решение № Ц-19/01. 07. 2017 на КЕВР в частта му по раздел VII, т. 1.1, относно непризнаването на разходите за балансиране в пълен размер, непризнаване на претендираните разходи за енергийна ефективност, несъбираемите вземания и неустановяване на кръстосано субсидиране. Предлага съдебното решение да бъде отменено в частта, обжалвана от КЕВР.
Върховният административен съд намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, са неоснователни.
Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и е образувано по жалба на„ЧЕЗ Е. Б“АД против решение № Ц-19 от 01. 07. 2017г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел VII, т. 1.1, с която са утвърдени цени без ДДС, по които „ЧЕЗ Е. Б“АД продава електрическа енергия на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение, при следните ценообразуващи елементи: компонента за дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител" по чл. 10, ал. 3 от НРЦЕЕ - 2, 47 лв./МWh, компонента за балансиране по чл. 10, ал. 3 от НРЦЕЕ - 2, 20 лв./МWh, необходими годишни приходи — 537 872 хил. лв, прогнозни количества електрическа енергия- 4 786 337 МWh. - за продажба на електрическа енергия за небитови клиенти, присъединени на ниско напрежение: с три скали: върхова - 0, 17643 лв./к Втч, дневна - 0, 11294 лв./к Втч, нощна - 0, 07024 лв./к Втч; с две скали - дневна - 0, 14196 лв./к Втч, нощна - 0, 07024 лв./к Втч; с една скала - 0, 14196 лв./к Втч и за продажба на електрическа енергия за битови клиенти, присъединени на ниско напрежение: с две скали - дневна - 0, 13205 лв./к Втч, нощна - 0, 05696 лв./к Втч; с една скала - 0, 13205 лв./к Втч.
Съдът е отменил оспорения акт само в частта за компонентата "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител" по чл. 10, ал. 3 от НРЦЕЕ -2, 47лв/MWh .За да стигне до извод за незаконосъобразност на решението на КЕВР в тази му част, съдът е посочил, че с процесния акт компонентата за дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител е запазена на ниво, утвърдено в предходното решение на КЕВР в размер на 2. 29 % от утвърдената средна покупна цена за електрическа енергия, в зависимост от индивидуалните приходи и разходи на крайните снабдители. Счел, че в този размер на компонентата „ЧЕЗ Е. Б“АД ще реализира приход от дейността на стойност 11806 хил. лв., а за да реализира доходност от 7, 04%, дружеството следва да намали разходите си на 7073 хил. лв., при положение, че отчетените разходи за 2016 г. са 15289 хил. лв., а заявените за текущия период 16 956 хил. лв, като регулаторният орган не приел конкретна стойност за нормата на възвръщаемост на капитала на крайните снабдители. В тази връзка съдът приел, обсъдил и кредитирал заключението на вещото лице от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза/л. 768/, според което при утвърдената компонента за дейността от 2. 29% няма да бъдат възстановени прогнозираните от „ЧЕЗ Е. Б“АД оперативни разходи и при това ниво на последните няма да бъде реализирана възвръщаемост на капитала. С оглед на това съдът е приел, че при определяне на компонентата не са спазени законовите изисквания, а именно да се осигури възвръщаемост и да се възстановят оперативните разходи, с оглед обстоятелството, че КЕВР не е посочил каква част - какъв размер от тях са за оперативни разходи и какъв размер за доходност и по този начин не става ясно каква част от нея е за покриване на разходите и каква е за осигуряване на възвръщаемост.По тези съображения счел, че КЕВР не е определил за крайните снабдители размера на норма на възвръщаемост съгласно чл. 15 от НРЦЕЕ и като противоречаща на материалния закон и на неговата цел, отменил административния акт -в тази му част и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Наред с това съдът е приел, че в останалата част по раздел VII, т. 1.1 на решение № Ц-19/01. 07. 2017 на КЕВР - относно непризнаването на разходите за балансиране в пълен размер, непризнаване на претендираните разходи за енергийна ефективност, несъбираемите вземания и неустановяване на кръстосано субсидиране, оспореният административен акт е материално законосъобразен и съобразен с целта на закона, защото създава предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия, както и създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Извел извод, че КЕВР е преценила икономическата обоснованост на разходите в рамките на своите законови правомощия, поради което отхвърлил жалбата на„ЧЕЗ Е. Б“АД в тази част. Решението е правилно.
Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая, при така определения предмет, съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, а и доказателствената тежест е разпределена правилно. В тази връзка правилно е проведено събирането на доказателства съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, с оглед задължението на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Твърденията на касаторите не намират опора, с оглед неоспореното заключение на съдебно - икономическата експертиза.
Неоснователни са касационните жалби и в частта за материална законосъобразност на съдебното решение. По доводите на първия касатор:
Основният мотив на решаващия съд за отмяна на оспорения акт в процесната част, като незаконосъобразен, е противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Като такова нарушение съдът преценил липсата на яснота за одобрената компонента, определена като общ размер, респ. каква част от нея е за покриване на разходите и каква за осигуряване на възвръщаемост, като счел, че в случая регулаторният орган не е определил за крайните снабдители размера на норма на възвръщаемост съгласно чл. 15 от Наредба № 1 от 14. 03. 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), приета на основание чл. 36, ал. 3 от ЗЕ,определящ, че Комисията определя норма на възвръщаемост на капитала за регулаторния период, която е равна на прогнозна среднопретеглена цена на капитала, като среднопретеглената цена на капитала е определената от комисията целева норма на възвръщаемост на привлечения и на собствения капитал на енергийното предприятие, претеглена според дела на всеки от тези източници на финансиране в определената целева структура на капитала. Изводът му е обоснован, с оглед неоспореното от страните заключение на приетата съдебно-икономическа експертиза, че утвърдената компонента за дейността от 2. 29% е определена като общ размер, без да е ясно каква част от нея е за покриване на разходите и каква - за осигуряване на възвръщаемост, респ. не е определен за крайните снабдители размер на норма на възвръщаемост съгласно чл. 15 от НРЦЕЕ, а оттам и да се прецени дали са спазени законовите изисквания за осигуряване на възвръщаемост на оперативните разходи.
Този извод се налага и от това, че определеният размер на компонентата за дейността "Снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител” следва де е съобразена с чл. 10, ал. 3 от НРЦЕЕ в относимата редакция - ДВ. бр. 25 от 24 март 2017г.,че утвърдените от комисията необходими годишни приходи за тази дейност се изчисляват по формула с посочените в нея елементи .
Така и в решение № 3137 от 05. 03. 2019 г. по адм. д. № 5876/2018 г., ІV отд. на ВАС.
По тези съображения и противно на твърденията в първата касационна жалба, релевантните по делото факти досежно оспореното решение на ДКЕВР обективират наличие на предпоставка за приложимост на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК за отмяна в тази част. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното пред АССГ решение правилно е отменено в тази част и преписката правилно е върната на административния орган за постановяване на решение при спазване на изискванията за законосъобразност и указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. По доводите на втория касатор:
По отношение на останалата част от жалбата –досежно определената компонента за балансиране в размер на 2, 20 лв./MWh, съдът правилно е приел, че средната стойност на разходите за балансиране не са се изменили съществено, спрямо тези, утвърдени с Решение № Ц-19/30. 06. 2016 г. на КЕВР и изменено с Решение Ц-7/07. 04. 2017 г. на КЕВР, поради което не се налага тяхното изменение. Правилно е съобразено също, че КЕВР е използвал сравнителния анализ от предходния ценови период, но с изричното отбелязване в оспорения акт, че няма настъпили нови факти и обстоятелства, въз основа на които да бъде изменена стойността на компонентата, като не е спорно и, че разходите за балансиране са икономически обосновани разходи. Първоинстанционният съд е съобразил, че е в правомощията на КЕВР е да извърши корекция на заявените от жалбоподателя разходи за балансиране, основната причина за които е неточни прогнози от крайния снабдител, като по този начин дисциплинира крайните снабдители да извършват прогнозите за потребление на електрическа енергия с по -голяма точност и прецизност.
По отношение на разходите за енергийна ефективност съдът правилно е приел, че разходите на енергийните предприятия за постигане на индивидуалните им цели за енергийни спестявания могат да бъдат признати само при кумулативното наличие на следните предпоставки:1. срещу направените разходи за постигане на индивидуалните цели енергийното предприятие да не е получило допълнителни приходи от крайните клиенти извън регулираните цени или чрез други механизми и 2. направените разходи във връзка с изпълнението на индивидуалните цели да бъдат доказани пред КЕВР като икономически обосновани. Съобразено е точно, че тези предпоставки не са налице, поради което в необходимите годишни приходи за осъществяване на лицензионната дейност на енергийните предприятия не следва да бъдат включени разходи за енергийна ефективност, тъй като не са представени доказателства, че тези разходи в посочения размер са икономически обосновани и доказани и са свързани пряко с изпълнение на лицензионната дейност.
Относно непризнатите разходи за несъбираеми вземания съдът правилно е преценил, че те не попадат в хипотезата на чл. 34 и чл. 35 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) и признаването на тези разходи в допълнение на компонентата за дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител е непазарен подход, поставящ крайните снабдители в привилегировано положение спрямо останалите участници на пазара, които покриват подобни разходи за сметка на маржа си.
Неоснователни са и доводите, че с приемане на оспореното решение, Комисията е допуснала кръстосано субсидиране. С оглед дефиницията в параграф 1, т. 31 от ЗЕ, че кръстосано субсидиране между отделните групи клиенти е включването в цените за определена група клиенти на едно енергийно предприятие на по-голям или по-малък размер разходи от необходимите за тяхното снабдяване, обоснован е изводът на съда, че разходите, направени за дадена група потребители, трябва да бъдат прехвърлени към друга група потребители, за да е налице кръстосано субсидиране, каквото в случая не е налице. В настоящия случай КЕВР е изменила необходимите годишни приходи, като ценообразуващ елемент, в който са включени разходите за закупуване на електрическа енергия, като няма данни за прехвърляне на разходи, направени за една група потребители към такива от друга група потребители. Доказателства в тази насока не са представени по делото, поради което и изводът на първоинстанционния съд, че не е налице такова субсидиране, е правилен. Той е съобразен и с установената съдебната практика-така напр. в Решение № 13661/14. 11. 2014 г. по адм. д. № 11648/2013 г., Решение № 9788/21. 07. 2017 г. по адм. д. № 2761/2017 г.-двете на ВАС.
По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания в двете касационни жалби не са налице - изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон.
Обжалваното съдебно решение не страда от пороците, релевирани с касационните жалби, поради което то следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направените искания от касаторите за разноски са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1819 от 21. 03. 2018 г., постановено по адм. д. № 8558/2017 г. по описа на Административен съд София – град
О. Б. У. искането на Комисия за енергийно и водно регулиране, гр. С. и на „ЧЕЗ Е. Б“АД, гр. С., за заплащане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.