Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област К. срещу решение № 48/25. 02. 2019 г., постановено по адм. дело № 383/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлено оспорването срещу решениe №№ 856, 857, 858, 859, 860, и 861 по Протокол № 35/26. 07. 2018 г. на Общински съвет (ОбС) – Кюстендил. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение.

Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от процесуалния си представител от мл. експерт Радославова, която поддържа доводите изложени в касационната жалба, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Общински съвет Кюстендил в представено по делото писмено становище от председателя на общинския съвет М.К се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли решението на административния съд като правилно да бъде оставено в сила.

Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Ответникът Й.М, не взема становище по касационната жалба. Редовно призован за съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответницата – Л.А, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв.. Д изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението като правилно да се потвърди.

Редовно призована за съдебно заседание ответницата се представлява от адв.. Д, който поддържа доводите изложени в отговора на жалбата. Представя и писмени бележки по същество на спора. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Д.С, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв.. М счита, че жалбата е неоснователна и моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила.

Редовно призован за съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът – В.Л не взема становище по касационната жалба.

Ответникът – Д.Д в представен по делото отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и моли решението на административния съд като правилно да бъде оставено в сила.

Редовно призован за съдебно заседание ответникът Д.Д се явява лично, като по същество поддържа доводите за неоснователност на касационната жалба изложени в становището по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Предлага решението на съда като правилно и обосновано да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Кюстендил е образувано във връзка със заповед № РД-30-231/16. 08. 2018 г. Областният управител на О. К обжалва решения №№ 856, 857, 858, 859, 860 и 861 по Протокол № 35/26. 07. 2018 г. на ОбС – Кюстендил. Основанието за оспорване е по чл. 146, т. 4 от АПК във вр. с чл. 45, ал. 12 от ЗМСМА. Противоречието с материалния закон се свързва с твърдение за несъответствие между скиците-проекти на ОСЗ от една страна и от друга – със скиците-проекти за делба на ОСЗ и АОС по отношение на местностите, в които се намират имотите по оспорените решения, от където оспорващият прави извод, че не е доказано предоставянето на имотите за възстановяване при условията на съществуващи/възстановими стари реални граници. С решение № 48/25. 02. 2019 г. постановено по адм. дело № 383/2018 г. по описа на Административен съд - Кюстендил съдът е отхвърлил оспорването на посочените в заповедта на областния управител решения на ОбС – Кюстендил. Присъдил е и направените по делото разноски.

За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че оспорените решения на Общински съвет Кюстендил е издадено от компетентен по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ орган, в предвидената за това форма и с изискуемото се от закона мнозинство, след проведено поименно гласуване, поради което е валидно. Въпреки това съдът е установил, че решението е прието в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което е незаконосъобразно. Съдът е приел, че оспорените решения са съответни и на материалния закон. Обосновал се е, че в случая е налице фактическият състав за предоставяне на земите по смисъла на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Направил е извод, че Общински съвет Кюстендил не е имал основание да постановява отказ, тъй като действа в условията на обвързана компетентност и липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона. По отношение на основния спор по делото дали е налице идентичност на местностите, в които се намират имотите по решенията на ОбС – Кюстендил и местностите по скиците-проекти на ОСЗ и скиците на СГКК-Кюстендил, АОС на О. К и скиците-проекти за делба, административният съд позовавайки се на заключението на вещото лице по допусната по делото съдебно-техническа експертиза е приел, че е налице безспорна идентичност на местностите, в които се намират имотите по оспорените решения на ОбС – Кюстендил.

По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на областния управител като неоснователно.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.

Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия текст общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че в процесната хипотеза общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като с оглед § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Обосновани са изводите, че издаването на скици-проекти от КВС при влезли в сила КККР за населените места не отразява съществено нарушение на процедурата, т. к. КВС е действаща, КККР съдържа нейните отреждания, съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, като при несъответствие в местностите между КВС и КККР реституционният орган в лицето на ОСЗ разполага с възможността за последващо коригиране на несъответствието по реда на чл. 45е, ал. 6 от ППЗСПЗЗ преди издаване на окончателното възстановително решение. Правилно съдът е посочил в мотивите, че тази процедура следва процедурата по предоставяне на имотите от общинския съвет. Единствено в правомощието на ОСЗ е да прецени дали имотите подлежат на възстановяване по правилата и реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В процедурата по § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ Общинският съвет действа в условията на обвързана компетентност. Обоснован е направения от съда извод, че при наличие на елементите от посочения по-горе фактически състав на правната норма следва да постанови решение за предоставяне на имотите. Безспорно по делото е също, че за по-голяма част от предоставените имоти има издадени и скици от СГКК-Кюстендил по действащите КККР за съответните землища.

Безспорно също по делото от заключението на вещото лице е, че е налице идентичност на местностите, в които се намират имотите по решенията на ОбС-Кюстендил и местностите по скиците-проекти на ОСЗ, скиците на СГКК-Кюстендил, АОС на общината и скиците-проекти за делба на ОСЗ. Представените по делото писмени доказателства индивидуализират по несъмнен начин всеки един от имотите. Видно от представеното заключение по назначената СТЕ е, че съгласно геодезическото заснемане на имотите по протоколите за идентифициране, тези имоти са идентични с имотите в скиците-проекти на ОСЗ и са включени в имотите по скиците-проекти за делба и в АОС.Стелно, предоставените от ОбС - Кюстендил имоти са в стари реални граници, установени посредством предвидения в закона правен способ. Ето защо правилно и законосъобразно съдът е приел, че наличието на местности по действащите КККР с наименования, които са идентични с наименованията по възстановителните решения на ПК – Кюстендил не опровергава извода, че не наименованията на местностите са определящи за идентичност на имотите, а самото заснемане на имотите на места, които по координати на заснетите точки са част от предоставените имоти по решенията на ОбС - Кюстендил.

Въз основа на така приетото правилно административният съд е достигнал до извод, че решенията на ОбС - Кюстендил взети по Протокол № 35/26. 07. 2018 г. са законосъобразни. Както бе посочено по -горе в настоящото решение в процедурата по вземане на решения по § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, ОбС - Кюстендил се произнася в условията на обвързана компетентност. Единствено в правомощието на ОСЗ е да прецени дали имотите подлежат на възстановяване по правилата и реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

Предвид изложеното обжалваното решение се явява правилно, съобразено с материалния закон и обосновано, поради което следва да се потвърди.

При този изход на делото касационният жалбоподател следва да заплати на ответната страна – Л.А сторените разноски в настоящото производство. Пред касационната инстанция са представения Договор за правна помощ от 17. 01. 2010 г. и списък по чл. 80 от ГПК, от които става ясно, че претендираната сума в размер на 500 лв. е реално платена в брой. Предвид факта, че в касационното производство от страна на касационния жалбоподател не е направено възражение за прекомерност по предявената от ответната страна сума, същата следва да се присъди в пълен размер.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48/25. 02. 2019 г., постановено по адм. дело № 383/2018 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.

ОСЪЖДА Областна администрация на О. К, с адрес: гр. К., ул. „Демокрация“ № 44 да заплати на Л.А, ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: гр. С., бул. „България“ № 58, вх. А, ет. 7, офис 34, адв. Д.Д, разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението е окончателно.