Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център гр. К., приподписана от юрист Радославова, против решение №90 от 15. 04. 2019 г. по адм. д. № 45/2019 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлено оспорването му срещу решение №395 по Протокол №10/19. 12. 2018г. на Общински съвет Невестино, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, §27, ал. 2, т. 1 от П. З. З. и чл. 45, ал. 2 от ППЗСПЗЗ предоставя поземлени имоти – земеделски земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 от ЗСПЗЗ за възстановяване на бившите им собственици, респ. техните наследници. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен юрист Радославова се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че оспореният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че има несъответствие в скиците за процесните имоти и липса на идентичност на имотите възстановени от ОСЗ. Смята, че не са били налице предпоставките по §27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, поради което решението на административния съд е неправилно. Иска отмяна на обжалваното решение, както и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

О. О съвет – Невестино, редовно призован не се явява и не изразява становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна - С. З. К, редовно призован не се явява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Излага, че правилно е прието, че оспореното решение на административния орган е съобразено с приложимия материален закон и са налице кумулативно предвидените предпоставки по §27 ал. 2т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, предвид на което решението на ОбС-Невестино взето по Протокол 10/19. 12. 2018г. е законосъобразно. Смята, че в процедурата по вземане на решения по §27 ал. 2 т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, ОбС-Невестино се произнася в условията на обвързана компетентност, като е правомощие на ОСЗ да прецени дали имотите подлежат на възстановяване по правилата и реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Излага, че от заключението на вещото лице е видно, че се касае за едни и същи имоти, независимо от посочените различни наименование на местностите и са налице са безспорни писмени доказателства индивидуализиращи по несъмнен начин имотите. Смята, че решението следва да се остави сила.

Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, трето отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 221, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение №90 от 15. 04. 2019 г. по адм. д. № 45/2019 г. на Административен съд – Кюстендил, е отхвърлено оспорването на областния управител на област с административен център гр. К. срещу решение №395 по Протокол №10/19. 12. 2018г. на Общински съвет Невестино, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, §27, ал. 2, т. 1 от П. З. З. и чл. 45, ал. 2 от ППЗСПЗЗ предоставя поземлени имоти – земеделски земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 от ЗСПЗЗ за възстановяване на бившите им собственици, респ. техните наследници. Административен съд – Кюстендил е приел, че решението на ОбС -Невестино е издадено от компетентен орган, за предоставяне на земи по реда на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ от общинския поземлен фонд, в правомощията на ОбС по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА за разпореждане с общинско имущество. В случая земеделските земи, визирани в оспореното решение на ОбС - Невестино представляват имоти – частна общинска собственост по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и за тях са издадени АОС по чл. 5 ЗОС. Според първостепенния съд решението е взето в предписаната от закона писмена форма, като са обективирани в Протокол от заседание № 10 на ОбС от 19. 12. 2018 г. и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК - посочен е органът - издател на актовете, изложени са фактически и правни основания за тяхното приемане, разпоредителните части съдържат ясна воля на колективния орган за разрешаване на въпросите, предмет на производството. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че при приемане на решенията от ОбС – Невестино е спазена процедурата по чл. 45ж, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ за образуване на преписката по мотивирани искания от ОСЗ до кмета на общината с приложени възстановителни решения за имотите и скици – проекти, издадени от ОС "Земеделие". Съдът е приел, че проведеното заседание на ОбС е законно, защото има необходимия кворум по чл. 27, ал. 2 ЗМСМА и атакуваното решение е прието с пълно мнозинство. Първоинстанционният съд е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, включително и приетата съдебно - техническа експертиза, че оспореното решение съответства на материалния закон, тъй като фактическият състав за предоставяне на земите по § 27, ал. 2, т. 1 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ съдържа три кумулативни елемента: 1/ земи от общинския поземлен фонд, 2/ решение на ОСЗ по признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници и 3/ установяване на границите на земеделските имоти, а в случая посочените три кумулативно регламентирани изисквания са налице. Административният съд е разгледал възраженията на жалбоподателя, че е налице несъответствие между приложените скици-проекти и АОС по отношение на местностите, в които се намират имотите, като е приел, че е неоснователно, предвид на това, че от заключението се установя, че става въпрос за едни и същи имоти, независимо от посочените различни наименования на местностите, както и че в КВС на земеделските земи, за имотите с признато и възстановено право на собственост и установени граници /съседи/, местностите и начинът на трайно ползване, са съгласно решението за възстановяване правото на собственост. На второ място съдът е приел за неоснователно възражението на областния управител за незаконосъобразност на решението на ОбС, свързано с непредставяне на скици-проект от СГКК, предвид на това, че съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ към мотивираното искане на ОСЗ се прилагат скица-проект на имота, издадена от ОСЗ или от СГКК, а в случая са представени от ОСЗ, след като със заповед №РД-18-1405/01. 08. 2018г. на изпълнителния директор на АГКК са одобрени нови скици, но след като мотивираното искане е внесено в О. Н на 13. 07. 2018г., т. е. преди одобряването на КККР.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения обуславящи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл правилно решение.

Обективно е установено от административния съд, че по подадено заявление №00684/11. 12. 1991г. до ПК – Кюстендил от наследодателя З. К. Т за възстановяване правото на собственост върху притежавани от него имоти в землището на с. Е., обл.Кюстендил е издадено решение №06039/17. 06. 1993г., с което ОС "Земеделие" е възстановила правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху 17 имота. Въз основа на това решение заинтересованата страна С. З. К, като наследник на З.К, е поискал по реда на Наредба №49/05. 11. 2004г. за поддържане на картата на възстановената собственост, да се извърши заснема на имотните граници на имота по т. 12 от решението – овощна градина от 2. 500 дка в м.“Валого“ в землището на с. Е., като след нанасяне върху КВС е установено, че заснетия имот попада върху три имота по КВС, като са образувани за всяка част от засегнатите имоти проектен имот /4 бр./, които попадат в части от имоти частна общинска собственост, придобити по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗИД ЗСПЗЗ.Уено е, че производството по издаване на оспорения административен акт е започнало въз основа на мотивирано искане с изх.№РД-05-533/13. 07. 2018г. на началника на ОСЗ - Невестино до ОбС – Невестино, на основание §27, ал. 2, т. 1 от П. З. З. за предоставяне на процесните имоти за възстановяване на правоимащите, към което са приложени копие от решение №06039/17. 06. 1993г. и скици-проект. Искането на ОСЗ е внесено за разглеждане в ОбС – Невестино и на заседание, проведено на 19. 12. 2018г. и обективирано в Протокол №10/2018г. Общинският съвет го е разгледал и при пълно мнозинство е прието решение №395, с което са предоставени на ОСЗ – Невестино посочените имоти за възстановяване на н-ци на З. К. Т.

Областният управител е оспорил решението на ОбС - Невестино пред административния съд. В производството съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза, като въз основа на заключението е прието, че за имотите по решение №395 по Протокол №10/2018г. на ОбС – Невестино местностите по скиците-проект и по решение №06039/17. 06. 1993г. на ОСЗ – Невестино съвпадат, но се различават с местностите по КВС, от които са образувани. Констатирано е, че местоположението и границите на имотите по скиците-проект на ОСЗ се установяват по реда на чл. 45е от ППЗСПЗЗ – процедура, която е проведена в случая. Посочено е, че е налице разминаване в наименованието на местностите, но не и като разположение на място, т. е. налице е идентичност на имотите. Отделно от това е констатирано, че за землището на с. Е., обл.Кюстендил има КККР, одобрени със заповед №РД-18-1405/01. 08. 2018г. на изпълнителния директор на АГКК, която карта е утвърдена, след като ОСЗ - Невестино е внесла искането до ОбС - Невестино за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд по реда на § 27, ал. 2, т. 1 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ.

В съответствие с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт на ОбС - Невестино.

Неоснователно е възражението по касационната жалба, че първоинстанционният съд не е съобразил, че е налице несъответствие между приложените скици-проекти на ОСЗ и АОС по отношение на местностите, в които се намират имотите. Обосновано и законосъобразно съдът въз основа на заключението на СТЕ е приел, че в случая се отнася за едни и същи имоти, възстановени на наследодателя с решение №06039/17. 06. 1993г. на ОСЗ, като посочените различни наименования на местностите по скиците - проекти и КВС на земеделските земи, за имотите с признато и възстановено право на собственост и установени граници /съседи/, местността "Валого" и начинът на трайно ползване, а по одобрената КККР по заповед №РД-18-1405/01. 08. 2018г. на изпълнителния директор на АГКК, е посочена друга местност "Бачова могила", но се отнася до същите имоти по разположение и граници. заключението на СТЕ кореспондират на заявеното в искането на ОСЗ до ОбС, че възстановените имоти по решението на ОСЗ в м."Валого" нанесени върху КВС образуват съответни части от имоти в м."Бачова могила" посочени в актовете за общинска собственост. Обективно съдът е установил и приел, че процесните имоти са идентични по разположение, но с различни посочени местности. Наличието на влязло в сила решение на ОСЗ за възстановената собственост обуславя наличието на предпоставакта по §27, ал. 2,т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници, което предопределя и обвързаната компетентност на общинския съвет за предоставяне от общинския поземлен фонд на имоти по чл. 19 от ЗСПЗЗ - останали след възстановяването на правата на собствениците, които след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Именно за тези земи е предвидена специалната процедура по §27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за предоставяне на правоимащи лица.

Неоснователно е и възражението на касатора, че съдът не е съобразил, че от ОСЗ не са представени на скици-проект от СГКК. Правилно съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ към мотивираното искане на ОСЗ се прилагат скица-проект на имота, издадена от ОСЗ или от СГКК. В случая към момента на подаване на искането с изх.№РД-05-533/13. 07. 2018г. на началника на ОСЗ - Невестино до ОбС – Невестино са приложени скици - проекти и в самото заявление са отразени местностите "Валого" и "Бачова могила" по съществуващата КВС. Към този момент не е била приета КККР, а едва с издаването на заповед №РД-18-1405/01. 08. 2018г. на изпълнителния директор на АГКК. Независимо от това е съобразено от съда, че се отнася до идентичност на имотите, така както е посочено в искането на ОСЗ и констатирано със заключението на СТЕ. Констатираната идентичност на имотите по местоположение от една страна по решението на ОСЗ и актовете за общинска собственост, нанесени и посочени в скиците - проекти на ОСЗ, обуславя извод, че се отнася до едни и същи имоти, но посочени в различни местности в АОС, а впоследствие и в КККР.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че правилно е преценил, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, включително и заключението на вещото лице, че е налице изискуемата идентичност на процесните имоти, посочени по решението на ОбС - Невестино и местностите по скиците - проекти на ОС "Земеделие", АОС и скиците - проекти за делба на ОСЗ - Невестино. Издаването на скици – проекти от КВС преди да е влязла в сила КККР за населеното место не представлява нарушение на процедурата, доколкото КВС е действаща карта и съобразно чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР, КККР съдържа нейните отреждания, поради което при евентуално установено несъответствие в местностите между КВС и КККР реституционният орган, а именно - ОС "Земеделие", има възможност за последващо коригиране на несъответствието по реда на чл. 45е, ал. 6 ППЗСПЗЗ преди издаване на окончателното възстановително решение. В случая ОСЗ е посочила, че имотите по КВС са в м. "Валого" и попадат в имоти в м."Бачова могила" по АОС.

Предвид на изложените съображения, касационният съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №90 от 15. 04. 2019 г. по адм. д. № 45/2019 г. на Административен съд – Кюстендил.

О. Б. У. искането на процесуалния представител на областен управител на област с административен център Кюстендил за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център гр. К., приподписана от юрист Радославова, против решение №90 от 15. 04. 2019 г. по адм. д. № 45/2019 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлено оспорването му срещу решение №395 по Протокол №10/19. 12. 2018г. на Общински съвет Невестино, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, §27, ал. 2, т. 1 от П. З. З. и чл. 45, ал. 2 от ППЗСПЗЗ предоставя поземлени имоти – земеделски земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 от ЗСПЗЗ за възстановяване на бившите им собственици, респ. техните наследници. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен юрист Радославова се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че оспореният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че има несъответствие в скиците за процесните имоти и липса на идентичност на имотите възстановени от ОСЗ. Смята, че не са били налице предпоставките по §27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, поради което решението на административния съд е неправилно. Иска отмяна на обжалваното решение, както и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

О. О съвет – Невестино, редовно призован не се явява и не изразява становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна - С.К, редовно призован не се явява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Излага, че правилно е прието, че оспореното решение на административния орган е съобразено с приложимия материален закон и са налице кумулативно предвидените предпоставки по §27 ал. 2т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, предвид на което решението на ОбС-Невестино взето по Протокол 10/19. 12. 2018г. е законосъобразно. Смята, че в процедурата по вземане на решения по §27 ал. 2 т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, ОбС-Невестино се произнася в условията на обвързана компетентност, като е правомощие на ОСЗ да прецени дали имотите подлежат на възстановяване по правилата и реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Излага, че от заключението на вещото лице е видно, че се касае за едни и същи имоти, независимо от посочените различни наименование на местностите и са налице са безспорни писмени доказателства индивидуализиращи по несъмнен начин имотите. Смята, че решението следва да се остави сила.

Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, трето отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 221, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение №90 от 15. 04. 2019 г. по адм. д. № 45/2019 г. на Административен съд – Кюстендил, е отхвърлено оспорването на областния управител на област с административен център гр. К. срещу решение №395 по Протокол №10/19. 12. 2018г. на Общински съвет Невестино, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, §27, ал. 2, т. 1 от П. З. З. и чл. 45, ал. 2 от ППЗСПЗЗ предоставя поземлени имоти – земеделски земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 от ЗСПЗЗ за възстановяване на бившите им собственици, респ. техните наследници. Административен съд – Кюстендил е приел, че решението на ОбС -Невестино е издадено от компетентен орган, за предоставяне на земи по реда на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ от общинския поземлен фонд, в правомощията на ОбС по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА за разпореждане с общинско имущество. В случая земеделските земи, визирани в оспореното решение на ОбС - Невестино представляват имоти – частна общинска собственост по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и за тях са издадени АОС по чл. 5 ЗОС. Според първостепенния съд решението е взето в предписаната от закона писмена форма, като са обективирани в Протокол от заседание № 10 на ОбС от 19. 12. 2018 г. и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК - посочен е органът - издател на актовете, изложени са фактически и правни основания за тяхното приемане, разпоредителните части съдържат ясна воля на колективния орган за разрешаване на въпросите, предмет на производството. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че при приемане на решенията от ОбС – Невестино е спазена процедурата по чл. 45ж, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ за образуване на преписката по мотивирани искания от ОСЗ до кмета на общината с приложени възстановителни решения за имотите и скици – проекти, издадени от ОС "Земеделие". Съдът е приел, че проведеното заседание на ОбС е законно, защото има необходимия кворум по чл. 27, ал. 2 ЗМСМА и атакуваното решение е прието с пълно мнозинство. Първоинстанционният съд е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, включително и приетата съдебно - техническа експертиза, че оспореното решение съответства на материалния закон, тъй като фактическият състав за предоставяне на земите по § 27, ал. 2, т. 1 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ съдържа три кумулативни елемента: 1/ земи от общинския поземлен фонд, 2/ решение на ОСЗ по признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници и 3/ установяване на границите на земеделските имоти, а в случая посочените три кумулативно регламентирани изисквания са налице. Административният съд е разгледал възраженията на жалбоподателя, че е налице несъответствие между приложените скици-проекти и АОС по отношение на местностите, в които се намират имотите, като е приел, че е неоснователно, предвид на това, че от заключението се установя, че става въпрос за едни и същи имоти, независимо от посочените различни наименования на местностите, както и че в КВС на земеделските земи, за имотите с признато и възстановено право на собственост и установени граници /съседи/, местностите и начинът на трайно ползване, са съгласно решението за възстановяване правото на собственост. На второ място съдът е приел за неоснователно възражението на областния управител за незаконосъобразност на решението на ОбС, свързано с непредставяне на скици-проект от СГКК, предвид на това, че съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ към мотивираното искане на ОСЗ се прилагат скица-проект на имота, издадена от ОСЗ или от СГКК, а в случая са представени от ОСЗ, след като със заповед №РД-18-1405/01. 08. 2018г. на изпълнителния директор на АГКК са одобрени нови скици, но след като мотивираното искане е внесено в О. Н на 13. 07. 2018г., т. е. преди одобряването на КККР.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения обуславящи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл правилно решение.

Обективно е установено от административния съд, че по подадено заявление №00684/11. 12. 1991г. до ПК – Кюстендил от наследодателя З.К за възстановяване правото на собственост върху притежавани от него имоти в землището на с. Е., обл.Кюстендил е издадено решение №06039/17. 06. 1993г., с което ОС "Земеделие" е възстановила правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху 17 имота. Въз основа на това решение заинтересованата страна С.К, като наследник на З.К, е поискал по реда на Наредба №49/05. 11. 2004г. за поддържане на картата на възстановената собственост, да се извърши заснема на имотните граници на имота по т. 12 от решението – овощна градина от 2. 500 дка в м.“Валого“ в землището на с. Е., като след нанасяне върху КВС е установено, че заснетия имот попада върху три имота по КВС, като са образувани за всяка част от засегнатите имоти проектен имот /4 бр./, които попадат в части от имоти частна общинска собственост, придобити по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗИД ЗСПЗЗ.Уено е, че производството по издаване на оспорения административен акт е започнало въз основа на мотивирано искане с изх.№РД-05-533/13. 07. 2018г. на началника на ОСЗ - Невестино до ОбС – Невестино, на основание §27, ал. 2, т. 1 от П. З. З. за предоставяне на процесните имоти за възстановяване на правоимащите, към което са приложени копие от решение №06039/17. 06. 1993г. и скици-проект. Искането на ОСЗ е внесено за разглеждане в ОбС – Невестино и на заседание, проведено на 19. 12. 2018г. и обективирано в Протокол №10/2018г. Общинският съвет го е разгледал и при пълно мнозинство е прието решение №395, с което са предоставени на ОСЗ – Невестино посочените имоти за възстановяване на н-ци на З.К.

Областният управител е оспорил решението на ОбС - Невестино пред административния съд. В производството съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза, като въз основа на заключението е прието, че за имотите по решение №395 по Протокол №10/2018г. на ОбС – Невестино местностите по скиците-проект и по решение №06039/17. 06. 1993г. на ОСЗ – Невестино съвпадат, но се различават с местностите по КВС, от които са образувани. Констатирано е, че местоположението и границите на имотите по скиците-проект на ОСЗ се установяват по реда на чл. 45е от ППЗСПЗЗ – процедура, която е проведена в случая. Посочено е, че е налице разминаване в наименованието на местностите, но не и като разположение на място, т. е. налице е идентичност на имотите. Отделно от това е констатирано, че за землището на с. Е., обл.Кюстендил има КККР, одобрени със заповед №РД-18-1405/01. 08. 2018г. на изпълнителния директор на АГКК, която карта е утвърдена, след като ОСЗ - Невестино е внесла искането до ОбС - Невестино за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд по реда на § 27, ал. 2, т. 1 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ.

В съответствие с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт на ОбС - Невестино.

Неоснователно е възражението по касационната жалба, че първоинстанционният съд не е съобразил, че е налице несъответствие между приложените скици-проекти на ОСЗ и АОС по отношение на местностите, в които се намират имотите. Обосновано и законосъобразно съдът въз основа на заключението на СТЕ е приел, че в случая се отнася за едни и същи имоти, възстановени на наследодателя с решение №06039/17. 06. 1993г. на ОСЗ, като посочените различни наименования на местностите по скиците - проекти и КВС на земеделските земи, за имотите с признато и възстановено право на собственост и установени граници /съседи/, местността "Валого" и начинът на трайно ползване, а по одобрената КККР по заповед №РД-18-1405/01. 08. 2018г. на изпълнителния директор на АГКК, е посочена друга местност "Бачова могила", но се отнася до същите имоти по разположение и граници. заключението на СТЕ кореспондират на заявеното в искането на ОСЗ до ОбС, че възстановените имоти по решението на ОСЗ в м."Валого" нанесени върху КВС образуват съответни части от имоти в м."Бачова могила" посочени в актовете за общинска собственост. Обективно съдът е установил и приел, че процесните имоти са идентични по разположение, но с различни посочени местности. Наличието на влязло в сила решение на ОСЗ за възстановената собственост обуславя наличието на предпоставакта по §27, ал. 2,т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници, което предопределя и обвързаната компетентност на общинския съвет за предоставяне от общинския поземлен фонд на имоти по чл. 19 от ЗСПЗЗ - останали след възстановяването на правата на собствениците, които след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Именно за тези земи е предвидена специалната процедура по §27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за предоставяне на правоимащи лица.

Неоснователно е и възражението на касатора, че съдът не е съобразил, че от ОСЗ не са представени на скици-проект от СГКК. Правилно съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ към мотивираното искане на ОСЗ се прилагат скица-проект на имота, издадена от ОСЗ или от СГКК. В случая към момента на подаване на искането с изх.№РД-05-533/13. 07. 2018г. на началника на ОСЗ - Невестино до ОбС – Невестино са приложени скици - проекти и в самото заявление са отразени местностите "Валого" и "Бачова могила" по съществуващата КВС. Към този момент не е била приета КККР, а едва с издаването на заповед №РД-18-1405/01. 08. 2018г. на изпълнителния директор на АГКК. Независимо от това е съобразено от съда, че се отнася до идентичност на имотите, така както е посочено в искането на ОСЗ и констатирано със заключението на СТЕ. Констатираната идентичност на имотите по местоположение от една страна по решението на ОСЗ и актовете за общинска собственост, нанесени и посочени в скиците - проекти на ОСЗ, обуславя извод, че се отнася до едни и същи имоти, но посочени в различни местности в АОС, а впоследствие и в КККР.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че правилно е преценил, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, включително и заключението на вещото лице, че е налице изискуемата идентичност на процесните имоти, посочени по решението на ОбС - Невестино и местностите по скиците - проекти на ОС "Земеделие", АОС и скиците - проекти за делба на ОСЗ - Невестино. Издаването на скици – проекти от КВС преди да е влязла в сила КККР за населеното место не представлява нарушение на процедурата, доколкото КВС е действаща карта и съобразно чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР, КККР съдържа нейните отреждания, поради което при евентуално установено несъответствие в местностите между КВС и КККР реституционният орган, а именно - ОС "Земеделие", има възможност за последващо коригиране на несъответствието по реда на чл. 45е, ал. 6 ППЗСПЗЗ преди издаване на окончателното възстановително решение. В случая ОСЗ е посочила, че имотите по КВС са в м. "Валого" и попадат в имоти в м."Бачова могила" по АОС.

Предвид на изложените съображения, касационният съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №90 от 15. 04. 2019 г. по адм. д. № 45/2019 г. на Административен съд – Кюстендил.

О. Б. У. искането на процесуалния представител на областен управител на област с административен център Кюстендил за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.