Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директора на Изпълнителна агенция по околна среда/ИАОС/, подадена чрез пълномощника Ц.И срещу решение № 76 от 10. 01. 2020 г. по адм. дело № 3220/2019 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменена заповед № 164 от 21. 05. 2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда в частта й за О. К, преписката е върната в частта й за О. К на ИД на ИАОС за произнасяне при спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, и са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените доводи в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт в частта му за О.К.П се разноски за двете инстанции.
Ответникът - О. К, чрез пълномощника адвокат Т.Д оспорва касационната жалба. По подробно изложените доводи в писмено становище и в съдебно заседание се иска отхвърляне на касационната жалба. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение на Административен съд-Пловдив е
отменена заповед № 164 от 21. 05. 2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда/ИД на ИАОС/, в частта й за О. К, преписката е върната в частта й за О. К на ИД на ИАОС за произнасяне при спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Съдът е приел, че при издаване на заповедта по отношение на О. К административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не са спазени определениет по Наредба за разделно събиране на биоотпадъците и третиране на биоразградими отпадъци/Наредбата/ етапни процедури. Решението е правилно.
Установено е от фактическа страна, че със заповед № 164 от 21. 05. 2019 г. на Изпълнителния директор на ИАОС, в частта й касаеща О. К, на основание чл. 12, ал. 4 от Наредба за разделно събиране на биоотпадъците и третиране на биоразградимите отпадъци/Наредбата/, О. К е определена за неизпълнила целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО във връзка с § 15, т. 2 от ПЗР на ЗУО.Аистративният орган се е позовал на предоставените годишни отчети, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 04. 06. 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри и публични данни от НСИ за общините, както и Методиката за разпределение на целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО между регионите по чл. 49, ал. 9 от ЗУО. Направен е извод, че О. К е постигнала степен на рециклиране 6% за календарната 2017 г.
С оглед на събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на процесната заповед не са спазени определените по Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци/Наредбата/ етапни процедури. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, като е дал задължителни указания за представяне на административната преписка по оспорената заповед в частта й касаеща О. К. Но административният орган не е изпълнил дадените му в тази насока указания и не е представил съответни доказателства, с които да удостовери спазването на процедурата.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от действащата от 04. 02. 2017 г. Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци задължава изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) ежегодно в срок до 30 септември да обобщава и публикува информация за предходната календарна година по общини и региони за изпълнение на целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО.Стелно до 30. 09. 2018 г. административният орган е следвало публикува цитираната информация за 2017г. По делото не са представени доказателства това да е сторено. Приложеният към касационната жалба електронен документ, възпроизведен на хартиен носител, не съответства на интернет страницата на ИАОС и не променя този извод. В самата касационна жалба е признато това обстоятелство, че е допусната техническа грешка. Това нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като тъй като рефлектира върху правото на общините на информация и защита. Разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от Наредбата предоставя възможност на общините в 30-дневен срок от публикуването на информацията по ал. 2 да изразят становище и да направят предложения за изменение и/или допълнение на информацията. Едва след спазване на това изискване ежегодно, в срок до 20 ноември въз основа на информацията по ал. 2 и становищата на общините по ал. 3, ако такива са представени, министъра на околната среда и водите, или оправомощеното от него длъжностно лице, издава мотивирана заповед, с която определя общините, които не са изпълнили целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО за предходната календарна година.
При липсата на обобщена и публикувана информация за предходната календарна година по общини и региони за изпълнение на целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО общините не са в състояние да направят предложения за изменение и/или допълнение на информацията. Ето защо в случая О. К е била лишена от възможността да участва в административното производство. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила съставляват отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК/ в този смисъл решение № 15869 от 21. 11. 2019 г. на ВАС по адм. д. № 4843/2019 г., VI о./.
Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за отмяна.
При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски за касационната производство в размер на 600, 00/шестстотин/ лева - възнаграждение за един адвокат, е основателно и следва да бъде уважено. Представени са доказателства за така направените разноски. Неоснователни са наведените доводи от страна на жалбоподателя за прекомерност на така претендираното възнаграждение. Последното е съобразено с действителната правна и фактическата сложност на делото.
Претенцията на ответника за заплащане на разноски за първоинстанционното производство е неоснователна. Първоинстанционният съд е присъдил на страната сумата от 600, 00 лева за тази инстанция. Ето защо жалбоподателят не дължи повторно тази сума.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76 от 10. 01. 2020 г. по адм. дело № 3220/2019 г. на Административен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по околна среда и води да заплати на О. К сумата от 600, 00 /шестстотин/ лева разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.