Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на председателя на Патентното ведомство на Р. Б, гр. С., бул. „Г.М.Д“ №52б и на Х.У, [населено място], [улица] срещу Решение №4022 от 13. 06. 2019 г. и по частна жалба на „Добруджански хляб“ АД, седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „23 септември“ №4 срещу Определение №5028 от 04. 07. 2019 г. на Административен съд, София град, постановени по административно дело №10704/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение №133 от 27. 06. 2018 г. на председателя на Патентното ведомство на Р. Б, с което е потвърдено решение на опозиционния състав от 20. 12. 2017 г., с което опозиция, вх. №1342944 от 10. 03. 2017 г., срещу регистрацията на марка, вх. №141623 „Гергана – Деница“, словна, е отхвърлена за всички стоки от клас 30 на Международната класификация на стоките и услугите и преписката е изпратена на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на „Добруджански хляб“ АД за изменение на решението в частта за разноските. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – председателят на Патентното ведомство на Р. Б, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

В съдебно заседание представя допълнение към касационната жалба като излага доводи в подкрепа на твърдените пороци.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК (Г. П. К) (ГПК). Касаторът се представлява от юрисконсулт С.Б.

2. Касационният жалбоподател – Х.У, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът е мотивирал решението си с недопустимо доказателствено средство - заключението на съдебната експертиза, която се е произнесла по недопустими въпроси. Сочи, че своевременно е възразил относно въпросите на допусната експертиза. Излага подробно становище относно правния характер на поставените на вещото лице въпроси.

Излага подробно становище за законосъобразността на решението от 20. 12. 2017 г. на опозиционния състав и на Решение №133 от 27. 06. 2018 г. на председателя на Патентното ведомство. Счита, че елементите на марката „Гергана – Деница“ образуват единна смислова, фонетична и визуална цялост, чието въздействие върху потребителите надхвърля отделните значения на съставляващите израза части и създава в съзнанието на потребителите умствена представа, която е напълно различна от тази, която създава по-ранната марка. Счита за неправилно тълкувани и приложени Методическите указания за прилагане на чл. 12 от Закон за марките и географските указания (ЗМГО).

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. И.А и адв. Е.Д, Софийска адвокатска колегия.

3. Ответникът по касационните жалби – „Добруджански хляб“ АД, счита касационната жалба на председателя на Патентното ведомство за немотивирана с оглед на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК, а касационната жалба на Х.У – за неоснователна.

Неоснователни счита доводите за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради характера на поставените на вещото лице въпроси. Счита, че с оглед на фактическия състав на забраната на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, е очевидна необходимостта от специални знания. Въпросът налице ли е вероятност от объркване у потребителя счита за фактически, а не за правен въпрос, тъй като отговорът му зависи от анализа на знаците, на стоките и на всички специфични фактори, относими за конкретния случай.

Прави анализ на сходството на стоките и на марките и на доводите на касатора като счита същите за несъответни на фактите, на закона и на сочената съдебна практика.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. В.П, Адвокатска колегия, гр. В..

4. Частният жалбоподател – „Добруджански хляб“ АД, счита определението за незаконосъобразно. Излага подробно доводи за фактическата и правна сложност на делото, поради което изводът на съда за приложимост на чл. 78, ал. 5 ГПК счита за неправилен.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да му присъди пълния размер на направените по делото разноски. Частният жалбоподател се представлява от адв. В.П, Адвокатска колегия гр. В..

5. Ответникът по частната жалба – председателят на Патентното ведомство на Р. Б, счита същата за неоснователна.

Излага подробно възражения относно доводите на частния жалбоподател. Счита извода на съда относно липсата на фактическа и правна сложност на делото за правилен, съответен на доказателствата и на характера на правния спор.

Моли съда да остави в сила обжалваното определение. Ответникът се представлява от юрисконсулт М.Д.

6. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните и на частната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационните и на частната жалба:

Върховният административен съд счита касационните и частната жалба за допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 и по чл. 230 АПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по същество жалбите са основателни. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. „Добруджански хляб“ АД е притежател на марка, регистров №50611, „Гергана“, словна, за стоки от клас 30 на Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ) – брашно, хляб, заявена на 28. 05. 2003 г., регистрирана на 21. 02. 2005 г.

2. На 20. 05. 2016 г. Х.У подава заявление за регистрация, вх. №141623, на марка „Гергана – Деница“, словна, за стоките от клас 30 МКСУ като декларира намерение да обхване всички стоки от азбучния списък на класа.

3. На 30. 12. 2016 г. в бюлетин 12/2016 г. на Патентното ведомство е публикувана заявка за регистрация на марката „Гергана – Деница“, вх. №141623.

4. На 10. 03. 2017 г. „Добруджански хляб“ АД подава опозиция срещу заявка за марка „Гергана – Деница“, вх. №141623 на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО.

5. На 18. 04. 2017 г. на страните е предоставен тримесечен срок за постигане на споразумение.

6. На 05. 07. 2017 г. г-н Узунов представя отговор на опозицията с доказателства за ползване на марката като сочи, че заявената марка съвпада изцяло с наименованието на „Гергана – Деница“ ЕООД, чийто собственик е, както и че марката е била регистрирана в периода 19. 08. 2005 г. – 19. 08. 2015 г.

7. На 04. 08. 2017 г. „Добруджански хляб“ АД представя становище по отговора.

8. На 20. 09. 2017 г. г-н Узунов представя отговор на опозицията като представя допълнителни доказателства .

9. На 17. 10. 2027 г. „Добруджански хляб“ АД представя становище по отговора.

10. На 20. 12. 2017 г., с решение, състав по опозицията, отхвърля опозицията на марка, вх. №141623, „Гергана – Деница“, словна, за всички стоки от клас 30.

11. На 14. 03. 2018 г. „Добруджански хляб“ АД подава жалба срещу решението от 20. 12. 2017 г. на състава по опозиция.

12. На 19. 03. 2018 г., със Заповед №157, председателят на Патентното ведомство назначава състав за разглеждане на жалбата.

13. На неустановена по делото дата съставът по спорове дава становище за неоснователност на жалбата.

14. На 27. 06. 2018 г., с Решение №133, председателят на Патентното ведомство отхвърля жалбата на „Добруджански хляб“ АД срещу решението от 20. 12. 2017 г. на състава по опозиция и потвърждава решението му.

15. В хода на съдебното производство съдът назначава съдебна експертиза, която да даде заключение по въпросите: 1.) идентични или сходни са стоките, предмет на закрила по регистрираната и по заявената марка; 2.) налице ли е сходство между регистрираната и заявената марка; 3.) съществува ли вероятност от объркване на потребителя. Вещото лице дава заключение за идентичност и съответно за сходство на част от стоките, за средна степен на сходство на марките и за вероятност от объркване на потребителя.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Първоинстанционният съд определя фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО отм. и приема за безспорно по делото, че опонентът притежава по-рано регистрирана марка, поради което опозицията е допустима.

По отношение на марките приема, наличие на визуално сходство в средна степен, произтичащо от наличието на една и съща дума в началото. Приема средна степен на фонетично сходство поради идентичност на първите три срички от двете марки. Поради наличието на общ словен елемент – „Гергана“, което е българско женско име, и вторият словен елемент „Деница“, което също е българско женско име, приема заявената за регистрация марка като двойно съставно женско име, при което обикновено обръщението е по първото име. С оглед на това определя средна степен на смислово и концептуално сходство. В съответствие с така установеното сходство на марките прави извод за сходство до степен, която може да доведе до вероятност от объркване и свързване с по-ранната марка.

По отношение на стоките приема идентичност за стоките брашно и хляб, на двете марки, и стоката „джинджифилов хляб“ за заявената марка. За стоките „брашно за хранителни цели, брашно от бобови култури, брашно от житни растения, брашно от тапиока, брашно от ядки, ечемично брашно, картофено брашно, овесено брашно, пшенично брашно, синапово брашно, соево брашно, царевично брашно, бадемово тесто, пшенична пита, сладкарско тесто, тесто“ на заявената марка приема сходство в средна степен със стоката „брашно“ на по-ранната марка с оглед на факта, че попадат в общата категория „брашно“. Стоките „галета, грис (пшеничен), сухари“ на заявената марка приема за сходни в средна степен на стоката „хляб“ от регистрираната марка, поради принадлежността им към общата категория „хляб“. По отношение на стоките „тестени и сладкарски изделия, сладкарски желета“, приема ниска степен на сходство, поради факта, че не са конкуриращи или взаимнозаменяеми, производителите им не съвпадат и крайните потребители са различни.

Приема наличие на вероятност от объркване по отношение на идентичните и сходните стоки, изразяваща се в създаването на погрешна представа за производителя, поради което е налице опасност потребителите да вярват, че стоките са на едно и също лице.

Въз основа на горното съдът прави извод за противоречие на акта с материалния закон и го отменя.

С решението съдът осъжда Патентното ведомство да заплати на „Добруджа хляб“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500, 00 лв. при заявени 3 000, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност.

С Определение №5028 първоинстанционният съд оставя без уважение молбата на „Добруджа хляб4 АД за присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение, като не намира основание да преразгледа извода си за фактическата и правна сложност на делото.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно и допустимо, но неправилно.

Съдът счита за необходимо изрично да посочи, че приложимият в това съдебно производство ЗМГО (ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) към датата на постановяване на настоящия съдебен акт е отменен, но към датата на постановяване на оспорения акт на органа и на първоинстанционното съдебно решение е бил действащ, поради което всички разпоредби са именно от отменения закон.

Касаторът – председателят на Патентното ведомство, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводи в подкрепа на двата твърдени порока с касационната жалба касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за тези два порока, а за порока необоснованост само касаторът е този, който може да дефинира допуснатите от съда грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона, тъй като съдът не следи служебно за този порок на съдебното решение. Представените в съдебно заседание доводи за порока необоснованост съдът не следва да обсъжда, тъй като същите не са заявени своевременно, с подаването на касационната жалба. Това, от една страна, лишава от предмет проверката на съда с оглед на чл. 218, ал. 1 АПК в частта за порока необоснованост, а от друга - лишава ответника от възможността да осъществи своевременно и ефективно защитата си. Следва да се посочи, че касаторът е сметнал за необходимо да депозира отговор по частната жалба с обем от пет страници, при подробни възражения на доводите на частния жалбоподател, но не е счел за необходимо да мотивира касационната си жалба.

С оглед на чл. 218, ал. 2 АПК за съответствието на съдебното решение с материалния закон съдът следи служебно, поради което съдът дължи произнасяне по този порок.

Касаторът – Х.У, счита обжалваното решение за неправилно като излага доводи за всеки от твърдените три порока.

По порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

Единственият довод на касатора – г-н Узунов, за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, е за правния характер на поставените на вещото лице задачи.

Безспорно е, че вещото лице е по принцип допустимо доказателствено средство, чрез което на съда се предоставят специални знания из областта на науката, изкуствата, занаятите и други – чл. 195, ал. 1 ГПК. Но за да е допустимо исканото доказателствено средство е необходимо специалните знания да са необходими на съда за решаване на делото и съдът да не разполага с тях. Безспорно по делото е, че при допускане и събиране на това доказателствено средство първоинстанционният съд от формална страна не е допуснал нарушение – назначил е експертизата с определение, в което е формулирал задачата му, и с определение е събрал заключението му.

Спорът по делото е относно допустимостта на поставените на вещото лице задачи и с оглед на това на допустимостта на събраното доказателство, а именно: са ли поставените на вещото лице задачи съответни на изискването на чл. 195, ал. 1 ГПК?

Както правилно приема и първоинстанционният съд, процесната опозиция е с правно основание чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО отм. , Фактическият състав на опозицията по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО отм. изисква да се установи: 1.) идентичност или сходство на заявената с по-ранната марка; 2.) идентичност или сходство на стоките на двете марки; 3.) поради установената идентичност или сходство е налице вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Трите елемента следва да са налице кумулативно като са възможни различни съчетания между идентичност и сходство на стоките и марките, както и различна степен на сходство.

За да се отговори на въпроса за допустимостта на поставените от първоинстанционния съд въпроси на вещото лице, следва да се посочи, че проверката за идентичност или сходство на стоките се извършва на основата на представените от страните доказателства и на базата на добре известни факти – „факти, които е вероятно да са известни на всеки или които могат да бъдат научени от общодостъпни източници (решение от 3 юли 2013, Cytochroma, Т-106/12, EU:T:2013:340, т. 51. Това следва и от разпоредбата на чл. 38г, ал. 8 ЗМГО отм. , който определя обхвата на доказателствата, въз основа на които съставът по опозиция се произнася, и който обхват е ограничен до представените от страните доказателства. Следователно, за проверката за правилност на извода на органа за наличие или липса на идентичност/сходство на стоките съдът по принцип не би следвало да се нуждае от специални знания.

Понятието „вероятност от объркване на потребителя“ е правно, тъй като определянето на относимите фактори за установяване на вероятността от объркване, както и дали те са налице, е правен въпрос.

Възможно е, по отношение на сравняването на знаците съдът, с оглед на вида на знаците и тяхната специфика, да се нуждае от специални знания относно конкретно определени критерии за преценка, но в случая става въпрос за два словни знака, изписани с букви на кирилица и имащи ясното значение на женски имена, поради което никакви специални знания не са необходими на съда, за да извърши преценка налице ли е идентичност или сходство в знаците и ако е налице сходство каква е неговата степен.

Следователно, основателни са доводите на касатора – г-н Узунов, че за отговора на поставените на вещото лице въпроси на съда не са необходими специални знания, а поставените му задачи са част от правораздавателната дейност на съда. Фактически, това е силогизмът, който съдът следва да реши съотнасяйки установените по делото факти към правилата, които установяват елементите на фактическия състав на опозицията по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО отм. , В случая, вещото лице не е субсумирало установените по делото факти към правилата на практиката и научната теория, за да направи фактически изводи, релевантни за изхода на спора, а към правната норма, което е задължение на съда.

Поставянето на задачи на вещото лице, за които не са необходими специални знания, и които по своята същност представляват правен въпрос, на който трябва да отговори съда, е нарушение на правилото на чл. 195, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Това правило обезпечава правилността на съдебното решение, защото спазването му е гаранция за истинността на фактическите констатации на съда. Неговото нарушение накърнява сигурността, че фактическите констатации на съда отговарят на обективната истина като създава вероятност, че са неистински. Поради това само по себе си правилото е съществено. За да е налице обаче основание за отмяна на обжалваното съдебно решение на основание допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необходимо не само нарушената норма да е съществена, но и конкретното нейно нарушение да е съществено, т. е. да е могло да се отрази върху правилността на решението.

Доколкото съдът изцяло е възприел (възпроизвел) заключението на вещото лице с направените в заключението правни изводи, очевидно конкретното нарушение на чл. 195, ал. 1 ГПК в случая се е отразило на правилността на решението. За наличието на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила не е необходимо да е налице абсолютна сигурност за неистинност на фактическите констатации на съда, направени при допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила, достатъчна е само вероятността за това.

Наличието на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила прави ненужна проверката на обжалваното съдебно решение по отношение на другите два твърдени порока – необоснованост и противоречие с материалния закон, тъй като са опорочени фактическите констатации на съда, а с оглед на чл. 220 АПК съдът преценява прилагането на материалния закон от първоинстанционния съд въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд.

Поради горното съдът следва да отмени обжалваното Решение №4022 и да върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Наличието на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила води до отмяна и на Определение №5028, тъй като делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при което произнасяне съдът ще реши и въпроса за разноските.

С оглед на изхода от спора по исканията за разноски за настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционния съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №4022 от 13. 06. 2019 г. и Определение №5028 от 04. 07. 2019 г. на Административен съд, София град, постановени по административно дело №10704/2018 г.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.