Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Т.Р срещу решение № 213 от 30. 12. 2019 г. по адм. дело № 173/2019 г. на Административен съд – Ловеч.

С обжалваното решение Административен съд – Ловеч е отхвърлил жалбата на Т.Р срещу заповед № УРИ 316з-725 от 28. 02. 2019 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Плевен, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) на младши инспектор Т.Р – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ – Червен бряг е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът не е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, неправилно е приел, че при издаването й са спазени изискванията за форма и съдържание, не е отчел допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарното производство и липсата на надлежно събрани доказателства за вменените му дисциплинарни нарушения. Твърди, че противно на приетото от съда, обстоятелствата, които са описани в оспорената заповед не са установени в производството пред дисциплинарно наказващия орган, поради което необосновано съдът е приел, че не са налице основания по чл. 146, т. 2 – 5 АПК за отмяната й. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска да се отмени съдебния акт и се реши спора по същество като се отмени оспорената заповед за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Областната дирекция на МВР – Плевен, не е изразил становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по делото и въз основа на подробен и точен анализ на същите е достигнал до обосновани правни изводи.

Дисциплинарното производство срещу младши инспектор Т.Р – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ – Червен бряг е образувано със заповед № 316з-1096/23. 03. 2018 г. на директора на ОД на МВР – Плевен, по повод предложение рег. № 374р-3417/21. 03. 2018 г. на началника на РУ – Червен бряг, за това, че срещу полицейския служител е образувано досъдебно производство и е привлечен като обвиняем по сл. дело № 38/2017 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Ловеч за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1, предл. 1-во и 3-то НК - през периода от м. юли 2008 г. до 13. 02. 2018 г. в гр. Л. и с. З. П, обл. Ловеч, при условията на продължавано престъпление, като физическо лице, без съответно разрешение, съгласно § 1, т. 20, чл. 1, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 от ЗКИ (ЗАКОН ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ) е извършвал по занятие банкови сделки - отпускал заеми с лихви на лица от гр. Л., с. З. П и гр. Т., обл. Ловеч. Поведението на служителя е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ орган, който да проведе дисциплинарното производство.

В хода на дисциплинарното производство служителят е поканен да даде писмени обяснения с покана рег. № 316р-18075/28. 05. 2018 година. Със сведение рег. № 316р-18121/28. 05. 2018 г. Т.Р е заявил, че не желае дава писмени обяснения.

Дисциплинарното производство е приключило с изготвянето на обобщена справка рег. № 316р-195/03. 01. 2019 г., в която подробно са описани установените фактически обстоятелства, представляващи дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, посочени са етичните правила, които са нарушени и е предложено на служителя да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР.

Служителят е запознат с обобщената справка и е поканен да даде писмени обяснения с покана рег. № 316р-197/03. 01. 2019 година. Писмено е заявил, че няма да представя допълнителни обяснения и възражения пред директора на ОД на МВР – Плевен.

Дисциплинарно разследващият орган е изготвил становище рег. № 316р-383/04. 01. 2019 г. до директора на ОД на МВР – Плевен относно проведеното дисциплинарно производство.

Със заповед № УРИ316з-725 от 28. 02. 2019 г. директорът на ОД на МВР – Плевен, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на младши инспектор Т.Р – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ – Червен бряг и е прекратил служебното му правоотношение за длъжността. В обстоятелствената част на заповедта са описани извършените дисциплинарни нарушения и правната им квалификация. Дисциплинарно наказващият орган е възприел изцяло установената фактическа обстановка от дисциплинарната комисия.

От фактическа страна в уволнителната заповед е прието следното:

В периода от края на месец ноември 2017 г. до началото на 2018 г. младши инспектор Т.Р е извършил действия по посредничество и определяне на цената при закупуване на два автомобила, собственост на фирма на С.К от [населено място], обл. Ловеч - "К. М. М" ЕООД, както и по получаване на парите от продажбата им за погасяване на вноски по отпуснатия паричен заем на Костов през месец юни 2016 г. в гр. Л., в размер на сумата от 40 000, 00 лв. с 10 % месечна лихва /4000, 00 лв./. Описаните действия са приети като част от продължаващите отношения между Т.Р и С.К във връзка с предоставения през м. юни 2016 г. паричен заем.

Във връзка с отпуснат през пролетта на 2016 г. в [населено място], обл. Ловеч от Т.Р паричен заем в размер на 800. 00 лева с 20% месечна лихва /160. 00 лева/ на Д.П от [населено място], последният изплащал на служителя парични суми за погасяването му през различни периоди. Към края на 2016 г. Петров издължил цялата сума по кредита, в резултат на което Т.Р реализирал доход в размер на 1260, 00 лв.

В началото на 2017 г. в с. З. П, обл. Ловеч, младши инспектор Радев отпуснал на Д.П от [населено място] паричен заем в размер на 200, 00 лв. с 20 % месечна лихва /40, 00 лв./, при което реализирал доход в размер на 40, 00 лв.

През месец ноември 2017 г. в гр. Л., обл. Ловеч, служителят отпуснал на Г.Г от [населено място] паричен заем в размер на 2 500, 00 лв. с 5 % месечна лихва /125, 00 лв./, като обезпечил заема със залог на товарен автомобил "Мерцедес", при което реализирал доход в размер на 300, 00 лв.

През месец ноември 2017 г. в с. З. П, обл. Ловеч, отпуснал на Р.М паричен заем в размер на 1 000, 00 лв. с 10 % месечна лихва /100, 00 лв./, като същата му върнала 500 евро без да му изплаща сума за уговорената лихва. Прието е, че Т.Р многократно е договарял и предоставял парични заеми с определена от него лихва, предоставеният на Р.М паричен заем е част от дейността му по отпускане на заем с лихви по занятие.

През месец декември 2017 г. в гр. Л., обл. Ловеч, отпуснал на М.А от [населено място] паричен заем в размер на 2 000, 00 лв. с 5 % месечна лихва /100, 00 лв./, като обезпечил заема със залог на лек автомобил "Мерцедес".

В хода на дисциплинарното производство са установени действия на служителя по получаване на суми по предоставен паричен заем с лихва, които не са посочени в заповед рег. № 316з-1096/23. 03. 2018 г. за образуване на дисциплинарното производство, но са извършени в преклузивния срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, а именно - предоставен паричен заем през 2014 г. в с. З. П, обл. Ловеч в размер на сумата 2000 лева с 10% месечна лихва /200 лева/ на Б.Б от [населено място], като през различни периоди след отпускането, лицето изплащало на Радев вноски с различен размер, което продължило до окончателното погасяване на заема през месец февруари 2018 година.

Дисциплинарно наказващият орган е приел, че Т.Р, през периода от 14. 09. 2016 г. до 28. 02. 2019 г. е извършил действия по предоставяне на парични заеми без съответно разрешение, в нарушение на законови разпоредби, за които е привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер и спрямо него са постановени мерки за неотклонение "домашен арест" и "парична гаранция". Поведението му е станало известно на други служители от МВР, органи на прокуратурата и съда и на граждани, като същото е несъвместимо с етичните правила, посочени в т. т. 8, т. 11, т. 13 б. "г" предл. първо, т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в министерството на вътрешните работи, утвърден със Заповед № 8121з-348 от 25. 07. 2014 г. на министъра на МВР, довело е до уронване престижа на службата, с което е осъществил състав на дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което се следва дисциплинарно наказание „уволнение“.

Съдът е обсъдил подробно изложените фактически обстоятелства и е анализирал събраните по делото писмени доказателства, относими към законосъобразното провеждане на дисциплинарната процедура и материална законосъобразност на оспорената заповед, при което обосновано е приел от правна страна, че не са налице основанията по чл. 146, т. 1 – 5 АПК за отмяната й.

Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган. Касационният жалбоподател е заемал младши изпълнителска длъжност отм. ши полицай в РУ - Червен бряг при ОД на МВР – Плевен. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности. Директорът на ОД на МВР - Плевен е компетентния орган, който притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР – дисциплинарно уволнение по отношение на наказания служител, който е заемал младши изпълнителска длъжност според Класификатора на длъжностите в МВР.

Правилни са изводи на съда, че оспорената заповед отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл. 210, ал. ЗМВР. В заповедта се съдържат фактическите обстоятелства, въз основа на които дисциплинарно наказващият орган е преценил, че следва да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ на служителя. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за липса на конкретика във фактическата и правна обстановка и неяснота относно времето на извършване на дисциплинарните нарушения. Съдът е обсъдил тези доводи при решаване на спора по същество и аргументирано е приел, че са неоснователни. Следва да се споделят съображенията на съда за съответствие на дисциплинарната заповед с правилата за форма и съдържание. В нея са посочени отделните дисциплинарни нарушения и всяко от тях е индивидуализирано по своя фактически състав. Дадена е точна правна квалификация на поведението на служителя като несъответно на правилата за етично поведение, като действията му са субсумирани в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Не намират опора в данните по делото релевираните оплаквания от касатора за неяснота на времето, през което са извършени дисциплинарните нарушения. В заповедта е посочен общ период, през който същите са осъществени, както и времето през което са извършени отделните дисциплинарни деяния.

Съдът правилно е отхвърлил като неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарното производство и е счел, че не са налице такива, които да опорочават уволнителната заповед и обуславят отмяната й.

Дисциплинарното производство е проведено от определената комисия от директора на ОД на МВР – Плевен със заповедта за образуване на същото. Действително, един от членовете на дисциплинарната комисия е освободен по служебни причини преди края на дисциплинарното разследване, но това обстоятелство не е опорочило съществено дисциплинарната процедура, както правилно е отбелязал решаващият съд. Разпоредбата на на чл. 40 от Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г. на МВР, на която се позовава касаторът, урежда хипотезата при промяна на дисциплинарно разследващия орган, т. е. включването на нов член по аргумент и от текста на чл. 41 от инструкцията, каквато в случая не е била извършена. Спазени са сроковете за провеждане на дисциплинарното производство, събрани са относимите за казуса доказателства и същите са подробно изложени и обсъдени в изготвената обобщена справка. Служителят е запознат с резултатите от дисциплинарната проверка, обективиран в обобщената справка и е имал възможност да представи допълнителни сведения и възражения. Дадена му е възможност да даде писмени обяснения пред дисциплинарно наказващия орган. Изложените обстоятелства сочат, че правата на дисциплинарно привлеченото лице не са нарушени при провеждане на дисциплинарната процедура.

Неоснователни са доводите за неправилност на преценката относно спазването на сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Съдът е обсъдил приложението на чл. 195, ал. 2 ЗМВР и обосновано е приел, че заповедта е издадена в рамките на два месеца от откриване на нарушението по смисъла на чл. 196, ал. 1 ЗМВР и две години от извършването му. При определяне на две годишния срок съдът правилно е отчел представените по делото данни за времето, през което служителят е бил в законоустановен отпуск и времето, през което му е наложена мярка за процесуална принуда „домашен арест“, т. к. съгласно чл. 195, ал. 3 ЗМВР тогава сроковете по ал. 1 и 2 не текат. Възраженията на касатора, че общият срок неправилно е посочено, че е до 28. 02. 2019 г. са основателни, доколкото в самата дисциплинарна заповед е отразено, че дисциплинарните деяния са продължили до месец февруари 2018 година. Неточно визираният краен момент на периода не променя извода за спазване на две годишният срок по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 3 ЗМВР. Поради това, че всяка от дисциплинарните простъпки е индивидуализирана по времеви периоди, допуснатата неточност не представлява основание за отмяна на оспорената заповед по чл. 146, т. 4 АПК. Съобразен е и двумесечният срок от откриване на дисциплинарното нарушение. Същото се счита открито с постъпване на резултатите от дисциплинарната процедура при дисциплинарно наказващият орган. В случая това е сторено с постъпването на обобщената справка на 03. 01. 2019 г. при директора на ОД на МВР – Плевен, а обжалваната заповед е издадена на 28. 02. 2019 г. Мотивите на съда относно законосъобразното приложение на разпоредбата на чл. 195, ал. 2 ЗМВР при издаване на оспорения акт са правилни и се подкрепят от касационната инстанция.

Правилни и обосновани са изводите на решаващия съд за материална законосъобразност на обжалваната заповед.

Съдът, след точен и подробен анализ на доказателствения материал правилно е приел, че описаните действия на служителя, с които е нарушил етичните правила се установяват от доказателствения материал по дисциплинарната преписка. В хода на дисциплинарното производство дисциплинарно разследващият орган е приобщил материалите от досъдебното производство, провел е собствени процесуални действия по установяване на релевантните фактически обстоятелства, които е отразил в обобщената справка. Същите са инкорпорирани в оспорената заповед и съдът правилно е приел, че са коректно установени и правилно квалифицирани. Според събраните доказателства през периода от 14. 09. 2016 г. до 28. 02. 2019 г. полицейският служител е предприел действия по предоставяне на парични заеми без съответно разрешение, в нарушение на разпоредбите на ЗКИ (ЗАКОН ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ), като деянията са приети за съставомерни по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 НК, станали са публично известни и са накърнили авторитета на ведомството. Доводите в касационната жалба, че оспорената заповед почива на предположения и само привличането на служителя като обвиняем по досъдебното производство не може да обоснове вменените му дисциплинарни нарушения, са неоснователни. Съдът мотивирано и в съответствие с данните по дисциплинарната преписка е извел извод за доказаност на дисциплинарните нарушения и правилно е посочил, че действията по извършване на финансови сделки, без съответното разрешение съгласно ЗКИ (ЗАКОН ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ), представлява поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата. Предвид самостоятелния характер на дисциплинарната отговорност и с оглед правилото на чл. 194, ал. 3 ЗМВР е без значение по какъв начин ще приключи образуваното срещу касатора досъдебно производство. Правилни са изводите на съда, че поведението на служителя е несъвместимо с визираните в заповедта разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е довело до уронване на престижа на службата, поради което и на основание чл. 203, ал 1, т. 13 ЗМВР законосъобразно му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 213 от 30. 12. 2019 г. по адм. дело № 173/2019 г. на Административен съд – Ловеч.

Решението не подлежи на обжалване.