Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. С чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.).
Образувано е по касационна жалба от М.Ж и Г.Ж, чрез пълномощник по делото адв. Д.С, против решение № 20 от 09. 01. 2020 г., постановено по адм. дело № 511 по описа на Административен съд - Варна за 2019 г..
В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорени са както доводите на съда за обявяване на частична нищожност на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт (решение № 23 от 10. 01. 2019 г. по преписка № 106 по описа за 2017 г. на Комисията за защита от дискриминация - КЗД), така и изводите, обусловили, отхвърляне на жалбата на М.Ж и Г.Ж срещу решението на КЗД в останалата му част. Поддържа се оплакване за допуснати в хода на производството пред КЗД съществени пропуски, които не са били съобразени и обсъдени от съда, въпреки изричното възражение, направено в този смисъл в първоинстанционната жалба. По наведените в касационната жалба оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение на Административен съд - Варна и постановяване на друго, с което преписката да бъде върната за ново разглеждане от КЗД с указания за продължаване на производството след уреждане на въпроса с представителната власт по отношение на М.Ж и правилно и законосъобразно конституиране на страните. Касаторите правят искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски. В съдебно заседание те се представляват от адв.. С, който поддържа заявените в касационната жалба възражения и искания.
Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация, в писмен вид, чрез пълномощник по делото юрисконсулт, заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Счита решението на Административен съд - Варна за постановено в съответствие с доказателствата по делото, подробно мотивирано и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от касаторите възнаграждение за правна помощ над установения минимум.
Ответните страни - УМБАЛ “С. М” ЕАД, В.И и А.Д, чрез общ пълномощник по делото адв.. С, оспорват касационната жалба като частично недопустима, а разгледана по същество - като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки по делото. Считат, че недопустимостта на първоинстанционното решение произтича от липсата на правен интерес за Г.Ж да обжалва решението на КЗД и това на Административен съд - Варна по отношение на изложените от него твърдения за дискриминация спрямо сина му М.Ж.З тезата, че доколкото решението на КЗД в частта му за установена липса на дискриминация спрямо М.Ж не засяга правата, свободите и законните интереси на сигналоподателя Г.Ж, то не са налице основанията на чл. 147 от АПК и жалбата на Г.Ж в частта, касаеща твърдения за дискриминация по отношение на М.Ж, се явява процесуално недопустима, поради което молят същата да бъде оставена без разглеждане и производството - прекратено в тази част. Що се касае до съществото на спора, ответните страни развиват доводи за правилност и законосъобразност на решението на Административен съд - Варна, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и с всички събрани по делото доказателства. Правят искане до съда за оставяне на касационната жалба без уважение и присъждане на сторените в настоящото производство разноски, за които в срок е представен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Възразяват за прекомерност на претендирания от касаторите размер на разноските.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон в съдебното производство. С касационната жалба не се представят доводи и съображения, налагащи промяна в изводите на съда, поради което счита, че обжалваното решение следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид релевираните в касационната жалба основания, съобрази доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, в рамките на дължимата касационна проверка по чл. 218 от АПК, мотивира следните фактически и правни изводи:
Касационната жалба на М.Ж и Г.Ж е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от лица, за които обжалваният съдебен акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
С оспореното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният състав се е произнесъл по жалбата на М.Ж и Г.Ж срещу решение № 23 от 10. 01. 2019 г. по преписка № 106 по описа на КЗД за 2017 г., с което на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр. е прието за установено, че всеки един от ответниците УМБАЛ “С. М” ЕАД - гр. В., д-р В.И в качеството му на представляващ УМБАЛ “С. М” ЕАД - гр. В. и д-р А.Д - съдебен психиатър в I-ва Психиатрична клиника към УМБАЛ “С. М” ЕАД, не е извършил дискриминация под формата на “тормоз” по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. по признаците “увреждане”, “убеждение” и “лично положение” по отношение на жалбоподателя Г.Ж и сина му М.Ж и е оставена без уважение жалба с вх. № 44-00-1211/21. 04. 2017 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-1531/29. 05. 2017 г., подадени от Г.Ж, като неоснователни и недоказани.
След извършена цялостна проверка за законосъобразност на процесното решение на КЗД, въз основа на подробно изяснена фактическа обстановка по спора, в това число и относно развилото се пред КЗД производство по реда на Глава четвърта, Раздел I от ЗЗДискр., административният съд е достигнал до извод за частична недействителност, обуславяща нищожност, на решението на КЗД в частта, с която е приела за установено, че всеки един от ответниците УМБАЛ “С. М” ЕАД - гр. В., д-р В.И в качеството му на представляващ УМБАЛ “С. М” ЕАД - гр. В. и д-р А.Д - съдебен психиатър в I-ва Психиатрична клиника към УМБАЛ “С. М” ЕАД, не е извършил дискриминация под формата на “тормоз” по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. по признак “увреждане” по отношение на Г.Ж и по признаците “убеждения” и “лично положение” по отношение на сина му М.Ж.Т извод се налагал от пределите на правния интерес, който съществува за всеки един от жалбоподателите - Г.Ж и М.Ж, да обжалва решението на КЗД в съответно засягащата го част. За Г.Ж това е частта от акта, с която е отхвърлена жалбата му за проявена спрямо него дискриминация под формата на тормоз по признаци “лично положение” и “убеждение”. За М.Ж правен интерес е налице досежно диспозитива на решението, с който се приема за установено, че спрямо него не е извършена дискриминация единствено във връзка с признака “увреждане”. Като е постановила окончателното си решение, установявайки по общ начин, че спрямо жалбоподателя Г.Ж и сина му М.Ж трите ответни страни не са допуснали нарушение на антидискриминационното законодателство и конкретно - на разпоредбите на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр., основано на признаците “увреждане”, “убеждения” и “лично положение”, КЗД се е произнесла по непредявени искания/оспорване. Поради това и съдът е достигнал до извод за нищожност на решението на КЗД в частта, с която е постановен диспозитив по отношение на непредявените искания, а именно - установената липса на дискриминация под формата на тормоз по признак “увреждане” спрямо Г.Ж и по признаци “лично положение” и “убеждение” спрямо М.Ж.
В останалата част, досежно оплакванията на Г.Ж за извършена дискриминация спрямо сина му М.Ж под формата на тормоз по признак “увреждане” и по отношение на него лично под формата на тормоз по признаци “лично положение” и “увреждане”, решението на КЗД е потвърдено от първоинстанционния съд като законосъобразно. Съдът е възприел изцяло установената в производството пред КЗД фактическа обстановка, като въз основа на нея е извел решаващите изводи, че събраните по делото доказателства не могат да обосноват предположение (съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 9 от ЗЗДискр.), че спрямо жалбоподателите е осъществен тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. от страна на УМБАЛ “С. М” ЕАД - гр. В., д-р В.И в качеството му на представляващ УМБАЛ “С. М” ЕАД - гр. В. и д-р А.Д - съдебен психиатър в I-ва Психиатрична клиника към УМБАЛ “С. М” ЕАД.
Решението на Административен съд - Варна е неправилно поради постановяването му в противоречие с приложимия материален закон и относимите към спора факти.
От приложената към делото административна преписка, съдържаща всички материали от проведеното пред КЗД производство, несъмнено се установява, че в иницииралите производството документи - жалба с вх. № 44-00-1211/21. 04. 2017 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-1531/29. 05. 2017 г., подадени от Г.Ж, са изложени оплаквания, касаещи изцяло друго лице - неговия син М.Ж.Т са за осъществен тормоз над психично болния М.Ж от страна на д-р А.Д, чието некоректно поведение е прикривано и закриляно от д-р В.И - изпълнителен директор на УМБАЛ “С. М” ЕАД. Въз основа на така отправените до КЗД жалби от Г.Ж, е образувана преписка № 106/2017 г. за разглеждане на наведените от жалбоподателя оплаквания за “тормоз” по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. по признак “увреждане” във връзка със свързано лице - М.Ж (син на жалбоподателя). Впоследствие, на проведеното първо открито заседание в производството, след направено уточнение от страна на докладчика по преписката, неоспорено от подателя на жалбите, решаващият състав е приел, че Г.Ж следва да бъде конституиран не като жалбоподател, а като сигналоподател, тъй като, видно от инициативните документи, изложените в тях оплаквания са срещу действия, чийто адресат е М.Ж. В откритото заседание, проведено на 21. 11. 2017 г., след обсъждане и дадена възможност на Г.Ж да заяви становище и представи разяснения по повдигнатия въпрос, окончателно е прието и записано както в протокола от заседанието, така и в доклада-заключение на определения докладчик по преписката, че Г.Ж следва да се счита за сигналоподател в административното производство, тъй като в случая не става въпрос за негови лични права и накърнени интереси, а става въпрос за правата и евентуално накърнените интереси на трето лице - неговия син.
Г.Ж не е възразил срещу така извършената промяна на процесуалното му качество в производството, образувано по повод подадената от него жалба с вх. № 44-00-1211/21. 04. 2017 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-1531/29. 05. 2017 г. с оплаквания за дискриминация спрямо психично болния му син. В допълнение, Г.Ж изрично е настоял да бъде конституиран и като жалбоподател във връзка с твърдения за обективирано лично спрямо него некоректно поведение от страна на д-р. Д, за което му е била предоставена възможност да представи в писмен вид конкретните си оплаквания за упражнена спрямо него дискриминация. Това той е сторил с уточнение, наименовано “жалба”, с вх. № 44-00-3857/05. 12. 2017 г., в което е изложил обстоятелства във връзка с твърдяната лично срещу него дискриминация, въз основа на признаците “убеждение” и “лично положение”.
След направеното уточнение, КЗД е приела за основателна молбата на Г.Ж за разглеждане на всички подадени от него жалби в рамките на едно производство, с оглед процесуална икономия и свързаност между фактическите основания, пораждащи претенцията за осъществена дискриминация. Вследствие разширяване предметния обхват на производството посредством включването на още два признака - “убеждение” и “лично положение”, преписка № 106/2017 г. е преразпределена от Пети специализиран постоянен заседателен състав на Петчленен разширен заседателен състав, разглеждащ спорове за множествена дискриминация.
Правилна в тази връзка е преценката на първоинстанционния съд, че така взетото процедурно решение от КЗД не съставлява само по себе си процесуално нарушение, тъй като допустимо фигура в производството пред КЗД е съвместяването у едно и също лице на две процесуални качества - “сигналоподател” и “жалбоподател”. Разликата между двете фигури е в търсената от тях защита, или по-точно в титуляра на търсената защита, т. е. правата и интересите на кое лице се засягат, застрашават посредством претендираната форма на дискриминация. Сигналоподателят само уведомява КЗД за наличието на неравно третиране на конкретен правен субект от друг правен субект. На основание чл. 50, т. 3 от ЗЗДискр. сигналоподателят има право да инициира производство по реда на Глава четвърта, Раздел I от ЗЗДискр., както и да участва в същото, но не в защита на свои права и законни интереси, нито като законен представител на лицето, чиито права и интереси, гарантирани от ЗЗДискр., твърди, че са били накърнени. Участието на сигналоподателя в производството пред КЗД е допуснато с оглед възможността за пълно и всестранно разкриване на всички факти и обстоятелствата, свързани с твърдяната дискриминация, доколкото лицето, подало сигнал до КЗД, следва да може да представи всички известни на него релевантни факти и относими доказателства, обусловили действията му пред КЗД.
Процесуалната роля на сигналоподателя обаче не може да замести тази на лицето, чиито права и интереси реално ще бъдат засегнати от крайния акт на КЗД, тъй като изнесените в сигнала оплаквания са за увредени чужди права и интереси. Съгласно общото правило, закрепено в чл. 15 от АПК страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Цитираната разпоредба определя по категоричен начин кои са страните в едно административно производство. За такава следва да бъде считан, независимо от характера на конкретното административно производство, всеки субект, чиито права, свободи или законни интереси са или биха могли да бъдат засегнати, накърнени, нарушени посредством издаването на административен акт или от чието издаване за този субект биха възникнали права или задължения.
Предвид горното, несъмнено страна в процесното производство пред КЗД по отношение на оплакванията, изнесени в жалба с вх. № 44-00-1211/21. 04. 2017 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-1531/29. 05. 2017 г., е лицето М.Ж, а не неговият баща - Г.Ж.И уточнено в хода на производството е, че твърденията за неравно третиране в посочените жалби касаят интереси и евентуално накърнени права на сина - М.Ж, по причина на неговото заболяване, попадащо в обхвата на признака “увреждане”. Поради това КЗД е следвало задължително да конституира като страна в производството лицето, за което се претендира, че е жертва на дискриминация (в случая не като жалбоподател, тъй като иницииращият документ изхожда от друго лице, а като засегната страна). При всички случаи, участието му следва да бъде гарантирано с оглед коментираната по-горе разпоредба на чл. 15 от АПК, както и на тази по чл. 34 от АПК, уреждаща изрично правото на участие на страните в производството.
Вместо да направи това, КЗД, без да сочи въз основа на какви обстоятелства и съответно подкрепящи ги доказателства, приема, че след направеното от Г.Ж уточнение-допълнение с вх. с вх. № 44-00-3857/05. 12. 2017 г., производството следва да продължи единствено с негово участие, в лично качество и като представляващ сина си М.Ж.
В лично качество Г.Ж участва в защита на свои собствени субективни права и интереси, конкретизирани в уточнението от 05. 12. 2017 г, съставляващо основание за конституирането му и като жалбоподател в рамките на едно и също производство, наред с оплакванията за дискриминация под формата на “тормоз”, накърняващ правата и интересите на неговия син. Видно от документите, описващи действията, предприети в хода на административното производство, Г.Ж е бил призоваван и уведомяван за същите и е пряко възприеман от състава на административния орган в рамките на провежданите открити заседания като представляващ своя син. Това положение е в разрез с наличните по преписката и приложени по делото доказателства. Никъде в приетите от съда писмени доказателства не се съдържат данни, а и не се твърди от жалбоподателя Г.Ж, че синът му е изцяло или ограничено недееспособен вследствие поставянето му под пълно или ограничено запрещение по установения за това в закона ред. Не се установява и да е извършено изрично упълномощаване на сина към бащата за завеждане на производство по реда на ЗЗДискр., от което да следва, че извършените от Г.Ж действия пред КЗД са в изпълнение на предоставената му представителна власт да търси защита на нарушени лични субективни права и интереси на своя син, свързани с принципа за недопускане на неравно третиране, в това число и под формата на “тормоз” по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. Обстоятелствата, че М.Ж е лице с психично заболяване, с установена диагноза “Параноидна шизофрения”, че през последните над десет години е бил лекуван многократно в болнични условия и че след средата на 2017 г. е поверен изцяло на грижите на родителите си, не представляват признато от закона основание за учредяване на представителна власт на родителя за защита правата и интересите на неговия низходящ от първа степен. Не са представени надлежни доказателства, не се твърдят каквито и да са обстоятелства, обуславящи извод за законосъобразно участие на Г.Ж в производството пред КЗД по преписка №106/2017 г. в частта, касаеща оплакванията за дискриминация лично спрямо М.Ж.
Като е провела производството по Глава четвърта, Раздел I от ЗЗДискр. и е постановила решение по същество, без да изследва въпроса за представителната власт на сигналоподателя по отношение на соченото от него като дискриминирано лице, КЗД е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила което е от категорията на съществените. В защита интересите на М.Ж е допуснато до участие лице, за което освен че е негов баща, не се сочат каквито и да е други данни, обуславящи наличие на представителна власт. Неучастието на страна в производството по вина на ръководещия процеса орган - в случая, решаващ административен орган, съставлява тежък порок на процедурата, който при всички положения следва да бъде отстранен, преди да се постанови решение по същество на повдигнатия спор. Не би могла да бъде извършено проверка на установените в хода на производството релевантни обстоятелства и относими доказателства, без преди това да е гарантирано правото на всички засегнати от бъдещия акт страни да навеждат спорни факти и привеждат доказателства в подкрепа на своите становища.
С оглед гореизложеното, решението на КЗД се явява постановено при наличие на основанието за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая, нарушението е проявено единствено досежно една част от оплакванията, формиращи предмета на преписка № 106/2017 г. по описа на КЗД (тези, касаещи пряко и лично М.Ж). Доколкото обаче, обстоятелствата и деянията, сочени като дискриминационни както по отношение на М.Ж (жалба с вх. № 44-00-1211/21. 04. 2017 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-1531/29. 05. 2017 г.), така и по отношение лично на Г.Ж (уточнение-допълнение с вх. № 44-00-3857/05. 12. 2017 г.) съвпадат, то установяването им следва да бъде извършено повторно в рамките на обединените жалби с подател Г.Ж, след надлежно конституиране на страните по всяко от оплакванията и гарантирано участие на същите в защита на претендираните като нарушени техни субективни права и интереси.
Като не е констатирал посоченото процесуално нарушение, релевирано като възражение в първоинстанционната жалба, административният съд се е произнесъл с решение по същество на спора, с което е потвърдил оспорения административен акт в една част, а в друга - го е обявил за нищожен поради произнасяне извън предмета на административния спор.
Настоящият касационен състав, съобразно изложените по-горе мотиви, счита, че обжалваното решение на Административен съд - Варна следва да бъде отменено поради противоречие с приложимия материален закон и несъответствие с наличните по делото факти. Проверката за законосъобразност на мотивираните от съда правни изводи, респективно - тези на КЗД, е възпрепятствана от наличието на съществен порок в процедурата, проведена пред административния орган, който порок е от естество да повлияе на крайния изход на спора. С оглед отстраняване на констатираното нарушение и изясняване в пълнота на релевантните към оплакванията на Г.Ж правнозначими факти, след отмяна на първоинстанционното съдебно решение преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
По тези съображения, касационната жалба на М.Ж и Г.Ж се явява основателна. Налице е отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето от АПК. След отмяна на решението на основание чл. 222, ал. 1, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следа да бъде върната на КЗД за ново произнасяне по спора, съобразно задължителните указания на съда, дадени в мотивите към настоящото съдебно решение.
При тези изводи, основателна е претенцията на касационния жалбоподател М.Ж за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, изразяващи се в договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000. 00 (хиляда) лева, който касационният състав преценява като съразмерен съобразно действителната фактическа и правна стойност на делото. Поради това възражението за прекомерност, направено от ответните страни, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20 от 09. 01. 2020 г., постановено по адм. дело № 511 по описа на Административен съд - Варна за 2019 г. в неговата цялост и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 23 от 10. 01. 2019 г. по преписка № 106 по описа на КЗД за 2017 г., с което на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр. е прието за установено, че всеки един от ответниците УМБАЛ “С. М” ЕАД - гр. В., д-р В.И в качеството му на представляващ УМБАЛ “С. М” ЕАД - гр. В. и д-р А.Д - съдебен психиатър в I-ва Психиатрична клиника към УМБАЛ “С. М” ЕАД, не е извършил дискриминация под формата на “тормоз” по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. По признаците “увреждане”, “убеждение” и “лично положение” по отношение на жалбоподателя Г.Ж и сина му М.Ж и е оставена без уважение жалба с вх. № 44-00-1211/21. 04. 2017 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-1531/29. 05. 2017 г., подадени от Г.Ж като неоснователни и недоказани, и
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново разглеждане на жалба с вх. № 44-00-1211/21. 04. 2017 г., допълнение към нея с вх. № 44-00-1531/29. 05. 2017 г. и уточнение-допълнение с вх. № 44-00-3857/05. 12. 2017 г., наименована “жалба”, подадени от Г.Ж, при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация да заплати на М.Ж сумата от 1000. 00 (хиляда) лева, съдебни разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.