Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас против решение № 1825 от 30. 10. 2019 г., постановено по адм. д. № 415/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, ІІ състав. Изложени са оплаквания, че в хода на административното производство, с констативен протокол е надлежно установено наличието на сиви пясъчни дюни в поземлен имот с идентификатор 67800. 54. 140 по КК на гр. С., което не е съобразено от съда, както и че при изготвяне на протокола са участвали експерти от ИБЕИ при БАН, които са представили подробно експертно становище. Вещото лице-биолог, на чиято експертиза се е позовал съда, не е имало задача да установи наличието на дюни. По отношение на геодезичната снимка към констативния протокол, на ответника не са дадени указания да представи доказателства относно лицето, което я е изготвило. Поддържа се също така, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 31, т. 25 от ЗБР и не е съобразена нормативната уредба, съдържаща се в ЗУЧК (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ). Релевираните оплаквания сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт, както и присъждане на разноски.

Ответникът – Х.Г от [населено място], чрез адвокат Златарев, в отговор от 11. 12. 2019 г. и в съдебно заседание, поддържа теза, че по делото е установена липсата на пясъчни дюни в имота. В тази връзка моли решението да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла...